Заслужeн разгром за левицата-менте

Вече доста години, избори след избори, с приятелите, съмишлениците и другарите ми от БСМ говорим и предупреждаваме (който ни слуша или успява да ни чуе) за обезпокоителните тенденции в развитието на българската демокрация, проявяващи се в липса на доверие в политиците и политиката като средство за предотвратяване и разрешаване на обществените проблеми и в отказа на значителни маси хора от активно отношение към случващото се около тях. Факт е че огромна част от хората са силно разочаровани от политическия живот и по същество отказват да участват в него. А ниската избирателна активност, в съчетание с практиките за купуване на гласове, вреди сериозно на легитимността на представителните институции и изобщо на публичната власт.

До неотдавна участието на предприемачи в предизборни кампании и пропагандирането на тяхното „корпоративно” схващане за публичното управление се считаше за рядкост и екзотика. Но масовото навлизане в местната власт на т. нар. „бизнес формации” и техните управленски действия потвърдиха съмненията за нездрав интерес от страна на определени икономически кръгове към средствата на българските и европейските данъкоплатци. Кандидатирането и успехът в изборите на личности без обществен авторитет или дори с изграден негативен образ, но ползващи значителни финансови ресурси, затвърждава убеждението у гражданите че политиката се е превърнала в територия затворена за обикновения човек, в поле за съревнование по платежоспособност. Масово е мнението, че заниманията с политика са недостойни, свързани с клиентелизъм, корупция и обслужване на лични или групови интереси за сметка на обществените. Множащите се признаци на наличие на олигархични зависимости в политическия живот потискат и без това слабата мотивация за всякакъв вид гражданска активност.

До преди една седмица като че ли нямаше ясни признаци, че на предстоящите парламентарни избори тази тенденция предстои да бъде променена. Макар и да не съм очаквал, мога с известно успокоение да отбележа, че в обществото ни се е развила определена демократична политическа култура. Българите разбираме че гражданската пасивност води до задълбочаване на проблемите. Че именно участието в избори е един от най-ефективните начин гражданинът да изрази своята воля за управлението на държавата.

Чрез активността и вота си от миналата седмица, хората еднозначно показаха нежеланието да се примирят с управленското статукво на търговия с влияние, корупция, общоизвестни, но ненаказвани злоупотреби с публични ресурси, обслужване интересите на тесни кръгове от хора за сметка на обществените, слабо и неефективно икономическо развитие, неспособност и нежелание европейските фондове да се използват по предназначение.

Въпреки липсата на категорично ясна алтернатива на статуквото (което беше ясно още преди месеци) – като политическо минало, произход, идейна основа, досегашни управленски практики, програмни намерения, избор на лица, избирателите изразиха категоричното си неодобрение и нежелание повече да търпят тези, които нагло и безпардонно се подиграваха с труда и достойнството им.

Този текст няма за цел да представи цялостен анализ на изборните резултати, а по-скоро да е опит за изразяване на личното ми отношение (като човек с леви политически възгледи) към резултата, тенденциите и перспективите за лявото в България. Не всички от тезите са се родили в моята глава. Някои са произлязли от размяната на мисли в рамките на един приятелски и политически кръг, но съм ги възприел и поддържам като свои.

Много обяснения могат да се дадат за слабия изборен резултат на БСП. Да, действията за отстраняване или възпрепятстване участието в законодателната власт подействаха амбициращо за част от гласоподавателите на СДС и ДСБ. Да, неадекватните телевизионни клипове подействаха мотивиращо на част от недоволните, но колебаещи се дали да гласуват. Да, изявленията на Ахмед Доган по време на кампанията отблъснаха немалко симпатизанти. Но дори взети в съвкупност, тези фактори не обуславят тежкото изборно поражение. За мен основната причина за провала следва да се търси в модела за управление, възприет и методично налаган от ръководството на БСП както в държавните органи, така и в партийната структура.

В последните десетина години, формирането на политическия актив на партията целенасочено се основава на субективен подбор, лични оценки, реализация на схеми на зависимост, семейно-родствени връзки и механизми на покупко-продажба. В резултат на това реализацията на властови позиции чрез сервилност и послушание масово се възприема като самоцел, а ангажиментът към хората, гласували ни доверието си – като досадно бреме. В БСП се изгради среда, където политическата работа се свежда до пропагандиране идеите и интересите на група хора отчуждени и непредставляващи лявомислещата част от българското общество, с прагматично-технократска ориентация, непознаваща ценностите и принципите на съвременната европейска левица. Среда, в която самоцелната показност и запомнящите се рекламни ефекти са изведени в приоритет. Изключително вредна роля за представата в обществото за лявото като цяло, е проявеният стремеж към и контрол над упражняването на публична власт като същност и логика на цялото съществуване на партията, в името на което може да се направи компромис с всеки и всичко.

Скандални замени на гори и земи, прикриване на данъчни престъпления, злоупотреби при строеж, ремонт и поддръжка на инфраструктура, политически чадъри за организирани престъпни групи, разпределение на икономиката между олигарси са част от формите за проява на модела за управление от последните години. Немалкият кредит на доверие, даден от страна на гражданите през 2005 г. е пропилян безвъзвратно. Немалко бяха хората, които след шестнадесет години политически, икономически и социални експерименти на техен гръб, се излъгаха че БСП е извървяла своя път на демократични, проевропейски реформи. Че БСП може да бъде партията, която по примера на западноевропейските общества, най-после да въведе оптимален баланс между пазарните отношения и публично регулирана социална система. Да създаде възможности българските граждани да живеят и се развиват в условия на европейска социална държава, която гарантира на всеки, независимо от социалния произход и материалното състояние, достъп до един основен кръг от публични блага.

Сега тези предоверили се преди четири години хора, поискаха БСП да плати сметката за излъганите очаквания. За това че правото на качествено образование, качествена здравна помощ, достойно възнаграждение за труда, възможност да си осигуриш жилище, условия за пълноценно отглеждане и възпитаване на децата, за голяма част от българите остават лишен от реално съдържание текст на хартия в законодателството. За това че отказът от ефективни действия за развитие на европейски тип социална държава, че осъществяването на икономическите процеси по логиката на пазарната джунгла и системната злоупотреба с публична власт, доведоха България до състояние на остро социално разслоение и все по-тежък регионален дисбаланс. За това че не се противопостави на обезобразяването на околната среда по Черноморието, в планинските курорти, в големите градове. За това че БСП активно съдействаше една малка част от българското общество да разполага и да демонстрира състояние, чиято показност и разточителност е непривична дори за най-богатите западни държави и градове. За крещящо разминаващите се с българската реалност луксозни коли, яхти и недвижими имоти, с които парадира новият български „елит”. БСП беше наказана от мнозинството български граждани, които отказват да приемат, че трябва да продължават да живеят при условия, далеч под европейския праг на бедност. Беше отхвърлена от тези, които все пак успяват да си гарантират някакъв нормален стандарт на живот, но с цената на натоварване и стрес, които излизат извън всякакви цивилизовани норми за достоен труд.

Трябва да се посочи и другата причина, която хората със сигурност усещат, но може би не възприемат уникалния за България “феномен” в пълните му мащаби. Имам предвид тъжната истина, че вече две десетилетия върху българската политика и преди всичко върху българската левица пада сянката на комунистическото минало със зависимостите, задкулисните манипулации, стремежът към контрол върху всички, неприемане на инакомислието и останалите пороци, характерни за тоталитарната власт. През всичките тези години, прикрити зад паравана на реформите, много хора, свързани с номенклатурата и с репресивните служби на комунистическата власт, съумяха да запазят и да предадат на своите наследници основната роля в политическите процеси, в обществените отношения, в икономиката, в разпространяването на информацията. Хората в България добре осъзнават вредата от поддържането на това статукво и потърсиха промяна. Дали изборът на ГЕРБ носи само привидна промяна или ще предизвика реални реформи в порочната политическа система – не мога да съм сигурен, но подозирам първото.

Разгромът на БСП, като най-голяма и доминираща формация в лявото политическо пространство, поставя сериозни въпросителни пред бъдещото развитие на този сектор. От позицията на днешния ден, намирам само малко основания за оптимизъм. Факт е че лявото в България разполага със солидна обществена база. За съжаление действията и поведението на партиите, претендиращи в годините на преход да са представители на тази част от обществото, предизвикаха много съмнения и недоверие, често смях и подигравки, а в немалко случаи ненавист и омраза.

Връщането на доверието не е невероятно, но случването му ще бъде трудно и в продължение на много време. Едва ли мога да дам точна и ефективна рецепта за оздравителния процес – не бих искал да надценявам способностите си. Имам надежда за оптимистичния изход от кризата на лявото, защото познавам лидерския потенциал на много и качествени хора – образовани и изградени като личности, като ценностна и морална система, в условията на демокрация, под влиянието европейското и световното социалистическо и социалдемократическо движение. Т.е. с широк светоглед, с устойчиви демократична култура, ценности и принципи, основаващи се на свободата, справедливостта, уважението към правилата, солидарността. Част от тях, под една или друга форма, все още търсят своята изява чрез БСП. Друга, може би по-голяма част, не са обвързани с БСП – или са напуснали, разочаровани от реалността в партията, или са свързани с по-малки леви партии, или са част от граждански организации, работещи за постигането и защитата на определени социални права. Обаче само по себе си наличието тук и там на хора с подходящи качества не е достатъчно за да се промени отношението на мнозинството в България към лявото. Необходимо е тези потенциални лидери да почувстват потребност и да успеят да се самоорганизират, да се обединят около политическа програма и без да се бавят много, да поискат доверието на избирателите за нея. Както сме си говорили с доста хора, вече е крайно време за решение дали българското общество се нуждае от нов социален проект, дали за да бъде наистина европейско и демократично, лявото в България се нуждае от ново начало. Дали това ново начало ще се реализира в рамките на съществуващите политически структури или ще бъде необходимо създаването на нови, времето ще покаже.

Споделяне