Фабриката за илюзии май още работи за някои

Група лидери от Централна и Източна Европа написаха дълго писмо до администрацията на американския президент Барак Обама, обезпокоени че регионът ни е забравен или може би пожертван в името на по-добри отношения с Русия. Двадесет и една личности, предимно бивши премиери и президенти, изразиха тревогите си, породени (най-общо казано) от липсата на ясен ангажимент към региона, който с помощта на САЩ беше измъкнат от съветската зона за въздействие и впоследствие напътстван в прехода към демокрация. Към Обама е отправен и призив да не се подвежда по чужд “реал”-истки дневен ред, пренебрегвайки “либералнодемократичните ценности” в замяна на руски отстъпки в други стратегически райони.

Трудно е да се прецени дали писмото е повече сантиментално или носталгично, припомняйки за деветдесетте години на миналия век, когато Централна и Източна Европа беше сред приоритетите в американската външна политика. В същото време, писмото създава впечатление за лоша връзка с реалността, а може би за наивност по отношение взаимодействието с Русия. От една страна се приветства “reset”-та на Американо-Руските отношения, но от друга подписалите искат Обама да държи твърд тон в разговорите с Москва и НАТО да “препотвърди същинската си функция за колективна отбрана”.

По интересен начин, стремейки се да избегнат изразяването на недвусмислена подкрепа за разполагането в Полша и Чехия на елементи от системата за противоракетна отбрана, групата лидери предупреждават че “пълният отказ от програмата или допускането на Русия прекалено навътре в нея без консултиране с Полша или Република Чехия може да подкопае доверието в САЩ на целия регион”. С други думи, подписалите писмото искат американския президент, заставайки рамо до рамо с Москва, да възприеме сериозно проекта за ПРО, да укрепи НАТО срещу руската “ревизионистка” заплаха и да изостави всякакви намерения за “реал”-изъм. Но пропускат да ни представят чудодейната формула, по която хем всичко това ще се осъществи, хем ще се търси помощ от Русия в ситуации като с Иран или със Северна Корея. Теми, които, както с огорчение отбелязват нашите лидери, изместиха Централна и Източна Европа от първите места в дневния ред на САЩ.

Светът се промени, многоуважаеми дами и господа, външната политика и международните отношения се развиват доста динамично след началото на новия век. Заедно и с това приоритетите на американските ни съюзници. Трудно се преодоляват стереотипите в мисленето, но все някога трябва да се промени нагласата да се разчита за всичко на големия брат зад океана. Време е самите ние да поемем повече отговорности за гарантирането на сигурността. Мисля че възможностите, които ни се предоставят от членството в Европейския съюз могат да се използват и развиват повече. И повече трябва да се доверяваме и да разчитаме на взаимодействието с европейските ни партньори. Да престанем да създаваме пречки пред опитите за задълбочаване на политическата интеграция, защото реално така пречим на самите себе си да постигнем повече тежест в международните отношения - което всъщност е основният повод за тревога в писмото.

Споделяне