 | На 3 декември, в Осло, чрез подписа на външния си министър, България се присъедини към Конвенцията по касетъчните боеприпаси. |
Снимка: Службата на ООН в Женева |
Това означава че страната ни, наред с група, водена от изявените европейски демократични държави, поема ангажимент никога и при никакви обстоятелства повече да:
1. Използва касетъчни муниции;
2.Разработва, произвежда или придобива по друг начин, складира, запазва или предава на други страни пряко или непряко, касетъчни муниции;
3. Подпомага, съдейства или подтиква някой към каквито и да е действия, забранени за държава-страна по конвенцията.
Въпреки някои опити за лобиране в обратна посока от страна на компании и държави с интереси в областта на производството, продажбите и употребата на касетъчни бомби, официалните български институции отстояха позицията за забрана, заявена още с обявения на 13 февруари 2008 г. мораториум и потвърдена на 19 март и на 19 май.
България заема достойно място в общността от страни, загрижени сериозно за тежките хуманитарни последствия, причинявани от касетъчни боеприпаси. Касетъчните бомби, след противопехотните мини, забранени през 1997 г., са оръжието представляващо най-смъртоносна заплаха за цивилните граждани. Хубаво е че сме сред водещата група, инициираща следващата, след отхвърлянето на противопехотните мини, сериозна стъпка в глобалните усилия за защита на цивилните граждани и контрол върху разпространението на нехуманни и причиняващи масови жертви оръжия.
Не бива да се пропуска факта, че за редица държави, както и за нашата, употребата на касетъчни боеприпаси е била съществен елемент от отбранителната политика и военната доктрина. Наред с отговорностите, които страната ни вече години наред поема в рамките на колективните мироопазващи усилия, отказът от тези оръжия е белег за немалък напредък при преодоляването на стереотипите в политиката за сигурност и при възприемането на съвременни подходи за разрешаването на проблемите на мира и сигурността. В днешния глобализиран свят сигурността е неделима, т.е никой не може да постигне сигурност за сметка или при допускането на несигурност и нестабилност на други, където и да са разположени на планетата. Политиката за сигурност не може да се ограничава вече в рамките на националната държава. Постигането националните интереси може да се осъществява най-ефективно при действия в унисон с европейските и глобалните партньори. А гледайки напред, с по-дългосрочна перспектива, към това, което повечето разумни хора желаем и се стремим, убедено можем да твърдим че само с координирани действия ще се постигне мирен световен ред.
С оглед на това заслужават приветствие всички съвместни актове на международната общност в посока на установяване на мир и стабилност, разоръжаване, устойчиво развитие, спазване на човешките права, опазване на околната среда, разумно използване на природните ресурси и предотвратяване на климатичните промени. Страната ни, като стремяща се да партнира на водещите и най-развити свободни и демократични страни в световен мащаб, следва с по-нататъшните си действия активно и солидарно да допринася за реализацията на изброените по-горе глобални приоритети.
Днес, чрез приемането на промените в Устава, 
Споделяне