Фабриката за илюзии май още работи за някои

Група лидери от Централна и Източна Европа написаха дълго писмо до администрацията на американския президент Барак Обама, обезпокоени че регионът ни е забравен или може би пожертван в името на по-добри отношения с Русия. Двадесет и една личности, предимно бивши премиери и президенти, изразиха тревогите си, породени (най-общо казано) от липсата на ясен ангажимент към региона, който с помощта на САЩ беше измъкнат от съветската зона за въздействие и впоследствие напътстван в прехода към демокрация. Към Обама е отправен и призив да не се подвежда по чужд “реал”-истки дневен ред, пренебрегвайки “либералнодемократичните ценности” в замяна на руски отстъпки в други стратегически райони.

Трудно е да се прецени дали писмото е повече сантиментално или носталгично, припомняйки за деветдесетте години на миналия век, когато Централна и Източна Европа беше сред приоритетите в американската външна политика. В същото време, писмото създава впечатление за лоша връзка с реалността, а може би за наивност по отношение взаимодействието с Русия. От една страна се приветства “reset”-та на Американо-Руските отношения, но от друга подписалите искат Обама да държи твърд тон в разговорите с Москва и НАТО да “препотвърди същинската си функция за колективна отбрана”.

По интересен начин, стремейки се да избегнат изразяването на недвусмислена подкрепа за разполагането в Полша и Чехия на елементи от системата за противоракетна отбрана, групата лидери предупреждават че “пълният отказ от програмата или допускането на Русия прекалено навътре в нея без консултиране с Полша или Република Чехия може да подкопае доверието в САЩ на целия регион”. С други думи, подписалите писмото искат американския президент, заставайки рамо до рамо с Москва, да възприеме сериозно проекта за ПРО, да укрепи НАТО срещу руската “ревизионистка” заплаха и да изостави всякакви намерения за “реал”-изъм. Но пропускат да ни представят чудодейната формула, по която хем всичко това ще се осъществи, хем ще се търси помощ от Русия в ситуации като с Иран или със Северна Корея. Теми, които, както с огорчение отбелязват нашите лидери, изместиха Централна и Източна Европа от първите места в дневния ред на САЩ.

Светът се промени, многоуважаеми дами и господа, външната политика и международните отношения се развиват доста динамично след началото на новия век. Заедно и с това приоритетите на американските ни съюзници. Трудно се преодоляват стереотипите в мисленето, но все някога трябва да се промени нагласата да се разчита за всичко на големия брат зад океана. Време е самите ние да поемем повече отговорности за гарантирането на сигурността. Мисля че възможностите, които ни се предоставят от членството в Европейския съюз могат да се използват и развиват повече. И повече трябва да се доверяваме и да разчитаме на взаимодействието с европейските ни партньори. Да престанем да създаваме пречки пред опитите за задълбочаване на политическата интеграция, защото реално така пречим на самите себе си да постигнем повече тежест в международните отношения - което всъщност е основният повод за тревога в писмото.

Споделяне

Без коментар

Знам че моите приятели – поддръжници и симпатизанти на БСП ще очакват мнението ми за последните новини от партията. Само че не виждам смисъл да коментирам и затова няма да го направя. Новини няма. Казвал съм си вече мнението за представените намерения. Не виждам някой или нещо да се е променило от тогава. Същите стари идеи, същите стари практики, същите стари хора.

Снимка: Sofia Photo Agency

Споделяне

Гафът е сериозен

Гаф е най-“меко” звучащата дума, която успях набързо да измисля, по повод номинирането на Божидар Димитров за министър. На фона на ясното послание, дадено от избирателите чрез вота за Бойко Борисов – желание за отхвърляне на посткомунистическото политическо статукво и фигурите, които го олицетворяват. За мен, министерската кандидатура на Димитров в голяма степен обезсмисля опитите да се внушава, че с новото правителство, чрез управленци с репутация на професионалисти и добри експерти, ще бъде въведен “нов тип политика на прозрачност и честност”. Ходът с историка-агент, близък до ключови фигури от Държавна сигурност, показва, че Борисов е ако не заложник на миналото, то поне негов добър приятел. Въпреки че става въпрос само за един от шестнадесетте члена на кабинета, въпреки добрите характеристики за останалите министри, издигането на един от емблематичните сътрудници на ДС означава, че каналите за влияние и зависимостите, произтичащи от репресивните служби на тоталитарния режим ще намират начини за въздействие и върху новата власт.

Стане ли въпрос за ДС и връзки със сегашната власт, няма как да не си спомня за документалния филм на Илия Троянов „Да продължаваме напред, но никога да не забравяме”. Един от коментарите на „Зюддойче цайтунг” за филма беше: „Разтърсващо и будещо тревога е онова, което филмът внушава за сегашната действителност, а именно че в България все още не се е извършил наистина прехода към правова държава, че в днешния финансов елит на страната влизат децата и внуците на някогашните извършители, че от конгломерата на властта, престъпността и парите се е формирала мафия, "каквато светът не познава". Като че ли Борисов ни предлага това състояние да бъде запазено.

Пак ще цитирам автора Троянов: „Когато в едно общество имената на престъпниците са пò на почит от имената на жертвите, в такова общество има нещо много гнило...” Ето че чрез номинацията на Божидар Димитров, отново се отдава почит на тъмната стара от миналото. Дава и се възможност да хвърли сянка върху перспективите за европейско развитие на страната.

Снимка: actualno.com

Споделяне

Не познах!

В последните дни май обръщам прекалено много внимание на случващото се в БСП, а сега се чудя дали си заслужава.

Все пак, пиша отново за да се извиня на читателите. Не познах. Явно нищо не разбирам от БСП. Никакви оставки няма и не се очаква да има. Нямало да сe избира нищо на заседанието на Конгреса.

Но е редно и продължавам да настоявам, някой да поеме отговорност за разгромната загуба на изборите. Ако вината не е в Сергей и компания, значи е в масата членове на БСП. Защото би било идиотско, проблемът, причинил срива в доверието да се търси в избирателите,  не разбрали колко много сме направили за тях. При това положение, аз съм готов да поема своята част от отговорността и да се оттегля от партията за да не преча повече.

Снимка: www.bsp.bg

Споделяне

Оставки

Едни хора съставиха подписка с искане за оставка на всички ръководни органи в БСП, с което да бъде поета отговорността за изборния разгром. С което съм съгласен.

Други хора пък решиха че могат да продължат да я карат по същия начин и затова изразяват верността си към Сергей Станишев. С което няма как да се съглася. Не е нормално след като те бият с разлика повече от два пъти, след като получиш най-ниския резултат в национални избори от началото на промените насам, да продължаваш да твърдиш че си се справил чудесно и успешно със задачите, да даваш “висока оценка на работата и стила на управление”.

Вотът на избирателите и също така пасивното и апатично отношение на членовете и активистите по време на кампанията, ясно показаха че Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров, Димитър Дъбов, Евгений Узунов, Кирил Добрев, Антон Кутев и приближените им, не могат да бъдат лица на БСП и левицата. Подходът към политиката и моделът на отношения към структурите, който тези фигури олицетворяват, не е в състояние да печели доверие, отблъсква хората и за в бъдеще ще води до все по-слаби резултати на избори.

Почти съм сигурен че гореспоменатите не споделят мнението ми. И затова, без самите да го поискат, предизвикването на оттеглянето им от ръководството на БСП не е проста задача. Имайки някаква бегла представа за вътрешните отношения и зависимости в партията, мога да предположа че вече се уточняват имената на доверени и проверени лица, които да заменят някои от станалите непопулярни членове на ръководството. Предлаганият ни вариант, делегатите, приели противоречивата нова Програма, неудачен нов Устав, избрали и аплодирали Станишев и екип, да се съберат за второ заседание на 47-ия Конгрес изглежда подходящ за реализирането на този план. Разместване на фигури, “презареждане” на система и механизъм, функциониращи по-добре познатият неефективен, но осигуряващ контрол начин.

Дали другият вариант – подлагане на нов избор на цялата ръководна структура на БСП, отдолу до горе, ще направи възможна промяната – издигане на ключовите позиции от нови лица, с нов манталитет, които да въведат в действие истински демократични процедури за взимане на решения? Не ми се иска да мисля така, но шансовете за успех са под 50 %. Имайки предвид структурата и състава на активната членска маса към момента, съм длъжен да изпитвам известни съмнения.

Мнозинството се състои от възрастни хора, достойни за уважение и симпатия, повечето от които са способни мислят и анализират трезво и разумно. Те искат промяна, могат да намерят правилното решение, но може и да не стигнат до него. В общия случай, тези хора вече не са в състояние да поддържат множество социални контакти. Информират се по немного канали, често от най-масовите и достъпни медии. Няма гаранции, че това мнозинство в БСП ще успее да достигне до точната и обективна информация за лицата, процесите, взаимовръзките, намеренията и т.н. за да си направи на тази основа обективен анализ и да вземе най-доброто решение. Може ветераните да направят правилната преценка, може и да сбъркат пак.

Неголяма, но много активна напоследък група, е съставена от типичната “червена клиентела”. Дребни служители в администрацията, зависими от началството, покорни и неспособни на самостоятелно мнение и решение, както и по-високопоставени чиновници или членове на политически кабинети, с амплоа осъзнато и целенасочено да се поставят в услуга на силния на деня в преследване на личната си изгода. Техният избор е предопределен – задържане на статуквото до дупка.

Третата основна категория, които знаят какво точно и искат промяна - сме малцинство …

Сещам се за една фраза, повтаряна често от един приятел – че болестта на един организъм подлежи на лечение преди достигането на определена степен на увреждането. Засега май само д-р Хаус може да каже дали не сме във фаза на реанимация на умиращ организъм.

Снимка: www.bsp.bg

Споделяне