За щетите от пътните произшествия

В продължение на традицията, не слагам линк, а копирам целият материал :-)

Публикацията е доста по-интересна от моя коментар. Засега по темата ще напиша само, че хората културно са описали как сме пълни диванета. Естествено че няма как простотията да ни се размине без последствия.

Обръщам внимание на следните два цитата:

...липсата на контрол и бездействие от страна на всички държавни органи, осъзнаването на тази липса на контрол, която поражда лошото поведение на шофьорите и неспазването на законите. ...

... И най-важното е да се осъзнае от правителството и обществото, че разноските за подобряване безопасността на движението по пътищата са инвестиция, а не разход.

 

1 млрд. евро щети за икономиката от пътни произшествия
Държавните органи бездействат, няма доверие в пътната полиция

Мария Василева
10 Декември 2007
, mediapool.bg

Годишните щети за българската икономика в резултат на пътно-транспортните произшествия се оценяват на 1 млрд. евро. В тях влизат и преките допълнителни разходи на страната, които се правят за полицейски и медицински разходи на мястото на инцидента, средствата за лечение и възстановяване на пострадалите, непреките загуби от намаляването на трудоспособните граждани.

Това сочи представеният в понеделник анализ на датската консултантска фирма КОВИ (COWI), изготвен по поръчка на Световната банка.

България има план за действие, в който си е поставила за цел да намали двойно броя на смъртните случаи и ранените при пътно-транспортни произшествия. “Това обаче няма да се случи, ако правителството в страната не промени сериозно отношението си към проблема”, посочват от КОВИ.

Подробното изследване на проблемите с безопасността на движението в България е възложено от правителството и е част от работата на Института за глобална пътна безопасност и обхваща периода септември - ноември 2007 г.

Загиналите у нас са два пъти повече от Западна Европа

През 2006 г. броят на убитите в катастрофи по пътищата на България е 1043-ма души, а ранените са 10 215 души. Според прогнозите през 2007 г. броят на загиналите в катастрофи ще е 1095 души, а ранените ще достигнат 10 930. 

Заедно с останалите европейски страни България е поела ангажимента да намали жертвите от пътно-транспортни произшествия до 2010 г. съобразно нормите, които са одобрени за всички страни членки на ЕС. Това означава, че ранените трябва да се не повече от 6 597 души, а загиналите -не повече от 700. Това са целите, заложени и в националната стратегия за преодоляване на проблемите с движението в страната.

При запазване на сегашното състояние, през 2010 г. ранените при катастрофи у нас ще достигнат 13 390 души, а загиналите ще са 1267.

В анализа си датските консултанти посочват проблемите за движението на пътя, които всички български граждани и институции знаят – липсата на контрол и бездействие от страна на всички държавни органи, осъзнаването на тази липса на контрол, която поражда лошото поведение на шофьорите и неспазването на законите.

Смъртността на пътя се увеличава с 5% годишно

Докато останалите европейски страни стабилно намаляват броя на жертвите, у нас се наблюдава повишаване на смъртността на пътя с 5 на сто.

С още по-високи темпове расте броят на ранените при пътно-транспортни произшествия –  със 7 на сто годишно. Много от пострадалите остават инвалиди и това, извън личната болка на близките и семействата, води до сериозни загуби и влияе отрицателно върху целия ръст на икономиката, посочват външните анализатори.

Повечето катастрофи са при градски условия

Специфично за българските условия е, че повечето от катастрофи, при които има ранени, се случват в градски условия – близо половината (около 45 на сто). В останалите страни членки делът на катастрофите в градовете е около една трета. Сериозността на катастрофите в извънградски условия е по-голяма, отколкото в рамките на града, което вероятно е заради по-високата скорост.

Алън Рос от КОВИ съобщи, че трябва да се изградят пунктове за сигнализиране на спешни случаи на основните магистрали и да се въведе единният номер за подаване на информация за спешни случаи.

При 50 на сто от случаите причината за катастрофите е високата скорост, констатират анализаторите. Концентрацията на извънградските пътно-транспортни произшествия е много висока на магистралите и първи клас пътища.

Пешеходците, които загиват в катастрофи у нас, също са много по-голям процент от средния за останалите европейски страни, уточняват от КОВИ.

Мерките за въвеждане на стандарти за безопасност са слаби

Мерките по въвеждането на стандарти за безопасност са слаби или изобщо липсват. Те се прилагат само откъслечно и са лошо координирани.

Йеспер Мертнер от КОВИ уточни, че няма направени местни изследвания за икономическата цена на пътно-транспортните произшествия. И като цяло в обществото се регистрира слаба осведоменост за огромните икономически загуби за страната. А органите, създадени за прилагат мерките - Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата - не разполага с нужните финансови средства, законови правомощия и персонал. Българската администрация всяка година идентифицира черни точки, но има съвсем малки или никакви подобрения от това, че те са били отчетени като такива.

Според КОВИ почти напълно липсва мониторинг върху резултатите, които се измерват при прилагането на мерките за намаляване на пътните злополуки.

Данните за произшествията се събират, но аналитичният капацитет за обобщаването на събраните данни е слаб. Разпостранението на данните към другите институции, като например пътните власти, не е свободно, посочи в доклада си Йеспер Мертнер. Той уточни, че липсва и координация на данните със здравните власти, за да се определи реалният брой на произшествията, които завършват с фатален край.

Според специалистите от датската компания е необходимо да се преразгледат правилата за движение по пътищата, защото действителното поведение на водачите е лошо. Системите за обезопасяване на деца, предпазните колани за пътниците и ограниченията на скоростта се пренебрегват при голяма част от случаите. От КОВИ са открили и сериозни проблеми с начина, по който кандидат-шофьорите вземат свидетелството си за правоуправление.

Експертите от КОВИ посочиха, че липсва фокус при измерването на резултатите. Заложените цели са европейски, но шансът за постигане е малък, уточни Мертнер.

Липсва доверие в пътната полиция

Като проблем външните анализатори отчитат и липсата на доверие в пътната полиция. В страната ни е възможно да се избегне плащането на глоби, защото липсва ясна писмена стратегия за пътната полиция. Почти половината от работното време на пътните полицаи се изполва неефективно заради незначителни пътно-транспортни произшествия.

И не на последно място от КОВИ отчитат, че трябва да се осъвременят пътните стандарти и да се въведат технически решения за безопасност.

Съществуващите пътища не са информативни и не са милостиви към участниците в движението, уточняват още КОВИ. И най-важното е да се осъзнае от правителството и обществото, че разноските за подобряване безопасността на движението по пътищата са инвестиция, а не разход, коментираха датските консултанти.

Споделяне

Bookmark and Share

Германската държава и защитата на климата

Ясно е че сме изостанали от Германия и то с много. Както по ниво на икономическо развитие, така и в отношението си към проблемите с опазването на околната среда. Съмнявам се подобни мерки скоро да действат ефективно нашата държава, но ще е от полза повече хора да поддържат добро ниво на познания по темата. Поне да започне да се говори повече за това.

Цитатът е от инфо-бюлетина на Посолството на ФРГ в България.

Федералният кабинет прие пакет за опазване на климата

С най-големия досега пакет за опазване на климата Федералното правителство иска да подкани потребителите към драстични икономии на енергия при отоплението, автомобилния транспорт и електропотреблението. Кабинетът даде зелена светлина за пакет от мерки, който същевременно ще създаде и работни места. “Ще спечелят особено потребителите – защото им помагаме за спестяването на енергия”, каза в Берлин Министърът на околната среда, Зигмар Габриел. Инвестициите щели да се изплатят скоро. Пакетът щял да изведе Германия с “огромна крачка” напред. До 2020 г. правителството иска да намали емисиите на парниковия газ въглероден двуокис (CO2) с 40 процента в сравнение с 1990 г. От тях 4 насто ще се добавят на европейско равнище. Габриел говори за най-амбициозна програма за климата в света. Въпреки големите инвестиции до 2020 г. били възможни икономии за потребителите в размер на пет милиарда евро. По преценка на правителството няма да има поскъпване на енергийните цени като последица от пакета. След 2009 г. в нови сгради ще е задължително отоплението с еко-топлина. През 2009 г. и 2012 г. изискванията за икономично потребление на отоплителните системи и термоизолацията ще бъдат увеличени с по 30 процента. До 2020 г. делът на ток от слънчева и вятърна енергия и от биомаса ще нарасне от 12 на до 30 процента, а делът от съвместното производство на ток и топлина на 25%.

През месец май ще бъде приета и реорганизация на пътния данък, като се напусне сегашната база в зависимост от кубатурата и се премине към изчисление на данъка в зависимост от емисиите на въглероден двуокис (CO2) и се въведе обозначение на екологичните параметри. В резултат Федералното правителство очаква увеличение на работни места благодарение на мерките. В областта на санирането на сгради биха могли да възникнат до 100.000 нови работни места, а в сектора на възобновяемите енергоизточници допълнителни 235.000.

Спомням си че имаше едно проучване, според което мнозинството германци са за активни действия за опазване на климата. В същото време се сещам как във форума на Клуб Форд България многократно се обсъждаше темата за изправността на системите в колите за опазване на природата и като че ли преобладаващите мнения са в духа на "Не ме е*е за екологичните проблеми, важното е да си оправя колата евтино!". Не съм си поставял за цел да проуча какви са разсъжденията по темата в другите автомобилни форуми, но съм склонен да приема извадката от форума на Форд е представителна за всички колеги шофьори, а защо не и за българите като цяло. За съжаление все още имаме доста други грижи, които са по-първи от екологията. Но си струва да помислим дали сме подредили грижите по най-правилния начин.

Споделяне

Bookmark and Share

Няколко карти

Качвам карти на няколко български града. Може да са от полза на някой, ако случайно ги открие с търсачка.

 

Нещо като пътна карта на България (.gif, 702 kb)

Кликни за по-голям размер

Благоевград (.jpg, 214 kb)

Кликни за по-голям размер

Перник (.gif, 609 kb)

Кликни за по-голям размер

Пловдив (.png, 1,2 mb):

Кликни за по-голям размер

Русе (.png, 1,34 mb):

Кликни за по-голям размер

Смолян (.gif, 365 kb)

Кликни за по-голям размер

Споделяне

Bookmark and Share

Какъв гол ...

Споделяне

Bookmark and Share

България е с най-висок ръст на корупция в партийната система и правосъдието сред страните от ЕС

Всякакви проучвания го доказват, а и ние си го знаем и усещаме, обаче продължаваме да сме супер търпеливи към корупцията. Толкова години властта злоупотребява с публичните средства, а хората все още не реагират. Да не би да смятаме за нормално да крадем сами от себе си?! Вече имам сериозни съмнения че "рушветчийството" и "крадненето" не са неизкореними традиционни особености на българския манталитет?!

Източник: | www.dw-world.de | © Deutsche Welle

Трансперанси интернешънъл оповести в Берлин барометъра си за корупцията в държавните и обществени институтии в 60 държави. Той отразява мнението и опита на гражданите от тези страни.

България е страната от ЕС с най-висок ръст на корупция в съдебната система, партиите и здравеопазването. Това става ясно от представеното днес в Берлин проучване на организацията Трансперанси интереншънъл. То е проведено сред граждани и отразява тяхното възприятие на ситуацията с корупцията в страните им и техния опит при даване на подкупи.

Какво сочи барометърът за институциите в България?

По скалата на тази организация България получава индекс от 4,3  за корупция в политическите партии и правосъдието и 4,2 за – корупцията в законодателната власт. Висок е и ръстатът на корумпираност в здравеопазването: 4,1 пункта. За сравнение: с изключение на Полша, която има четири пункта и Литва - 3,9 пункта, почти всички останали страни в ЕС са с индекс от два до три пункта. А ако се сравни с предишни статистики през последните три години възприятието на българите към корупцията в здравеопазването се е увеличило и заема вече първите места в националния барометър.

Като цяло Румъния се е представила по-добре от България.

Индексът на корупция в нито една от румънските институции не надвишава четири пункта. Средно измерената степен за ЕС е 3,7 за корупция в партиите и 2,9 пункта в законодателната власт.

Българските партии са на едно ниво с боливийските по степен на корумпираност 

А що се отнася до страните извън ЕС нивото на корупция в България е близко до това в страните от Латинска Америка. В Боливия, например, има същият ръст на корумпираност в партиите, както в България- 4,3 пункта. Така поне смятат гражданите на тези две страни.

Подробности за нивото на корупция в България се очакват в понеделник  по време на официалната пресконференция на българския клон на Трансперанси интернешънъл.

Споделяне

Bookmark and Share

За отношението към политиците и др.

Няколко извадки от едно интервю на проф. Андрей Пантев за вестник "Монитор":

Професор Пантев, защо българите имат все по-негативно отношение към политиците?
­ Вероятно защото проявяват един неунищожим рефлекс от нашата битова характеристика -да търсят вещици хоризонтално, наоколо, но вън от себе си. Нека напомня, че българските политици не идват от планетата Сатурн, а са реализирани след избор, чиито синкопи се възпроизвеждат ­ от зоологически възторг до брутално отрицание. Тази еволюция обикновено е реализирана за не повече от две години. Създава се впечатлението, че веднъж да се промени парламентът, да се смени правителство и да се махнат управленците, всичко ще тръгне прекрасно. Но тези предположения, искания и надежди вече сме ги виждали. Това е лесно обяснение, но то само подготвя почва за нови спасители и нови пророци. Драмата е в морално-политическия климат в цялото ни общество. Пороците на парламента са пороци на всички нас. Защото рядко ще видим институция, колкото и малка да е тя, в която тези пороци да липсват.
­ Ако трябва с една дума да определите българския преход, коя би била тя?
­ Ако думата следва да е една, тя е симулация.
­ Огледало ли са българските политици на народа ни? И ако ги упрекваме, не е ли това упрек към хората, които са гласували за тях?
­ Това, че политическата дейност не отговаря на възвишените представи за идеал и служба на хората днес, не е само българско явление. Забелязваме една профанизация на политика от Австралия до Черна гора. Просто защото тя не се извежда от принципи и идеи, а от прагматизъм, който често е тяхно отрицание. Изразът на Бисмарк за съотношението между правителство и народ си остава ­ освен тогава, когато една страна попада под тежките ограничения на блоковото разделение. ­

..........................................

Морално здраво ли е обществото ни?
­ Не познавам изрядни общества по света в миналото и днес. Нека да не забравяме, че чак от 1808 г. търговията с роби се е приемала за легитимна дейност. Томас Джеферсън е имал роби, а Толстой ­ крепостни селяни. Нашето общество е поразено от друг морален порок ­ да приема парите като единствена индикация на смислен живот и на обществена значимост. След като всичко е за продан, тогава, защо по същата житейска логика да не се продават и гласове. От тук следва да започнат всички съдебни търсения и морални назидания. Не може да се възнаграждават при разните телевизионни игри с пари всякакви идиотизми и в същото време да се поучава, че продаването на гласове е лошо поведение. Когато едно общество е болно, това обикновено засяга всички негови органи, а не отделни.

...............................................

­ ­ Задълбочава ли се социалното разслоение у нас?
­ Никога досега не е имало такива социални пропасти, независимо от политическите режими. Ако говорим за прецеденти от нашата съвременност, такава пропаст е най-значимата и тревожна от всички останали. Някога Иречек написа, че българите изпитват отвращение към неравенството. Днес неравенството е обявено за естествено състояние, едва ли не свидетелство за ум и жизненост. Този морален дарвинизъм тепърва ще се развива и не виждам възможности и причини да бъде, ако не спрян, то поне ограничен. Да сте прочели някъде, че някой е върнал загубен портфейл, че някой не е поискал хонорар за услуга, че се отказал да пътува някъде, за да замине някой друг? Най-обикновени добродетели, върху които се крепи човечността. Но парвенюшките сватби и юбилеи са любимата тема на повечето медии. Лошото е, че са любимата тема и на читателите. Свикването с несправедливостта постепенно те превръща в палач или овца.
­ Какво е необходимо да променим в манталитета си като нация?
­ Манталитет на нация не се променя така лесно. В известен смисъл тогава, когато е създаден през времена на тежка и враждебна зависимост, той е трудно променим. Намирам, че можем да вникнем по-дълбоко в смисъла и причините на нашите исторически поражения, за да не се възпроизведат макар и по друг начин отново. Днес победата не се изрепчва с териториални придобивки, но поражението е поне в началото невидимо. Трябва да има някаква и вътрешна причина, а не само злосторници от близо и далеч. Засега обаче всякакъв опит в това отношение има първосигнална рецепция ­ той се приема като отрицание на славното ни минало, историческите ни приоритети, цивилизационните ни заслуги и прочее. А едното не означава отрицание на другото.

Споделяне

Bookmark and Share

Георги Близнашки за плоския данък и други теми

Георги Близнашки, депутат от БСП: Хората остават без жизнени шансове 
в. Земя,
2007-12-05
Иванка ХЛЕБАРОВА

С плоския данък БСП се оказа в небрано лозе.

Георги Близнашки е роден през 1956 г. Депутат от Коалиция за България в 40-ото народно събрание. Член на Висшия съвет на БСП. Доцент по конституционно право в СУ „Св. Кл. Охридски". Женен, с едно дете.

- Вашите думи, че плоският данък е контрареволюция, предизвикаха широк отзвук. Как ще се аргументирате?  
- В случая става дума за изключително политическо решение, едно от най-важните, вземани след 10 ноември 1989 г., защото оттук насетне чрез въвеждането на плоския данък по същество се отива към едно йерархично общество от затворен тип. Данъчната тежест не просто се пренася от богатите към хората с ниски и средни доходи. Това, което е особено неприятно, че тези хора, които поемат по-големия товар, се лишават от жизнени шансове и се ограничава тяхната житейска перспектива за развитие. Именно от тази гледна точка можем да говорим за контрареволюция, докато самите създатели на идеята говорят за данъчна революция. Богатите ще стават все по-богати, а бедните - все по-бедни. Смятам, че използването на понятието в този контекст е напълно легитимно.  
- А кой още споделя тези ваши идеи? Имате ли подкрепа в парламента, във вашата парламентарна група?  
- Изключително важно е да стигне до съзнанието на широката общественост за какво точно става дума, тъй като мнозина, включително и от парламентарната група на БСП, не са съвсем наясно за последиците, които произвежда плоският данък. Става дума за една крайнодясна, либертарианска мярка, чието прокарване среща съпротива навсякъде по света. Това не беше допуснато в цивилизованите страни на Западна Европа. Не е направено в САЩ. В парламентарната група има много разумни и грамотни хора, които схващат за какво става дума, но по силата на редица конюнктурни съображения, които най-общо могат да бъдат определени като страх и конформизъм, предпочитат да следват сляпо позицията на ръководството. Обаче въпросът е, че БСП е на път да загуби смисъла на своето съществуване.  
Искам да подчертая и това трябва да се знае, че няма политическо решение на нито един партиен орган на БСП относно въвеждането на плоския данък. Когато този въпрос беше разискван преди четири-пет месеца, след станалата остра размяна на мнения на пленума на Висшия съвет на БСП решението беше отложено. Впоследствие партията беше поставена пред свършен факт с решението, взето на съвета на коалицията - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Така че аз съм напълно в правото си да изразя по един категоричен и рязък начин своето несъгласие. Никой няма право да налага собствената си гледна точка на една цяла партия с над 100-годишна история и традиции, каквато е БСП.  
- Върху кого ще се стовари ударът на този закон?  
- Това е един закон, който предопределя социално-класовата структура на обществото за дълго време напред. Облекчават се от данъци богатите и тежестта се пренася върху по-бедните слоеве. Това, което трябва да се подчертае, че след като ние имаме изключително високи косвени данъци, изключително високи акцизи, които също пренасят тежестта надолу към по-низшите социални слоеве, България става страната с най-висока степен на социална несправедливост на европейския континент. Плоският данък е изключително вреден, защото разрушава тъканта на националната солидарност, онази солидарност, която ни прави членове на общност със споделени ценности и очакване за бъдещето, т.е. една нация с обща съдба.  
Особено неприятно е, че плоският данък се въвежда у нас по инициатива на ръководните среди на БСП, партия, която по дефиниция е призвана да отстоява каузата на социалната справедливост. Последицата от въвеждането на плоския данък е, че се отива към задълбочаване на социалната диференциация, която по същество стига до непоносимост. Това е нещо, което страна с егалитарни традиции, каквато сме ние, не може да се приеме. Смятам, че ще има обратна реакция, защото нашият народ е просветен и няма да остане безразличен към подобен тип политика.  
- Как стоят в тази връзка идеите за компенсации за работещите с по-ниски заплати, за необлагаемия минимум, за отмяната на семейното подоходно облагане, което засяга много млади семейства? Става ли дума за това при обсъждането на закона?  
- Не приемам плоския данък по принцип и опитите за компенсации са нещо преходно, което определям като хвърляне на прах в очите на хората. Това е една заблуда, защото в условията на пазарна икономика означава нещо временно, без особено значение. С някакви 10-20 лева повече въпросът не се решава. Така бяха представени нещата, че всички започнаха да изчисляват какво печелят и какво губят. Всъщност губи обществото като цяло, защото, освобождавайки олигархията от нейните задължения, по същество се извършва едно преразпределение на националния доход и се въвеждат пазарни механизми в сфери, които досега оставаха извън тях. Една от непосредствените последица от въвеждането на плоския данък е заявлението, че се отива към либерализирането на режима за таксите в държавните университети, т.е. те рязко ще се повишат. Тъй като плоският данък ограничава притока на средства, държавата няма да може да си позволи да вдигне заплатите на университетските преподаватели и остава да се либерализира режимът на таксите. Това са ефективните последици. Децата на богатите ще получат достъп до университетите, а те ще останат недостъпни за децата на хората с ниски доходи. Това е трагедията.  
Що се отнася до необлагаемия минимум, БСП се оказа в небрано лозе, защото отивайки към по-изчистен вариант на плоския данък, тя позволи на всички.  
други в парламента да въведат темата за необлагаемия минимум. Това също е междинна мярка, но все пак частично облекчава положението на социално слабите слоеве. БСП беше заобиколена отляво дори от дясната опозиция.  
- Мотивът на правителството е, че с въвеждането на плоския данък се изкарва на светло сивата икономика. Това ли е ефективната мярка за постигане на такъв резултат?  
- Абсурдна теза. България е твърде малка страна, за да се правим, че не знаем какво точно се случва. Държавата не трябва да капитулира пред олигархията, а да й наложи своите правила и да я дисциплинира. Сега ни предлагат точно обратния подход - да приемем правилата, налагани от самата олигархия.  
- Напоследък в обществото вниманието се фокусира върху хазарта. Защо е така?  
- Част от оправданието да се насърчава хазартът отново е свързано с възможността от привличане на свежи финансови ресурси в страната. Но всички разбираме, че той е вреден за манталитета на обществото. Хората започват да залагат на случайността, а не търсят автентична реализация чрез своя труд. Това е много опасна линия. Неслучайно навсякъде по света хазартът е изтикай в периферията. От него се облагодетелства една малка клика. Добре известно е, че оттам се финансират политически инициативи, избори и т.н. Поведението на тези хора е абсолютно неприемливо. Те се опитват да заплашват обществото, едва ли не какво ще се случи с България, ако тях ги няма.  
- Кажете какво става в редиците на БСП след изборите?  
- Ситуацията в БСП е изключително тежка и съм склонен да я определя като идейна и политическа деморализация. Още след загубата на изборите за европейски депутати през м. май, не бяха направени правилните изводи за това какво очаква българският народ от тази партия. Непосредствено след това се тръгна в погрешна посока и се стигна до крайно тежките поражения в големите центрове на страната. Не може да се обявяваш за победител и да се биеш в гърдите, без да обясниш какво всъщност се случва, защото това, което стана в големите градове, ще последва и в по-малките.  
- Стана ли дума в ръководството на БСП, че на предишни избори партията беше подкрепена от около 2 милиона души, а сега те са намалели почти четири пъти?  
- Тук е фундаменталният проблем, че в ръководството не желаят да се отиде на сериозен разговор. Самото пребиваване във властта им създаде едно изкуствено самочувствие. Нека да кажа, че феноменът има много дълбоки корени. Ако се реализира някаква скрита цел на българския мирен преход от тоталитаризъм към демокрация, то тя е свързана с обстоятелството, че властта премина от стария комунистически елит към техните деца и внуци. Но децата на номенклатурата не упражняват властта със социалния ангажимент, който имаха техните родители. И в този смисъл трябва ясно да им се каже, че те трябва да следват политика, която да отговаря на очакванията на широките обществени среди, които поддържат БСП. Това беше каузата, заради която те бяха изведени във властта. Не можем от крайнолеви заклинания да преминем към ултрадесни експерименти.  
- Единствено възможна ли е тази политика, която сега води правителството, както казва премиерът Станишев?  
- Изявления от типа, че това е единствено възможната политика, не отговарят на истината. Що се върна пак на плоския данък, понеже тогава си позволих да кажа, че на лъжата краката са къси. Даже може да се съжалява, че не беше проведен докрай плоският данък в неговия неподправен вид. Такъв, какъвто си го бяха намислили в самото начало, защото тогава много бързо щеше да стане ясна цялата несъстоятелност на тази инициатива.  
Абсолютно неприемлива за БСП също така е тезата, че в политиката различието между ляво и дясно било изчезнало. Към всеки проблем са възможни различни подходи, различни решения. И тук се прави груба грешка. Ако в ранната фаза на прехода трябваше да решаваме общодемократични задачи, да се приеме новата конституция, която предполага възможно най-широкото съгласие в обществото, да се утвърждават ценностите и принципите на демокрацията, около които да се обединят всички основни политически сили и в името това се допускаха различни компромиси, то сега е време за друг тип политика, която да изхожда от определена ценностна представа за бъдещето на страната. Така че подобни оценки са напълно неприемливи. Странно е откъде се взеха тези хора в ръководните среди на БСП, защото до неотдавна те отстояваха съвсем други каузи, а сега задават тон за политиката на партията и раздават оценки за хората, които се ангажираха с нейното оцеляване през годините на прехода. И при това се налагат безапелационни решения без каквато и да било дискусия.  
- Как присъединяването на България към Европейския съюз се отрази на следването на лявата политика, залегнала в програмата на БСП?.  
- Положителните последици от присъединяването на България към Европейския съюз трябва да се използват в интерес не на малък кръг от хора, а от цялото общество. Лявата политика не просто е възможна, но е задължителна след всички онези жертви, които понесоха трудовите хора. Неслучайно нашите приятели от Партията на европейските социалисти много внимателно, но категорично подчертаха това. ПЕС е категорично против въвеждането на плоския данък. Помислете си само, ако в Германия се въведе подобен данък, тогава средствата за ЕС рязко ще намалеят, а фондовете, на които разчитат бедни държави като нашата, ще изчезнат.  
- Какво е вашето мнение за лявото крило в БСП днес?  
-Бях дълго време техен опонент, когато те бяха доминиращата тенденция вътре в партията. Но при създалата се ситуация мисля, че те играят една изключително полезна роля, защото създадоха форум за дискусия, която е невъзможна в ръководните среди на партията. Когато се учредяваха, аз ги поздравих и заявих, че не може да има силна социалистическа партия без силна левица вътре в нея. Те са необходима противотежест на една десница, която не се е обозначила в достатъчна степен, но по същество доминира в ръководните среди на БСП. Те могат да изиграят изключително важна роля за оцеляването и стабилизирането на БСП. Призовах ги да си взаимодействаме с оглед на отстояването на автентичния социалистически облик на нашата партия.  
- Все пак защо ние така мъчително вървяхме през прехода и сега сме на последно място? Съседна Румъния например върви много по-напред от нас.  
- Постиженията на Румъния не трябва да се надценяват. Това, в което те успяха, е, че не допуснаха да се развихри олигархията и да налага своите интереси като официални на страната. Политическият елит на Румъния, независимо от множеството разправии помежду им, поддържа консенсус по основните направления на вътрешната и външната политика и това носи добри резултати. Румънските социалисти извършиха структурните реформи в обществото и нещата останаха под контрол. Докато у нас се отиде в друга посока и сме затънали в блатото на корупцията, от което трудно ще излезем, ако не се постигне този вътрешен консенсус в политическия елит за въвеждане на ред и сигурност в страната.  
- На политическата сцена днес е ГЕРБ. Има прогнози, че на следващите парламентарни избори може да се наложи БСП да прави коалиция именно с тях. Няма ли да бъде безпринципно това от наша страна?  
- Трябва много внимателно да се следи какво се случва с тази нова формация. Тя е поредното странно формирование в нашия политически живот. И засега нещата се въртят около една-единствена личност. Очевидно е, че ГЕРБ няма да остане в този му вид, в момента в който навлезе в сферата на висшата политика. Ще се появят и фракции, и разделения. Ще се случи нещо подобно, което сега наблюдаваме в НДСВ. Нещата ще зависят от поведението на тези хора. Към ГЕРБ се насочват мнозина, които досега поддържаха БСП. Изводите трябва да се правят изключително внимателно. В политиката, както е известно, няма вечни приятели, нито вечни врагове. Трябва да се мисли за висшите национални интереси. Но каквито и компромиси и коалиции да се правят занапред, БСП трябва да запази своя собствен облик.

Споделяне

Bookmark and Share

Размишления за икономическата и финансовата политика

НЕЯСНО БЪДЕЩЕ С НОСТАЛГИЯ ПО СТАНИШЕВ

Вестник "Класа" - 2007-12-03 20:39

Всичко се познава в сравнение, от лошото има и по-лошо

Доц. Чавдар Николов

Програмата на ГЕРБ в настоящия й вид свидетелства еднозначно за въпиеща липса на европейска нормалност в нашето общество. Политическото пространство в България се е превърнало в някакво криво огледало, в което всички изглеждаме, най-меко казано, уродливо. Така наличната ненормалност, разбира се, е всеобща, съвкупна и комплексна, но ние ще ограничим разглеждането й до три ключови сфери: партийният живот, образованието и медиите.

Въвеждането на плосък данък от БСП за пореден път разбърка всякакви тукашни, едва започнали да улягат представи за ляво и дясно. А това, което у нас се мисли за автентична партийна десница, волю-неволю бе направо натикано в сферата на икономическия сюрреализъм и трансцедентност. Нормалната европейска ляво-дясна дискусия в контекста би следвало да се развива по линията „прогресивна скала на облагане – умерено прогресивна скала за облагане на доходите”. Вместо нея обаче имаме спор „плосък данък без или със и ако със, тогава с колко, необлагаем минимум”.

Какви икономически знания се предлагат у нас?

Появата на авансцената на икономисти с капацитета на експертите на ГЕРБ говори от своя страна за качествата на образованието. Това, че магистърската степен, надградена над неикономическо бакалавърство, относително рядко прави един човек пълноценен икономист, е едно на ръка. Икономическите знания, които у нас се предлагат, са предимно теоретични. Те са почерпани главно от американски, в най-добрия случай – от британски учебници. Макрокономическата и финансовата практика в Европейския съюз, където доминираща е все пак континенталната, а не англосаксонската наука и култура, се познава слабо от преподавателите и естествено нито достатъчно се преподава, нито се анализира. На студентите не се обяснява дори и фактът, че между хубаво звучащите теории и държавническата практика са налице редица съществени разлики. Иновационният процес зад океана съвсем не е оставен на собствените закони на пазара, а бива последователно финансиран и насърчаван посредством държавните военни поръчки.

България като европейски рекордьор в данъчното облагане

Прост пример – в колко от учебниците по публични финанси у нас се разяснява подробно регресивното действие и социалната проблематичност на косвените данъци? Защо след като ГЕРБ предлага данъчната ни система да остане да се крепи единствено върху данъка добавена стойност и акцизите, никой от „авторитетите” не реагира адекватно? Държавата, която се явява пример за всеки грамотен либерал – САЩ, гради данъчната си система почти изключително на прякото данъчно облагане, коефициентът на съотношение между приходите от косвени и преки данъци в бюджета там е 0,42. В многоцитираната Ирландия пък има относително равновесие между косвените и преките налози – коефициент 0,97. Българският коефициент понастоящем възлиза на около 3,0 в полза на косвените данъци, което е „девиативен” рекорд в Евросъюза. Ако обаче се реализират възгледите, заложени в програмата на ГЕРБ, същият коефициент ще клони към безкрайност. Следователно подобно неевропейско, а африканско измерение ще придобие и социалната данъчна несправедливост в България.

Примитивният балкански либерализъм

В подобна абсолютно ненормална партийна и образователна среда да се очаква разумно поведение на медиите е в рамките на нищожните вероятности. По телевизии и радиа, както и по големите вестници, бива толериран и насърчаван единствено примитивният балкански либерализъм. Обичайното състезание е кой да застане „още по-“ и кой „най-“ в дясно. Ежеминутно налаганото обяснение е колко хубаво и смислено се явява именно това дясно, а всичко останало е повече от глупаво и незаслужаващо каквото и да е внимание.

Черни дни очакват пенсионерите

Затова в настъпващата суматоха така и никой не обяснява, че предлаганото от ГЕРБ вещае катастрофа, подобна на тази с „реституцията на бащината земя в реални граници”, но със значително по-голям социален обхват. Рискът, при приватизация на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса, хората да останат без пенсии и всички да се окажем без достъпно здравеопазване, е неприемливо голям.

Безогледното орязване на бюджетните разходи в съкратени срокове вещае от своя страна невиждана досега криза в образованието, при която отминалата учителска стачка ще ни изглежда като не повече от „подробност от пейзажа”.

Но за да не излезе, че плашим хората с празни приказки, ще дадем отново показателен пример от световната практика. Когато фалира гигантът „Енрон“, той затри активи за около 70 милиарда долара. Но по оценка на експерти това не бе най-страшното. С компанията изчезна и пенсионният й фонд, и нейните служители, а и още много други лица изведнъж загубиха пенсиите, на които разчитаха.

Ролята на държавно организираните пенсионни институции е да гарантират макар и малки, но все пак пенсии. В това отношение, разбира се, може още много да се желае за работата и на Националния осигурителен институт, и на НЗОК, но все пак фактът, че ги има, е положителен. Частните пенсионни и здравни фондове биха могли да изпълняват изключително допълваща роля. Единствената държава в света само с частни пенсионни фондове е Чили и тя в момента усилено мисли за срочно възстановяване на системата на държавното пенсионно осигуряване. Защото във въпросната сфера пазарът демонстрира един от своите така наречени ”провали”, сиреч качества, които следва да се коригират от държавата. Оставени сами на себе си, въпросните качества дават социално неприемливи резултати.

Престъпни глутници от недообразовани икономисти застрашават страната

Сега с голяма доза сигурност се прогнозира, че даже сегашното откровено бездарно държавно управление още в недалечно бъдеще ще породи носталгични настроения, съпоставено с евентуално властимащата и властуправляваща партия ГЕРБ.

Сънят на разума раждал чудовища. Възгледите са си възгледи, но раздаваните без основателни знания дипломи продължават да раждат глутници напористи некадърници със самочувствие. А заради “плодотворната” им дейност страната ни може да загуби и малкото, което досега е постигнала и съхранила.

Споделяне

Bookmark and Share

Анализ на данните относно разходите за отбрана на България

Част от едно материалче, върху което работих преди няколко седмици:

В сравнителен план за годините след присъединяването на България в НАТО, основните показатели на Държавния бюджет, в частта му за Министерството на отбраната са следните:



2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.


Приходи

46 000,0

48 700,0

48 700,0

48 700,0

48 700,0


Разходи

Текущи

Капиталови

НИРД

831 943,6

771 943,6

60 000,0

2 000,0

833 826,0

743 826,9

90 000,0


938 634,0

753 045,0

185 589,0

2 710,0

1 007 104,0

810 625,0

196 479,0

1 200,0

1 119 395,0

867 916,0

251 479,0

2 230,0


Субсидия

54 321,8

803 726,0

918 810,0

985 604,0

1 099 138,0


Трансфери

-18 072,0

-18 600,0

-26 876,0

-27 200,0

-28 443,0

Разходите на МО като процент от Брутния вътрешен продукт на страната през годините се както следва: 2000 г. – 2,93 %, 2001 г. – 2,66 %, 2002 г. – 2,92 %, 2003 г. – 2,91 %, 2004 г. – 2,56 %, 2005 г. – 2,50 %, 2006 г. – 2,27 % , 2007 – 2,2 %, 2008 г. – 2,1 %.

Относителни разходи за НИРД за 2008 г. – 0,023 % от бюджета на МО, с относително нарастване от 0,01 % спрямо 2007 г.

Разходи за заплати и социално осигурителни плащания за 2008 г. –592 772,1 хил. лв. или 45, 25 % от бюджета на министерството (норма 40 %).

Разходи за текуща издръжка – 374 894,9 хил. лв или 28,62 % (норма 30 %).

Капиталови разходи – 342 171,0 хил. лв или 26,13% от общия размер на бюджета на МО (норма 30 %).

Общо разходи за мисии зад граница от 2001 г. до 2006 г. – 327 941 000 лв. + 90 млн. лв., предвидени за 2007 г.

За мисии в Ирак, 2003-2006 г. – 114 729 000 лв. + 8,5 млн. лв., предвидени за 2007 г.

Разходи за участие в международни мисии: (в лв.)

2005

2006

2007

2008

71 772 500

74 282 336

90 000 000

90 000 000

Според Доклада на министъра на отбраната за хода на трансформацията на Въоръжените сили (представен на 2 май 2007 г. пред Комисията по отбрана), през 2005 г. са изразходвани 2,13 % от бюджета на МО за бойна подготовка, през 2006 г. – 1,62 %, планирани за 2007 г. – 1,80 %, за 2008 г. – 2,45 %, за 2009 г. – 3,09 %. Съгласно установените нормативи, за бойна подготовка следва да се отделят минимум 10 % от бюджета на МО.

България е на последно място в НАТО по разходи за превъоръжаване на един военнослужещ. – 2490 щ.д. За сравнение, Румъния заделя 5500 щ.д., Унгария – 5900 щ.д., Полша – 6000 щ.д., Чехия – 7100 щ.д., Естония – 9100 щ.д.

Същевременно 0,69 % от населението на страната е ангажирано с отбраната, като средното число за НАТО е 0,35 – 0,4 %. Пред нас са само Гърция, Турция, САЩ и Франция. Резултатът е: натоварване на икономиката, неефективно разходване парите на данъкоплатците, не се изграждат своевременно необходимите отбранителни способности за посрещане на новите рискове, заплахи и предизвикателства.

За периода до 2015 г. политическата задача за използваемост на Въоръжените ни сили е 8 %. През 2004 г. 4,0 % от състава на Сухопътните войски са били в операции, през 2005 г. – 3,5 %, а през 2006 г. – 2,29 %, като в края 2006 г., след приключването на мисията на ВВС на летището в Кабул, този процент достигна 1,97 %. Според плановете и заделения за осъществяването им финансов ресурс, през 2012 г. е планирано да сме в състояние да предоставим за съюзни мисии и операции 870 военнослужещи, което представлява 4,63 % от състава на Сухопътните войски. за 2014 са планирани за развръщане в операции зад граница 1420 военнослужещи, като от тях 1200 или 6,48 % са от СВ, 70 военнослужещи от ВВС и 150 от състава на ВМС.

С оглед на икономическия потенциал на страната и предвид бюджетната прогноза за периода 2008-2010 г. няма реалистична възможност за увеличаване дела на финансовите средства за Въоръжените сили. Допълнителни ресурси трябва да бъдат намерени предимно чрез намаляване на разходите за поддръжка на определен тип способности, които няма да бъдат необходими в бъдеще, както и чрез постигане на максимална ефективност при разходване на ресурсите за отбрана. Необходимо е приоритетно развитие на отбранителни способности в области с най-голяма вероятност за проявление. Нужна е оптимизация на структура, личен състав, инфраструктура, въоръжение и техника при спазване на принципа за приоритет на способностите с най-голяма вероятност за реализация.

В тази връзка, за да се гарантира прозрачността на управлението и за да се улесни осъществяването на парламентарния и гражданския контрол, е необходимо да бъде изискана информация относно критериите, по които се оценява ефективността на направените разходи. По какви показатели МО и ръководството на БА извършват процеса на оценяване дали и в каква степен изразходените средства допринасят за постигането на приоритетите и задачите, поставени пред ВС. Удачно е да се постави въпроса за подготовка и внасяне на Закон за аквизицията, разпростиращ се както върху МО, така и върху МВР и специалните служби.

Има индикации, че в резултат на демографските и икономическите условия в Република България, и ускорената професионализация на армията, са налице диспропорции в личен състав, система за стратегическо ръководство и командване, организационни структури и планове за модернизация на Въоръжените сили.

С уговорката че ограничеността на наличната информацията възпрепятства анализа, може да се заключи, че за да имаме ефективни Въоръжени сили за териториална отбрана и да остават ресурси за операции зад граница в подкрепа на мира и сигурността в кризисни региони, следва да бъдат съкратени около 5-6 хиляди офицера, и 3-4 хиляди сержанта и то за една година. Даже и половината от този брой да отговаря на реалността, очакването и осъществяването на процеса ще породят значително обществено напрежение, засилващо съществуващите социални протести. В тази връзка е необходимо да се изиска от компетентните министерства и ведомства да се създаде стратегия за „меко” социално адаптиране на тази не малка част от офицерския и сержантския корпус. Може да се очаква като възможно решение нова промяна на ЗОВС, с която да бъде снижена пределната възраст за кадрова военна служба. В допълнение следва да се изиска разработването на икономически мерки за създаване на пазарни ниши за социална реализация на освободените военнослужещи в индустриалните центрове, съчетани с адекватни програми за образование и преквалификация. Преди всичко е необходимо Министерството на отбраната да докладва за реалните разчети, своите планове и намерения, както и начинът, по който ще бъдат отразени в показателите на бюджета за следващата година.

За поредна година отчитаме като недостатък функционалното и административно разделение между МО и ГЩ. При липсата единна интегрирана структура за управление на Въоръжените сили, съчетаваща в себе си политическата и военната експертиза, не би могло да се постигне ефективно и ефикасно осъществяване на отбранителната политика, в това число рационално разпределение на наличните финансови ресурси. За съжаление дублирането на структури, неяснотите в йерархичните връзки, както и в разпределението на информационния поток в рамките на МО и ГЩ дават повод отбраната на страната да бъде причислена към онзи кръг публични системи, които изявяват претенции за финансиране, без ясни ангажименти за адекватни реформи на управленската и функционалната си структура.

Изхождайки от анализа на наличните данни и отчитайки предоставяната от изпълнителната власт в хода на годината информация, относно състоянието на сектора за сигурност, се потвърждава извода, че е необходимо е се извърши цялостен преглед на системата за сигурност. Въз основа на прегледа следва да се преосмислят приоритетите на трансформацията и да се актуализират всички концептуални и програмни документи. Задълбочено трябва да се анализират и предефинират ролята, мисиите и задачите на отбраната, необходимите способности и задълженията на ВС, така че да отговарят напълно на капацитета и възможностите на страната, както и на променената външнополитическа обстановка и средата на сигурност. В хода на процеса следва да се поддържа обществената дискусия и да се ангажира вниманието на заинтересованите субекти и от неправителствения сектор върху направените анализи, изводи, насоки за политиката по сигурността.

Споделяне

Bookmark and Share

Дупките по асфалта миришат на корупция

Коментар на Огнян Минчев във вестник "СЕГА":

Преди три години случайно попаднах в компанията на бизнес дама, представляваща на Балканите и трите международни компании, производителки на химикали за укрепване на пътните настилки - т.нар. "сезонни добавки" за асфалт, които подобряват неговата устойчивост и на студ, и на горещина. 

Винаги ми е правело впечатление, че в нормалните страни - независимо от географското им местоположение - пътищата нямат кръпки (за това, че няма и дупки - да не говорим). Споделих това с госпожата, която ми отговори, че от всички балкански страни само България и Албания не ползват сезонни добавки за асфалт. Иронично усмихната, тя обясни - "от кмета на София до кмета на малкото село, от министъра на регионалното развитие до най-низшия чиновник на ГУП (бел. ред. Главно управление на пътищата, което бе преобразувано във фонд "Републиканска пътна инфраструктура") - всеки има интерес пътищата да се разпадат всяка зима и да бъдат кърпени всяко лято, за да се краде по устойчива схема безкрай". 

Така липсата на невинните (и струващи стотинки) "сезонни добавки" гарантира мащабната корупционна формула, която устойчиво държи България в обятията на Третия свят по качество на пътищата. Всъщност на много места в Третия свят пътните настилки са много по-добри в сравнение с нашето безобразие.  
Необходимо ли е да добавям, че ежегодните корупционни пътни ремонти и кърпежи се правят през най-натоварения за пътуване летен сезон? Че причиняват гигантски задръствания на едни и същи възлови места - Сливен -Карнобат, Омуртаг -Търговище, Вакарел - Ихтиман - Пазарджик по "магистрала" Тракия, прохода Витиня по "магистрала" Хемус? 

Статията "Пари газим, по дупки пътуваме", публикувана в "Сега" на 28 ноември, за пореден път припомня, че един от основните проблеми за примитивното състояние на българските пътища е мащабната корупция, която се е разпростряла на всички етажи в държавата - от върха до най-малкото кметство или местна пътна служба. 

Като един от представителите на "Трансперънси интърнешънъл" в България искам да припомня на читателите доклада, който нашата организация публикува по повод концесията за магистрала "Тракия", подписана от правителството на Симеон Сакскобургготски през април 2005 г. По онова време и настоящият премиер Станишев, и настоящият министър Гагаузов - още в качеството си на полуопозиционни политици - подкрепиха категорично изводите за масирана корупция на върха на изпълнителната власт по повод на тази концесия. 

Корупционите облаги от тази сделка - и минали, и бъдещи - обаче са очевидно толкова огромни, че всяко следващо след Сакскобургготски правителство е свръхизкушено да продължи концесията и да кашира беззаконието й в своя полза.

Но дали ще успеят опитите на европейските институции, на гражданските организации и на независимите медии да спрат безобразието, наречено "концесия за магистрала "Тракия" и да дадат шанс на българските граждани да получат максимално бързо удобен магистрален път по изгоден и почтен начин?

Не съм сигурен, че Европейският съюз ще се справи с цялата тази корупционна клоака по българските пътища. Дори и да дочакаме 2014 г. с потрошени нерви и автомобили - докато не бъде изхвърлена системната корупция и нейната чиновническа йерархия от българските пътища, нашето ходене по мъките няма да приключи. 

Споделяне

Bookmark and Share

Думам ти, царю, сещай се, Бойко

Един свой коментар от миналата седмица, публикуван във вестник "Стандарт", М. Карбовски завършва със следния извод:

.... Единственото, което си заслужава да се отбележи, е, че партиите от лидерски тип са проблем на цялата нация. Ние обичаме да отглеждаме малки култчета в политическата си градина и после им берем срама (и неуспеха). Лидерските партии от типа "файтон" са безполезни или дори опасни - те винаги са един-единствен човек, който успява да обедини около себе си доза политически пролетариат и да обяви това за нова спасителна политика. По-късно оялият се политически пролетариат си отива с обидени крясъци, като замъква парче от икономиката или цели браншове. Този процес започна по времето на Жорж Ганчев, култивира се при Командира, стигна апогей с идването на царя (помните ли каква блъсканица беше, за да се запишеш в НДСВ?!) и сега има своите параметри при Генерала. Борисов има своята харизма и своя полувоенен метод на управление. Но утре, ако партията му остане от лидерски тип, царската съдба ще го застигне. Не защото е лош политик, а защото не иска да предвиди колко хора копнеят да се наядат с власт покрай него. Не иска да предвиди дефицита от идеология - у нас всеки може да управлява, ако във вестника пише за него и е готин. Но явно политиката е нещо повече - нещо, което никога не ни е преподавано по българска история. Във властта си, за да си слуга на народа, а не на цар или генерал. Това първи трябваше да разберат царят и Генерала. За единия вече е късно. 

"Дежурните" анализатори в пресата също осъзнават тия закономерности, но е рядкост да прочетеш нещо подобно в колонките им. Може би само когато им изнася.

Споделяне

Bookmark and Share

Блазе ни за инфлацията

Напоследък нямам много свободно време за блога, повече копирам статии оттук-оттам. Не са много статиите от този тип в българската преса:

в. СЕГА, Светослав ТЕРЗИЕВ

България откри, че поскъпването на живота идва от забогатяване "Богат народ - големи разходи", зарадва ни министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. "Питат откъде е инфлацията?! Тя е от потребителското търсене. Няма инфлация без платежоспособно търсене", заяви доц. д-р Петър Димитров, сякаш за да покаже защо мнозина смятат, че икономиката не е наука - като първопроходците на родния бизнес, завършили спортни и милиционерски школи.

Сигурно щяхме да повярваме на министъра, ако живеехме още в условията на реалния социализъм с неговия хроничен дефицит на стоки и услуги. При затворен пазар повишеното търсене би означавало поскъпване на стоки, щом не достигат. От 18 години обаче България има отворен пазар, а от почти година е част от единния европейски пазар, който не страда от дефицит и може да предложи насищане на всеки търговски сектор при повишено търсене. Казано просто: по-голямо търсене - по-голямо предлагане. И ако има отражение върху цените, то е в посока надолу, а не нагоре, защото се печели от оборота. Купуваш ли повече, получаваш отбивка от цената. Затова повишеното търсене по Коледа например води до коледни намаления. Но не и у нас.

 В България положението е различно, защото така твърди министърът. Което означава, че или държавата ни още не е влязла в Европа, или министърът си е останал в друга епоха. Уважението към властта предполага по-скоро първото. Истината е, че когато общите пазарни механизми се подменят от диктата на тъмни структури, цените могат да се управляват по волята на групировки и "бизнесмени", които така и не се наситиха за сметка на народа през годините на прехода. В подобни условия пазарът е по-скоро затворен, а министрите изпълняват декоративна роля.

Официално обаче България членува в ЕС. Брюксел завчера й спусна обща стратегия за единния пазар през ХХI в., чиято цел е "устойчиво и неинфлационно развитие" за постигане на "икономическа и социална хармония". Партийната линия, очертана на пленума, веднага намери европейско продължение вчера на дебата в Народното събрание по проектобюджета за 2008 г. Шефът на бюджетната комисия Румен Овчаров, който оглавяваше икономическото министерство преди Петър Димитров, потвърди, че народът с повишената си платежоспособност помпа инфлацията, но добави и два фактора от световния пазар: повишените цени на горивата и поскъпването на храните.

Същите фактори, разбира се, действат не само в България, а и в целия ЕС. Картината, която ни представи в понеделник Евростат, изглежда така: измерената през октомври годишна инфлация на единния европейски пазар е била 2.7%, докато през октомври 2006 г. е възлизала само на 0.5%.

Къде сме ние? В България през миналия месец е отчетена инфлация от 10.6% спрямо октомври 2006 г. По този показател страната ни е изпреварена само от Латвия с 13.2%, но през септември сме били наравно с по 11%. Румъния едва е достигала 6.9%. Ако не се отпускаме, идния месец може да надминем и латвийците. Когато другите фактори са общи за всички европейски държави, очевидно голямата разлика между средната инфлация в ЕС от 2.6% и българската инфлация от 10.6% се дължи на някакъв национален феномен. А това не може да бъде друго освен феноменалното забогатяване на българина, за което стана дума и на пленума на ВС на БСП, и на дебата в парламента.

Трябва да се уточни, разбира се, за кой българин става дума. Няма как единният пазар да не изравни цените в ЕС или поне да не ги доближи. В това отношение България показа най-голяма изпълнителност, като за по-малко от година не само настигна, но дори изпревари по скъпотия на храни и други основни стоки по-стари членки на ЕС, на които този процес е отнел години. Получава се така, че стоки, произведени в България, струват даже по-скъпо от внесените от Германия, Франция, Белгия и пр. В тези стоки се калкулират не само поскъпващите суровини от световния пазар, но и живият труд, който в България е десет пъти по-евтин, отколкото в Западна Европа. Разликата се прибира от онези българи, чиято покупателна способност неспирно расте. Именно тях имат предвид БСП и правителството, когато ги дават за пример как положението се оправя. Оттук пък всеки може да си направи извод чия е властта и на кого служи. Единственото, което би трябвало да ни притеснява в този просперитет, е европейската завист.

Пратеник на ЕС, който завчера обясни в София новата стратегия на Брюксел за единния пазар, изказа мнение, че изравняването на цените на стоките, но не и на цените на труда, води до нелоялна конкуренция. "Известно време ще има търпимост, защото всички признават, че някои процеси изискват време, но тя ще се изчерпа", каза той пред в. "Сега". Така например българските застрахователи обясняват, че трябва да изравнят застрахователните вноски със западните, защото, ако българин в чужбина предизвика катастрофа, ще трябва да се плащат обезщетения на европейците по техните тарифи. Такива катастрофи обаче са по-скоро рядкост, защото масовите обезщетения се плащат на българи в България по съвсем други тарифи, отразяващи цената на труда в българските автосервизи, както и общото ниско равнище на живота у нас. Фактически застрахователите настояват всички да се застраховат като французи, но масово да получават обезщетения пак като българи. Това е типичен пример за нелоялна конкуренция спрямо западните застрахователни компании, защото общите правила биха служили само за оправдание на несравнимо по-голямата норма на печалбата на българските фирми.

Чуждата завист обаче не бива да ни разколебава. Тя само потвърждава правотата на властта, че българинът забогатява - толкова, че по брой на скъпи коли изпреварва средните европейци. За да не страдат обаче, трябва да им кажем, че едни други 7-8 милиона българи твърдо заемат дъното на европейската класация по доходи.

Споделяне

Bookmark and Share

6 неща в новите данъци, които не са никак леви

Статия на Георги Кадиев в днешния брой на 24 часа, за която заслужава да бъде поздравен. Очаквам да е началото на нещо...


Георги КАДИЕВ
в. 24 часа

Искаме ли след 2 г. тежка загуба на БСП, а ГЕРБ да се „жертва” за коалиция с ДПС?

Изборите за местна власт показаха силен наказателен вот срещу БСП. Част от него се дължи и на данъчната и митническа политика. Ще посоча част от проблемите, които виждам заложени в промените в данъчните закони, публикувани на сайта на Министерството на финансите.

Нито едно правителство не води само лява или дясна политика. На 29 септември лявото правителство на Проди в Италия прие проектобюджет, с който намали корпоративния данък от 33 % на 27,5 %. Отиващото си дясно правителство на Качински в Полша през април даде „бонус” към пенсиите на 6 млн. пенсионери. Струваше на полския бюджет около 850 милиона лева и не спаси Качински от загуба на изборите, но беше ясно изразена лява политика.

И сегашното българско правителство направи няколко сериозни стъпки в „дясна” посока през последните 2 г., като най-ярките са намаление на осигуровките с общо 9 пункта и намаление на корпоративен данък на 10%. Те бяха правилни за времето си. Дори съжалявам, че не намалихме осигуровките с 9% от началото на 2006 г. Но стъпките надясно трябва да имат линия, която една лява партия не прекрачва.

Връщам се към последните предложения на Министерството на финансите.

Проблем 1: Плосък данък. Категорично не е лява политика, особено при липса на необлагаем минимум. Безспорно има и положителни черти – познавам поне 10 човека, които се прехвърлят от чужбина в България заради тази ниска ставка на данъка. Но бих искал да получа конкретен отговор на въпрос, който виси от появата на идеята: как ще се компенсират тези 1,5 милиона българи с доходи до 430 лв. на месец, които губят от новия режим на облагане? Вярно, около 250 000 от тях са в бюджетния сектор и ще бъдат компенсирани с еднократни допълнителни възнаграждения. Може би половината от останалите получават по-високи от декларираните заплати и ще ги стимулираме да излязат на светло. Но има поне половин милион нископлатени българи, които губят и за чиято компенсация отговор не е даден. Това, че правителството ще разговаря с фирмите да вдигат заплати, е несериозно. Кой има време да разговаря с 400 000 фирми, действащи в страната, и как ще ги задължи?

Проблем 2: Виждам, че отпадат облекченията по семейно подоходно облагане, както и за дарения към инвалиди. Остават обаче облекченията за животозастраховане и за вноските за доброволно пенсионно застраховане. Стимулираме „богатите” да внасят доброволни вноски в частни фондове, а инвалидите да се оправят. Лява политика? Или лобито на фондовете е по-силно от лобито на инвалидите.

Проблем 3: Замяна на отпадналото облекчение за семейно облагане с повишение на детските надбавки. Струва пак толкова на бюджета, но има коренно различна данъчна философия. Първото можеш да го ползваш само ако имаш доход, ако си работещ родител. Повишението на детските надбавки стимулира просто брой деца, без значение работят ли родителите. Ясно ви е кои етнически групи най-много ще се възползват от това.
Защо не остане семейното облагане, след като така или иначе бюджетът дава тези 70 млн. лв.?

Проблем 4: Намаляване на данък дивидент от 7% на 5%. Въвеждаме поредно облекчение на капитала, а преди това сме махнали облекчения за социално слаби групи и за родители. Лява политика? Да не говорим, че стимулира потреблението в условия на тежък дефицит по текущата сметка, и трудно може да се нарече правилна макроикономическа политика. По-скоро би трябвало да гледате в обратна посока, към увеличаване на данък дивидент, за да стимулирате оставането му във фирмите, не разпределянето му към физически лица.

Проблем 5: Промяна на разпределението на осигурителната тежест работодател/ работник от 65:35 на 60:40. Учудвам се, че синдикатите лесно се съгласиха на това В национален мащаб са 250 млн. лв., които от задължение на работодателите се прехвърлят на служителите. Лява политика?

Проблем 6: Облагането на хазарта, чието стимулиране очевидно е приоритет №1 в данъчната ни политика. Припомням, че до края на 2006 г. Българският спортен тотализатор и „Еврофутбол” се облагаха с 8 % от оборота, а държавната лотария и бингозалите с 12 % от оборота. Тогава предложих единна ставка от 10% за всички видове хазарт, за да има еднакво данъчно третиране. От това очевидно губеше „Еврофутбол” (за БСТ и държавната лотария е без значение, тъй като платеният от него данък се връща към ДАМС като субсидия от бюджета), а печелеха бингозалите, като имаше и положителен ефект за бюджета.
Предложението мина през Министерския съвет. Последва писмо на министър Орешарски до председателя на бюджетната комисия, в което пишеше: „Предвид постъпили становища от данъчно задължени лица и допълнително извършени анализи и проучвания от Министерството на финансите, предлагам в Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде запазен сега действащият размер на данъчно облагане на хазартната дейност в страната, а именно алтернативен данък в размер на 8 и 12 на сто вместо предложената единна ставка от 10 на сто.”.
Стана скандал, приемането на закона се забави с над 3 месеца. В парламента ДПС и НДСВ подкрепиха поисканото от министър Орешарски, но в. Сега – стр. гласовете на БСП и опозицията ставката стана 10%. Сега очевидно ще гледаме втори епизод на същия филм, само че този път Министерството на финансите предлага не по-ниска ставка за хазарта, а намалена данъчна основа. Ако досега данъкът беше 10% от оборота, сега ще е 10% от оборота минус изплатените печалби. А те в сектора са средно 70% от оборота. Тоест, ефективната ставка на данъка ще е около 3% вместо досегашните 10%. В мотивите на министерството е записано, че „определената по този начин данъчна основа ще се доближава до реализирания финансов резултат от организаторите на хазартна дейност, което ще доведе до по-справедливо данъчно облагане”. Това е несериозно. Хазартът се облага с алтернативен данък поради невъзможността за осъществяване на ефективен данъчен контрол. Законодателят никога не е имал за цел да приближава данъчната основа за облагане до финансовия резултат на тези предприятия. Единствената относително стабилно определяема величина е стойността на залозите, поради което и тя е основата за изчисляване на алтернативния данък. Лява политика?

Орешарски, ДПС и НДСВ са ясни, но се надявам поне БСП да разбира за какво става въпрос.

Време е да се прави лява политика. Разумно, без крайни залитания, но всекидневно и всекичасно. Само с 20 детски градини няма да стане. Трябва преосмисляне на данъчната политика, включително и въвеждане на нови данъци. Трябва рязко подобряване на дейността на приходните агенции, особено на НАП. Трябва сериозно преструктуриране в разходната част на бюджета. Трябва затваряне на всички безмитни обекти, както го направиха в Румъния, независимо какво ще каже партийната организация в Свиленград примерно. Трябват моментални и радикални реформи в образование и здравеопазване. Трябва безпардонно изхвърляне на корумпирани политици от управлението, независимо дали са заслужили наши или не. Трябва привличане на критична маса от нови лица. В противен случай алтернативата е ясна. След две години БСП губи тежко, ГЕРБ се „жертва” и прави коалиция с ДПС и още някой, за да „спре комунизма” . Бойко Борисов нарича кретен не само мен, а и всички онези, които не му играят по свирката. Мутризацията завзема политиката. И всички вкупом чакаме дълго да изтече и тази вода.

Споделяне

Bookmark and Share

Общините сигурно са пощръклели

Тази статия в броя на в. "СЕГА" от днес може да послужи в подкрепа на някои мои тези от този материал.

По-голямата част от местната власт не подозира за съществуването на интернет, демонстративно пренебрегва пазарната логика и твори абсурдни наредби на килограм.
ТАНЯ ПЕТРОВА

Сочно нещо е местният вот. Обещанията с традиционна лекота задминават скоростта на светлината и аха да се сбъднат още преди да са изречени. За анонимния гласоподавател се водят имиджови, финансови и бухалкови битки, а прозата на битието прогонва далече дебата по същество.

В тези егоистично-показни времена въпросът за качеството на наредбите и правилата, изковани от общинските съвети, звучи досадно. Но пък е показателен за много неща.

Мъглявини на хоризонта

Титаничната битка, водена в момента, в масовия случай е битка за овладяване на мъглявини. Това допринася и за скудоумните предизборни кампании. Десетки общини още не са открили интернет, други го ползват, но избирателно. От сайта на община Венец например може да се разбере, че преобладаващият релеф е равнинно-хълмист, климатът се характеризира с горещо лято и студена зима, а горският фонд включва над 40 дървесни вида. На сайта са изброени и всички общински съветници, но на местните наредби не е посветена и една буква. Уроци по география, без каквато и да е било информация за действащата на територията на общината уредба и взиманите от общинарите решения, предлагат и други общински сайтове. Масово липсват и задължителните по закон регистри на общинската собственост.

Дупките не са подминали и сайтовете на по-големи общини, дори и този на Националното сдружение на общините. На сайта на голяма община като Пловдив линковете към 2 от 3-те страници с наредби са неактивни. От сайта на община Петрич пък излиза, че единствените регламентирани сфери са спортът на петричани, дейността на общинските дружества и разполагането на преместваеми обекти.

Неродени скандали

Неминуемото втренчване в големите градове, подпомагано от липсата на прозрачност в по-малките населени места, спестява на обществото незнаен брой скандали. Не липсват съвсем и добрите примери. Вечният софийски скандал за заменките на територията на друга голяма община със съразмерни апетити - Варна, не съществува. Варна прибягва до замени на имоти, вещи и право на строеж само след неуспешно проведен конкурс или търг. Изключение се прави единствено в случаите, в които се обезщетяват частни имоти при отчуждаване. Варна не се чуди и дали да провежда конкурси при назначаване на управите на общинските фирми, макар че е отнела правото на общинския съвет да се меси в определянето на конкурсните условия. Благоевград пък е една от малкото общини, въвела квалифицирано мнозинство от 2/3 при промяна на собствеността от публична в частна общинска.

Обичайните заподозрени за сделки със собственост като София и Пловдив на хартия изглеждат далеч по-благоприлично от други местни управи. Така например община Самоков не счита за особено ценна дейността на лицензирани оценители и общинарите предпочитат сами да пресмятат пазарната стойност на имотите. Евентуално участие на лицензирани оценители е предвидено само при продажба на имоти на търг или конкурс, като изрично е уточнено, че независимото мнение е само препоръчително. При заменките на собственост за оценители изобщо не се споменава, а цената се определя от общинарите.

Странен ред е въвел и общинският съвет в Кърджали. Тук решенията за замяна на собственост се взимат от общинския съвет при пълна слепота за евентуалната цена на имота. Оценката на имота се изготвя едва месец след решението на общинския съвет и се приема от Експертен съвет по приватизация. На фона на традиционните скандали около нереалистични пазарни оценки тази практика е, меко казано, съмнителна. Общинарите в Кърджали имат и друг принос - застопоряването на уж пазарни цени на общинската собственост в отделни случаи. Така например 1 кв. м общинска земя в най-централната част на града в момента е оценена на 70 лв. "пазарна цена" в случай, че въпросът касае промени в регулационния план и придаване на общински парченца към частни имоти. Кърджали е щедро и към управите на общинските фирми, като на бордовете се полагат до 3000 лв. за представителни разходи на година.

Подобно лежерно отношение към цените на собствеността е възможно благодарение на удобно мълчание в закона за общинската собственост. Оценка на лицензиран оценител в него изрично е предвидена само при случаи на отчуждаване на частни земи. София тук прави добро изключение, предвиждайки лицензирана оценка за всички видове разпоредителни сделки с общинско имущество.

Нарушения

В местните наредби не липсват и нарушения на националното законодателство, често видими само за потърпевшите с хъс за съдебни битки. Понякога те изскачат от невинни текстове като последния случай с високите такси за търговия с алкохол, въведени от градове като Варна, Бургас, Пловдив, Благоевград. Четирите общини се позоват на новия закон за местните данъци и такси, но всъщност прилагат стари и отменени правила, събирайки в пъти по-високи суми.

Пловдив дава и друг пример на странно на фона на членството ни в ЕС поведение. Въпреки множеството скандали около двойните ценоразписи за българи и чужденци общината необезпокоявано събира по-високи туристически такси от иноземците. За българите сумата на ден е от 50 до 10 стотинки, за чужденци - от 1 лв. до 20 стотинки. Интересен казус изскача и от нормативната уредба на община Брезово. Правото на свободно движение очевидно не стои на висота в общината, която е въвела минивизи за пришълците. На територията на Брезово пребиваването и пренощуването на странници без разрешение на общинските власти е изрично забранено.

Местна инициатива

Сравнението показва, че общините рядко напускат пределите на изрично вменените им от държавата задължения и предпочитат да не проявят самоинициатива в приемането на допълнителни наредби за регулиране на въпроси от местно значение. Изключенията тук са основно по линия на проявяването на допълнителна грижа за отделни групи като студенти, пенсионери, социално слаби.

Община Варна е една от малкото, решила да стимулира общинските служители за повишаване на събираемостта на глобите, данъците и таксите. За допълнително стимулиране на част от общинската администрация отиват 15% от всички събрани глоби, укрити или недекларирани задължения, извънредни постъпления след ревизии. Някои общини като Ветово отпускат стипендии на студенти с ниски доходи, докато други като Балчик са загрижени повече за следдипломната квалификация на общинските служители. Немалко общини са регламентирали и реда за стопанисване на пътищата, приемайки изрични критерии за ремонтирането на отделни отсечки с приоритет.

Най-сериозният недъг на местното нормотворчество е отдавна известен - фактическата смърт на много от писаните правила.

---------------------------------------------------

КУРИОЗИ

Най-куриозните текстове обикновено изскачат от общинските наредби за обществения ред. Иззад тях наднича и обликът, и духът на самите населени места.

Така например животът в Две могили през лятото най-официално започва в 5.00 часа. Тогава пада общинската забрана за вдигане на шум. Не е нужно да ходиш на място, за да си представиш и вида на улиците - в Две могили прекопаването на тротоари и улици е изрично забранено, както и засенчването на прозорците с картони, шперплат, зебло и др. Допускат се само щори и едноцветна хартия.

Куриозно звучат и голяма част от ограниченията, свързани с гледане на животни. Община Габрово има изключително пунктуална наредба за кучетата и е една от най-нетърпеливите местни управи по въпроса пръкнали ли са се или не нови кучешки поколения. Това трябва да бъде рапортувано от собствениците на общината в рамките на 3-дневен срок. За сравнение Берковица отпуска за новината цели 30 дни. Тук столицата се отчита с една от най-хуманните наредби. За кучетата, гледани в колибка, се изискват минимум 6 кв. м за ниските породи и 9 кв. м - за високите.

Някои общини са приели и количествени план-сметки по адрес на животните. На територията на Кърджали например извън изрично забранените зони се допуска отглеждането на 1 свиня майка, 2 свини за угояване, 1 крава, 1 теле, 4 овце, 2 кози, 15 птици и 10 зайци. В Самоков допускат максимум 2 броя едър и 10 броя дребен добитък. В планинския град изискват намордници не само при извеждането на кучета, но и при разходката на "други опасни домашни животни".

Нравите също раждат любопитни правила. Така например Казанлък е една от малкото общини, приели нарочна наредба за продажбата на еротична литература и аксесоари. Тази дейност се позволява само на закрито, като списанията и литературата задължително се опаковат в полиетиленови пликове. Достъпът за по-нисичките клиенти е орязан в името на децата - в неспециализираните магазини и книжарници тази стока се излага на минимална височина от 1,80 м.

Споделяне

Bookmark and Share

Купуването на гласове било европейско явление?

Слагам тук тази статия от днешния брой на в. "СЕГА" за да мога по-късно лесно да я намирам, без да ровя из архивите на вестника.

Доган е прав, но за Европа от ХІХ и началото на ХХ век
Светослав Терзиев


"Купуването на гласове е европейско явление... Демокрацията ще я бъде дори с купуването на гласове", каза в нощта след изборите лидерът на ДПС Ахмед Доган и както обикновено беше прав. Той имаше предвид Европа след Втората световна война. Но всъщност правилно е да се говори за Европа от края на ХIХ и началото на ХХ век, с която може да се сравнява днешната политическа култура в България. Доган несъмнено бе взел за пример и официалния кандидат за ЕС -Турция, където гласове се купуват не точно с пари, а с радиоприемници, телевизори и мобилни телефони. Известно е, че според него пътят към Европа минава през Босфора.Точно по изборите на гости в България бе видният френски политик Филип Ерзог, който сега е съветник на премиера Франсоа Фийон, а преди това е бил 14 години евродепутат. Запитан от "Сега" в кои европейски страни е забелязал купуване на гласове, той не можа да си спомни, но увери, че във Франция няма такава практика.И все пак явлението съществува, щом за него говори Доган. Проверка в интернет показва, че през последните две години то е предизвиквало скандали в няколко страни - Мароко, Мавритания, Конго, Колумбия. Общото между тях и България очевидно са равнището на живот на народа и неразвитостта на демокрацията. При масова бедност и политическа безпринципност хората са по-склонни да продават гласовете си, показва най-беглата справка. Тя обаче може да заблуждава и затова е по-добре да се потърси научно изследване на проблема Точно преди две години Станфордският университет в Калифорния организира международна конференция на тема "Бедност, демокрация и клиентелизъм: Политическата икономия на купуването на гласове". Научната среща неслучайно бе свикана в САЩ, където търговията с гласове (особено на местно равнище) има традиции. На предишните местни избори в Чикаго например средната цена на глас в бедняшките квартали бе 50 долара, твърди български имигрант. Знае се, че в Чикаго се намира най-многобройната българска колония в САЩ. Един от най-добрите доклади на конференцията бе изнесен от американския проф. Фредерик Чарлз Шафър от Масачузетския технологичен институт в съавторство с австрийския проф. Андреас Шедлер, който преподава във Виена и Мексико. Съвместният им труд се наричаше "Какво е купуване на гласове? Границите на пазарния модел". Както прилича на учени, те оспориха най-напред широко разпространеното мнение, че "купуването на гласове е обикновена икономическа транзакция, при която партии и кандидати дават материални изгоди на отделни граждани в замяна на подкрепа в избирателните урни". Разликата от нормалния пазар според тях произтича от липсата на социални и правни норми, които да гарантират изпълнение на сделката. Главната пречка е тайната на вота (ако няма други политически и морални пречки). Тя създава несигурност дали избирателите гласуват "правилно", след като са получили парите или други облаги. Според авторите купувачите на гласове са изправени пред задачата да превърнат сделката от "несигурна инвестиция, помрачена от високия риск за предателство, в печеливш бизнес, който дава разумни шансове за спазване на уговорката".Едно от решенията е "непрякото" купуване на гласове, при което не се дават директно пари и не се очаква гарантирана реципрочност пред урните, а се предлагат възможности за развитие и бъдещи облаги, които създават по-скоро "морален" ангажимент у избирателите. "Тази практика бе позната през ХIХ век в Англия и в началото на ХХ век във Франция, а днес е обичайна във Филипините и в Еквадор", пишат двамата изследователи, чийто труд излезе и като книга в Лондон през 2006 г. под заглавие "Избори за продан: Причини и последици при купуването на гласове". За целта се избират подходящи общности, които си имат вътрешно лидерство. В Тайван брокерите на гласове обикновено се свързват само с роднини, приятели и съседи. Подобна е тактиката в Тайланд, а също и в Аржентина, посочват Шафър и Шедлер.

При такъв подход е важно да има не само морков, но и тояга, т.е. санкции за онези, които отказват обещаваните им облаги или гласуват "неправилно". Във Филипините търговец на гласове обяснил: "Да се откаже такава оферта би могло да се сметне за предизвикателство срещу добрата воля на кандидата. Това би ви разобличило като избирател, който гласува против кандидата. Освен това ще ви смятат, че вървите срещу течението". В Перу и Мексико на избори през 2003 г. политически брокери са обяснявали на избиратели, че ако се държат "неправилно", ще загубят достъп до социални програми, щом определени хора дойдат на власт.

Когато се извършва пряко купуване на гласове, обещанията за сетнешни изгоди, както и общите заплахи не са достатъчни. Необходим е контрол кой как спазва уговорката, т.е. трябва да се преодолее тайната на вота. В началото на миналия век в Охайо са били подкупвани членовете на избирателните секции, за да надничат как гласуват гражданите. Това обаче е твърде груб метод и трудно се прилага. Когато избирателят трябва да впише, да задраска или да посочи със знак определено име в бюлетината, се използва индиго със същия размер, върху което остава следа. Тя доказва как е гласувал. Така се прави и сега във Филипините. Там се прилага и методът "совалка", изобретен през ХIХ век в САЩ и разпространен после в Австралия под названието "тасманийска хитрост". При него един избирател влиза с открадната бюлетина, на която е посочен "правилен" вот. След това скрива в джоба си чиста бюлетина, а пуска приготвената в плика, и излиза. Чистата се попълва отвън "правилно", дава се на друг избирател и т. н. Методът е популярен днес в Русия, където се нарича "верига".

Върху избирателите може да се влияе чрез повишаване или отбиване на избирателната активност в зависимост от това дали тя е благоприятна за даден кандидат, или трябва да се намали за съперник. България се прочу в Европа през 2005 г. с лотарията на правителството на Симеон Сакскобургготски, който се опита да върне повехналия ентусиазъм на електората към своята особа. Макар и да твърдеше, че целта е повишаване на общата избирателна активност, замисълът му бе толкова прозрачен, че дори генералният секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис изпрати на 14 юни 2005 г. предупредително писмо до тогавашния външен министър Соломон Паси. Той му обърна внимание, че ако идеята не се подкрепя от всички партии (а случаят бе точно такъв), тя ще служи завоалирано в полза само на партията инициатор.

Изборният туризъм с автобуси от Турция към България също е начин за изкуствено повишаване на избирателната активност в полза на определена партия (ДПС). В други страни автобусите се използват пък за намаляване на активността. Това се нарича "негативно купуване на гласове". За първи път то е приложено през ХIХ век в Мериленд и околностите на Ню Йорк с цел по-малко избиратели да гласуват за даден кандидат. Напоследък е практикувано в Гвиана, където избиратели са продавали "временно" личните си карти и така не са можели да отидат да гласуват. В Западна Австралия на бедните коренни жители се раздава алкохол, за да не им се ходи на избори. Във Филипините пък се организират екскурзии с автобуси сред природата или до туристически забележителности точно в деня на изборите. В Мексико и Венецуела, където пръстите на гласувалите се маркират с неизтриваемо мастило, хитреци плащат на избирателите да си топнат пръста в мастилото предварително и така ги дисквалифицират от вота.

Раздаването на "помощи" в цели села и бедни предградия е практика в Англия до 1872 г., когато там е въведено тайното гласуване. Тя обаче продължава в Индия, Сенегал и Тайланд, а също под различни форми и в България. В Мексико избирател в едно село обяснява политическата си позиция по следния начин: "Когато ни дават кокошка, ние гласуваме за кокошката, а не за кандидата". В Бенин избирателите виждат в това начин да си върнат част от награбеното от политиците. Селянин във Филипините казва, че "практически това е единственият начин да се вземе нещо от управляващите".

Директното плащане при таен вот е изобретено в началото на ХХ в. във Франция, където избирателите получавали половин банкнота преди гласуването, а другата половина им се връчвала, ако кандидатът спечели. На други места същият номер е правен с чифт обувки.

По-хитър е трикът със залаганията, минал успешно през 2000 г. в Тайван. Букмейкъри обявили залози от 1 към 10 в полза на определен кандидат, а за неговите съперници 0,8 към 1. Хазартните избиратели масово гласували в полза на първия, за да му гарантират победа и да спечелят от залозите.

Ако се сравнява с днешната чужда практика, България очевидно се нарежда сред държави от Азия, Африка и Латинска Америка. Тя обаче иска да бъде сравнявана с Европа, както излиза от твърдението на Доган, че купуването на гласове е европейско явление. Той е прав, доколкото и в други европейски страни освен у нас съществуват мафиотски структури. Така например на регионалните избори в Италия през 2003 г. за първи път бяха засечени избиратели, които заснемат с мобилни телефони бюлетината си в тъмната стаичка, за да докажат след това как са гласували. На 16 май 2003 г. Би Би Си пусна информация под заглавие "Мафията прибягва до телефони с камери. Италианските гангстери намериха ново приложение на мобилните телефони". Вътрешното министерство издаде тогава незабавна заповед да не се допускат избиратели да гласуват, ако носят телефонни апарати с камери. Тази година щафетата бе поета от български политически гангстери, но и техният номер бе разгадан бързо.

Споделяне

Bookmark and Share