Костов в положителна роля

Браво на Иван Костов за ролята му при повишаването на облагането на хазарта с 50 %. Така се прави име и се очертава политически профил. Когато формулираш ясна позиция и имаш достойнството да я отстояваш лично и открито. Когато си способен да откриеш точния момент, точното място, точните средства за въздействие, водещи до желания ефект,

Убеден съм, всъщност и резултатът от гласуването го показва, че повечето от народните представители във всички парламентарни групи искат хазартните дейности да се оскъпят. Някои са си го мислили и в предишни мандати. Но не им е стискало да го обявят и да направят необходимото предложение. Иска се кураж, способности и самочувствие, които правят разликата между политика-лидер - с авторитет и възможности да влияе върху общественото мнение, и останалите.

Колкото и да не харесвам повечето от останалите качества на Костов, не мога да отричам лидерските му умения.

Снимка: www.dsb.bg

Споделяне

Bookmark and Share

Пак разлайване на кучетата

Днес, през всички медии, до нас стига поредния залп от димки, предназначени да прикрият от публиката нищоправенето по наистина важните за хората въпроси. Изчезналият доклад на Станишев и табелките на Масларова не могат да убедят сериозните хора, че се раздава възмездие за злоупотребите на предишната власт. А пък основанията за искане отстраняването на Първанов са толкова изсмукани от пръстите, че не си заслужава да бъдат коментирани. Аз лично, а ако не се лъжа и немалко други хора очакват от правителството едни по-различни действия.

Ако някой е забравил, ще напомня някои от причините, накарали хората да гласуват на парламентарните избори наказателно срещу тройната коалиция: неспособността/нежеланието да реформира съдебната система, която вместо правосъдие, често раздава несправедливости; политическите чадъри над престъпни групи и това че властта практически беше техен служител; неравностойните замени на атрактивни гори и земеделски земи; незаконното застрояване на Черноморието и планинските курорти; безобразните кражби от парите на българските и европейските данъкоплатци в земеделието, инфраструктурното строителство, екологичния сектор; източването на ДДС, от който “бизнес” някои за месеци станах безобразно богати" пред очите на съседите и служителите си; скъпото, но некачествено здравеопазване; неефективната система за социални помощи с безброй пробойни, през които да бъде източвана.

Ако някой, вече пети месец след като разполага с цялата изпълнителна власт, все още изпитва затруднения да разкрие схемите за злоупотреби, да идентифицира облагодетелствалите се лица, да посочи ролите на всеки по веригата, да събере доказателства за вината им и т.н., значи не знае какво и как да прави с властта. Или много добре знае как, но не иска да предотврати злоупотребите, а просто да овладее или смени схемите с други подобни?

Наблюдавайки действията на Борисов и компания от последните месеци, съм принуден да се съглася с оценката на тандема Райчев-Стойчев (с които иначе рядко мисля сходно):

"България, начело с г-н Борисов, сега наистина воюва с близкото си минало. Но воюва само символично, както беше в Полша на близнаците Качински. Ще се преразгледа ли приватизацията (т.е. главната несправедливост и кражба)? Не! Символично ще накажат двама-трима софийски безобразници. А реституцията? Не! Ще се съдим като държава с цар Симеон (и ще загубим делото, помнете ни думата) за гори. Ще поискаме ли отговорност от всички политици на прехода? Не! За повечето няма и да си спомним, други ще се отърват с лека уплаха, може би за пред Европа някой все пак ще лежи (което е съмнително).

Т.е. главният социално-политически смисъл на режима сега е да утвърди основните резултати от прехода. Символното насилие, на което сме свидетели, е всъщност легитимираща процедура. Колкото и да наподобява първобитен ритуал, това символно насилие фактически узаконява завинаги новите отношения на собственост. То е отричане, което същински утвърждава, но вече окончателно!"

Не симпатизирам на Борисов, но ще се зарадвам да направи нещо в опровержение на горното. Не за друго, а защото към момента няма кой друг да свърши работата. Видя се че на БСП не може да се разчита. Чак за след няколко години има изгледи положението да бъде променено.

Споделяне

Bookmark and Share

Нов посланик на България в Германия

Снимка: Университет Бремен

Интернет-страницата на Германското посолство в София ни информира че тазгодишната награда на Германската служба за академичен обмен (DAAD) в университета Бремен (в размер на 1000 евро) е отишла в ръцете на българска студентка Полина Крапчева.

DAAD ежегодно предоставя на членуващите висши училища средства за награждаване на студенти от чужбина със забележителни резултати. Така се изтъква че немските университети се обогатяват чрез чуждестранните студенти, както в културно, така и в академично отношение. Висшите учебни заведения самостоятелно решават кой от чуждестранните студент в тяхната институция е показал достойни за награда резултати, както по време на следването, така и извън него - като доброволен социален ангажимент.

Ето как университетската интернет страница описва биографията на Полина:

Полина Крапчева е пред завършване на следването си с изключителен резултат от редовния учебен период от осем семестъра (средна оценка 1,6). Което я прави една от най-добрите. Социалния си ангажимент изпълнява чрез безвъзмездно подпомагане на японски студенти от програма за обмен и чрез личното си участие в проект за информационен бюлетин на випуска си.

Още по време на средното си образование участва в две програми за обмен. Десети клас прекарва във Франция. Там се посвещава на френската култура, изкуство и литература. През 2003 г. посещава последния клас на едно американско средно училище (High School). След завършването на средното образование предприема новото предизвикателство да следва в Германия. През октомври 2004 г., без познания по немски език, пристига в Бремен. Шест месеца учи немски и през пролетта на 2005 г. полага необходимия за следване в Германия езиков изпит. От зимния семестър 2005/2006 Полина Крапчева е студентка в Университета Бремен по бакалавърската програма „приложни езици в
икономиката и международно управление на предприятия“ (AWS), с акцент върху икономическа японистика. Зимния семестър на 2007 г. прекарва в японския университет Мейджи, последван от едносеместриален учебен стаж в столицата Токио. Полина се възприема като посланик на родината си България.

Германия е една от най-добре развитите държави в света, във всяко едно отношение. Държави, с общества на благоденствието, от които можем да черпим безброй положителни примери. За мен е особено привлекателен начинът, по който германците са избрали да постигат своето лично и общо благоденствие. Моделът им се основава освен на свободата, демокрацията и справедливостта, но и на солидарността и на осъзнатата по-голяма обществена отговорност на успелите. Същевременно и на положителната оценка, насърчаването и издигането в пример за подражание на успелите чрез усърдие, трудолюбие, почтеност.

Не сме много близо до германския стандарт за успех и благоденствие. Ако е възможно да бъде доближен, това ще стане стъпка по стъпка, с усърдие, трудолюбие, почтеност. Смятам че хора като Полина Крапчева заслужават силно уважение и подкрепа, защото са особено ценни не само със възможностите и способностите си да правят по-големи крачки, но и с готовността да допринесат за благосъстоянието и на други.

Споделяне

Bookmark and Share

Докладът/Справката/Комплотът

Т. нар. Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация вече стана обект на най-разнообразни коментари. Така че нямам за цел подробно да я анализирам или преразказвам. Накратко, без претенция за изчерпателност, ще обобщя моята интерпретация на публикувания текст на справката.

Потвърждава се това, което хората в страната добре знаят и многократно са имали възможност да усетят – службите за сигурност изпълняват всякакви други функции, но не и да се грижат за сигурността на гражданите, да разкриват и противодействат на закононарушенията и накърняването на обществените интереси. Потвърждава се известния факт, че службите в най-малка степен са реформирани, сравнено с останалите сектори на държавното управление. Те продължават традицията от тоталитарното минало да бъдат инструмент за реализиране и за защита на псевдодържавни интереси. Методите, средствата и ресурсите на службите се използват изключително за оказване на въздействие върху държавното ръководство, за влияние върху средствата за масова информация и за манипулиране на общественото мнение. Твърде често  действат в защита на управляващите срещу опитите на граждани да разкрият истината за и да се противопоставят на порочните зависимости и затвореност на на властта в клики, кръгове, обръчи или групи.

Придобилият публичност материал е само малък епизод от борбата между кръгове, които изглежда претендират за правото да са едновременно кадровик и най-влиятелен съветник на държавната власт. Разбира се, всичко това се случва за сметка на общите интереси на гражданите за сигурност, законност, защита на правата и свободите, гаранции за справедливост и … на наша издръжка. При пълно отсъствие на механизми за граждански контрол. Абсолютна пародия на демокрация и правова държава.

Очевидно е че държавата няма никакви защитни прегради, които да предотвратят достъпа на лица с криминален произход, изживяващи се като велики интернационални комбинатори, до най-високите етажи на властта. Скандал, откъдето и да го погледнеш. Създаващите паралелно структури на държавната власт и подчиняващите службите за постигане на икономически и политически интереси  са безспорно за прокурор и съд.

Забележително е обаче как за “кръга Драшков” (очевиден автор на материала) най-обезпокоителни и опасни за националната сигурност са действията на конкурентната група, целящи отстраняването му от ръководството на службите и прекъсване на прекия контакт с върховете на властта. От документа с претенциозното заглавие странно защо отсъстват факти за лица и кръгове, за чиито деструктивни влияния върху министерства и структури на държавната власт в сектори като строителство и благоустройство, земеделие, околна среда, бедствия и аварии, държавен резерв и военновременни запаси знаят отдавна в цяла България и дори в Европейската комисия. Може би посочването на крадците, предотвратяването на посегателствата върху народната пара не е толкова важно, колкото дискредитирането на конкурентите за контрола върху далаверите. Как да повярва човек че се обявяват за защитници на държавността и на демократичните процеси?

Справката разсейва всякакви съмнения, че досегашните правителства са имали някакви грижи за защитата на интересите на гражданите, за предотвратяване на злоупотребите с парите на данъкоплатците.

Ако някакви съмнения са все още възможни, те са най-вече около участието на настоящия министър-председател в постановката. За страничния наблюдател остава впечатление че Борисов не контролира развитието на действието, а изпълнява роля в нечий сценарий. Потвърждения за тези подозрения са започналите неотдавна кадрови размествания по върховете на ДАНС. Дали няма да сме свидетели на завръщането на Иван Драшков в агенцията за да нямаме колебания на чия страна е Борисов?

За мен това впечатление за обслужване на добре познатите ни корупционни интереси от страна на министър-председателя може да бъде опровергано, ако бъдат предприети следните действия (без претенция за изчерпателност или добро познаване на материята):

- закриване на ДАНС и връщане на контраразузнаването в структурата на МВР. Противодействието на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта трябва да протича координирано, с ясна отговорност за взетите решения, с единно ръководство, което подлежи на демократичен парламентарен и граждански контрол.

- устройството и дейността на всички служби за сигурност да бъде регламентирана законодателно, при което да бъдат подчинени на изпълнителната власт за да се гарантират механизми за контрол и отчетност;

- парламентарният контрол върху службите за сигурност да се осъществява от по-широк от настоящия кръг народни представители в специализираните комисии, при наличие на добре развит и устойчив експертен капацитет;

- всички тези мерки да бъдат предшествани от формулиране на ясна концепция за цялостното развитие на сектора за сигурност, на основата на която да се организира и провежда държавната политика в тази област. При подготовката на акта, било то Стратегия за национална сигурност, Концепция за сигурност или пр., следва да бъдат ангажирани не отделни ведомства, а максимално широк кръг заинтересовани институции, организации, експертни и граждански групи, за да получи той необходимата обществена подкрепа и легитимност.

Споделяне

Bookmark and Share

Политическото образование и има ли то почва у нас

Взимайки повод от предишното ми съобщение – за германския проект Juniorwahl, в чиято основа е поставена приложно насочената концепция за политическото образование, искам да припомня едно от предложенията на БСМ от преди няколко години, когато все още се заблуждавахме, че чрез БСП ще може да се реализира политика за реална промяна и демократизация на обществото и страната:


“Отчуждаването на младите граждани от обществения и политически живот днес, означава демокрация без съдържание в утрешния ден. За бъдещето на демократичния модел, наред с промените в механизма на финансиране на българския политическия живот, развиването на младежкия сектор, утвърждаването на различни форми на участие на младежката общност, изключително значение има и укрепването на демократичната култура и традиции сред всички възрастови групи. Само едно подобно внедряване на ценностите на демокрацията в ценностната система на младите българи би могло да доведе до създаването на тъй необходимото гражданско общество, единственото средство, което би могло да гарантира успеха на новата българска държава и политическата й система.
За реализирането на тази цел не са достатъчни само капацитетът и усилията на неправителствените организации. Необходима е водеща концепция, утвърдена на държавно ниво, както и създаване на специален орган в рамките на централното управление – Агенция за политическо образование към Министерския съвет, която да осъществява, подпомага, координира програмите и действията на различни организации, имащи отношение към насърчаване създаването и функционирането на гражданското общество в България.
В рамката на действията, предприети от държавата, най-важен е въпросът за въвеждане на пълноценно гражданско обучение в учебната програма на средното образование. В момента подобен материал присъства в някои от предметите, изучавани в средните училища, но важността на тези въпроси прави нужно отделянето им в самостоятелен учебен предмет „Гражданска култура” и предоставянето на достатъчно часове в учебния план. Предмет на обучението по гражданска култура трябва да са не само основните характеристики на демокрацията, но и идейното развитие на политическата философия през последните две столетия, както и реалните постижения и опити в тази насока на отделни страни.
Друго важно действие, което е нужно да се предприеме, е да се позволи политическата дейност в рамките на висшите учебни заведения и по-специално да се разреши формирането на политически клубове в рамките на тези заведения. Университетите от край време са притегателен център за изявата на много и различни мнения и ако вярваме в принципа на плурализма и идеята, че от свободата на мисълта се раждат най-удачните идеи, то политическата дейност трябва да бъде разрешена и насърчавана още във висшите училища. Същевременно, трябва да се гарантира, че никой, било то студент или преподавател няма да бъде преследван или санкциониран в учебните, научните или извънучебните си занимания, заради политическите си убеждения.
В центъра на работата на една агенция за политическо образование, разполагаща с широка мрежа от местни звена, трябва да стои стимулирането на демократичното съзнание и политическото участие. Актуални и исторически теми могат да бъдат обхванати чрез публични мероприятия, печатни издания, аудиовизуални и интернет продукти. Конференции и семинари, конгреси, фестивали, панаири, изложения, учебни екскурзии, конкурси и състезания, кино-семинари и културни мероприятия, журналистически специализации са част от средствата за въздействие, които трябва да са на разположение. Различните възможности за обучение създават разбиране на историческите и обществени взаимозависимости на политическите, културните, социалните, както и икономическите процеси.
Задачата на Агенцията трябва да се изпълнява при осъзнаване на особената общественополитическа, педагогична и публицистична отговорност. Тя следва да е надпартийна и научно балансирана. Като институция на държавноустановеното политическо образование, тази агенция трябва да подпомага всички признати от държавата образователни институции, фондации и неправителствени организации, които са активни в областта на политическото образование. Многообразното предлагане на възможности за обучение трябва да мотивира и подготви гражданите да възприемат критично политическите и обществените въпроси и активно да участват в политическия живот.
Богатият европейски опит от диктаторски режими учи на особена отговорност към укрепването на ценностите на демокрацията, плурализма и толерантността в съзнанието на населението. Дори днес, в утвърдените демокрации, никой човек не се ражда демократ. Още от люлката се удостоява с полагащото му се човешко достойноство, но с демократично просвещение му предстои методично да се сдобива с течение на годините, през целия живот, в непрекъснат процес. Защото съвременността предлага на демокрацията у нас и по света сериозни предизвикателства – в лицето на корупцията, икономическата криза, безработицата, големите социални неравенства, глада, тероризма, несправедливостите на глобализацията. Демокрацията е трудна форма за управление и има нужда, особено в непризнаващото граници информационно общество, от един помощник, интерпретатор и поддръжник – политическото образование. Едва когато тази зависимост бъде осъзната, всички нерешени проблеми, нелицеприятни афери и човешки несгоди няма автоматично до водят до съмнения в предимствата на демокрацията и мечти за „харизматични” лидери, които да разрешават проблемите с магическа „силна ръка”, а ще стимулират ангажиращата позиция и активното участие на гражданите в решаването на проблемите, вместо постепенното им забравяне и премълчаване.
Успехът на демократичното управление на България зависи не от присъединяването ни към Европейския съюз или от една или друга партия, а от ангажираността на всеки гражданин с разумна позиция и отговорно участие в политическите процеси.”


В заключение, подписвайки се още веднъж под това предложение, ще добавя, че въпреки БСП, лявото в България ще намери изход от кризата. Както вече казвах, има хора със съвременни социалдемократически и социалистически възгледи, които възприемат участието в политиката (както показва горният пример) като предлагане и реализация на идеи, програми, концепиции за преодоляване на съществени проблеми пред хората и обществото, а не като игри с колички, камиончета и гащеризончета. Въпрос на време е да се намерят най-подходящите форми, средства, методи, за да може гражданите с леви политически възгледи да определят свободно своите представители в политиката.

Споделяне

Bookmark and Share

Младите са леви, само че в Германия

В Германия съществува проект, наречен Juniorwahl (младежки избор). Това е най-големият училищен проект в Германия, в който участват в мрежа повече от 1000 училища в цялата страна. От 1999 г. насам т. нар. младежки избор се провежда по време на изборите за провинциалните парламенти, за Бундестага и за Европейския парламент. Досега в проекта се взели участие над 350 000 младежи. Десетки хиляди младежи под 18-годишна възраст ще могат да подадат своя глас и на предстоящите през септември избори за Бундестаг. Разбира се, изборът е фиктивен и не оказва влияние върху изборните резултати. Предизборната обстановка и процесът на гласуване и определяне на резултатите, обаче се възпроизвеждат автентично, тъй като по време на учебните часове вотът се подготвя и провежда съдържателно, а учениците имат възможност непосредствено да изживеят и да се упражнят в демокрация.

А ето я и “новината” в това съобщение: при тазгодишните европейски избори, в рамките на проекта около 80 000 ученици са подали гласове. В резултат на това Социалдемократическата партия на Германия извоюва победа с неголяма преднина от 23,2 % от гласовете, пред ХДС/ХСС (20,5 %) и Зелените (15,1 %).

Кога ли в България лява партия ще получи такъв резултат сред младите хора? Може би когато младежите и вместо да се радват на срещи в Москва с товарищ-ите си от партията на Путин, предпочетат взаимодействието с другарите си от Германия? А по едно време левицата беше хванала вярната посока

Споделяне

Bookmark and Share

Фабриката за илюзии май още работи за някои

Група лидери от Централна и Източна Европа написаха дълго писмо до администрацията на американския президент Барак Обама, обезпокоени че регионът ни е забравен или може би пожертван в името на по-добри отношения с Русия. Двадесет и една личности, предимно бивши премиери и президенти, изразиха тревогите си, породени (най-общо казано) от липсата на ясен ангажимент към региона, който с помощта на САЩ беше измъкнат от съветската зона за въздействие и впоследствие напътстван в прехода към демокрация. Към Обама е отправен и призив да не се подвежда по чужд “реал”-истки дневен ред, пренебрегвайки “либералнодемократичните ценности” в замяна на руски отстъпки в други стратегически райони.

Трудно е да се прецени дали писмото е повече сантиментално или носталгично, припомняйки за деветдесетте години на миналия век, когато Централна и Източна Европа беше сред приоритетите в американската външна политика. В същото време, писмото създава впечатление за лоша връзка с реалността, а може би за наивност по отношение взаимодействието с Русия. От една страна се приветства “reset”-та на Американо-Руските отношения, но от друга подписалите искат Обама да държи твърд тон в разговорите с Москва и НАТО да “препотвърди същинската си функция за колективна отбрана”.

По интересен начин, стремейки се да избегнат изразяването на недвусмислена подкрепа за разполагането в Полша и Чехия на елементи от системата за противоракетна отбрана, групата лидери предупреждават че “пълният отказ от програмата или допускането на Русия прекалено навътре в нея без консултиране с Полша или Република Чехия може да подкопае доверието в САЩ на целия регион”. С други думи, подписалите писмото искат американския президент, заставайки рамо до рамо с Москва, да възприеме сериозно проекта за ПРО, да укрепи НАТО срещу руската “ревизионистка” заплаха и да изостави всякакви намерения за “реал”-изъм. Но пропускат да ни представят чудодейната формула, по която хем всичко това ще се осъществи, хем ще се търси помощ от Русия в ситуации като с Иран или със Северна Корея. Теми, които, както с огорчение отбелязват нашите лидери, изместиха Централна и Източна Европа от първите места в дневния ред на САЩ.

Светът се промени, многоуважаеми дами и господа, външната политика и международните отношения се развиват доста динамично след началото на новия век. Заедно и с това приоритетите на американските ни съюзници. Трудно се преодоляват стереотипите в мисленето, но все някога трябва да се промени нагласата да се разчита за всичко на големия брат зад океана. Време е самите ние да поемем повече отговорности за гарантирането на сигурността. Мисля че възможностите, които ни се предоставят от членството в Европейския съюз могат да се използват и развиват повече. И повече трябва да се доверяваме и да разчитаме на взаимодействието с европейските ни партньори. Да престанем да създаваме пречки пред опитите за задълбочаване на политическата интеграция, защото реално така пречим на самите себе си да постигнем повече тежест в международните отношения - което всъщност е основният повод за тревога в писмото.

Споделяне

Bookmark and Share

Без коментар

Знам че моите приятели – поддръжници и симпатизанти на БСП ще очакват мнението ми за последните новини от партията. Само че не виждам смисъл да коментирам и затова няма да го направя. Новини няма. Казвал съм си вече мнението за представените намерения. Не виждам някой или нещо да се е променило от тогава. Същите стари идеи, същите стари практики, същите стари хора.

Снимка: Sofia Photo Agency

Споделяне

Bookmark and Share

Гафът е сериозен


Гаф е най-“меко” звучащата дума, която успях набързо да измисля, по повод номинирането на Божидар Димитров за министър. На фона на ясното послание, дадено от избирателите чрез вота за Бойко Борисов – желание за отхвърляне на посткомунистическото политическо статукво и фигурите, които го олицетворяват. За мен, министерската кандидатура на Димитров в голяма степен обезсмисля опитите да се внушава, че с новото правителство, чрез управленци с репутация на професионалисти и добри експерти, ще бъде въведен “нов тип политика на прозрачност и честност”. Ходът с историка-агент, близък до ключови фигури от Държавна сигурност, показва, че Борисов е ако не заложник на миналото, то поне негов добър приятел. Въпреки че става въпрос само за един от шестнадесетте члена на кабинета, въпреки добрите характеристики за останалите министри, издигането на един от емблематичните сътрудници на ДС означава, че каналите за влияние и зависимостите, произтичащи от репресивните служби на тоталитарния режим ще намират начини за въздействие и върху новата власт.

Стане ли въпрос за ДС и връзки със сегашната власт, няма как да не си спомня за документалния филм на Илия Троянов „Да продължаваме напред, но никога да не забравяме”. Един от коментарите на „Зюддойче цайтунг” за филма беше: „Разтърсващо и будещо тревога е онова, което филмът внушава за сегашната действителност, а именно че в България все още не се е извършил наистина прехода към правова държава, че в днешния финансов елит на страната влизат децата и внуците на някогашните извършители, че от конгломерата на властта, престъпността и парите се е формирала мафия, "каквато светът не познава". Като че ли Борисов ни предлага това състояние да бъде запазено.

Пак ще цитирам автора Троянов: „Когато в едно общество имената на престъпниците са пò на почит от имената на жертвите, в такова общество има нещо много гнило...” Ето че чрез номинацията на Божидар Димитров, отново се отдава почит на тъмната стара от миналото. Дава и се възможност да хвърли сянка върху перспективите за европейско развитие на страната.

Снимка: actualno.com

Споделяне

Bookmark and Share

Не познах!

В последните дни май обръщам прекалено много внимание на случващото се в БСП, а сега се чудя дали си заслужава.

Все пак, пиша отново за да се извиня на читателите. Не познах. Явно нищо не разбирам от БСП. Никакви оставки няма и не се очаква да има. Нямало да сe избира нищо на заседанието на Конгреса.

Но е редно и продължавам да настоявам, някой да поеме отговорност за разгромната загуба на изборите. Ако вината не е в Сергей и компания, значи е в масата членове на БСП. Защото би било идиотско, проблемът, причинил срива в доверието да се търси в избирателите,  не разбрали колко много сме направили за тях. При това положение, аз съм готов да поема своята част от отговорността и да се оттегля от партията за да не преча повече.

Снимка: www.bsp.bg

Споделяне

Bookmark and Share

Оставки

Снимка: www.bsp.bgЕдни хора съставиха подписка с искане за оставка на всички ръководни органи в БСП, с което да бъде поета отговорността за изборния разгром. С което съм съгласен.

Други хора пък решиха че могат да продължат да я карат по същия начин и затова изразяват верността си към Сергей Станишев. С което няма как да се съглася. Не е нормално след като те бият с разлика повече от два пъти, след като получиш най-ниския резултат в национални избори от началото на промените насам, да продължаваш да твърдиш че си се справил чудесно и успешно със задачите, да даваш “висока оценка на работата и стила на управление”.

Вотът на избирателите и също така пасивното и апатично отношение на членовете и активистите по време на кампанията, ясно показаха че Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров, Димитър Дъбов, Евгений Узунов, Кирил Добрев, Антон Кутев и приближените им, не могат да бъдат лица на БСП и левицата. Подходът към политиката и моделът на отношения към структурите, който тези фигури олицетворяват, не е в състояние да печели доверие, отблъсква хората и за в бъдеще ще води до все по-слаби резултати на избори.

Почти съм сигурен че гореспоменатите не споделят мнението ми. И затова, без самите да го поискат, предизвикването на оттеглянето им от ръководството на БСП не е проста задача. Имайки някаква бегла представа за вътрешните отношения и зависимости в партията, мога да предположа че вече се уточняват имената на доверени и проверени лица, които да заменят някои от станалите непопулярни членове на ръководството. Предлаганият ни вариант, делегатите, приели противоречивата нова Програма, неудачен нов Устав, избрали и аплодирали Станишев и екип, да се съберат за второ заседание на 47-ия Конгрес изглежда подходящ за реализирането на този план. Разместване на фигури, “презареждане” на система и механизъм, функциониращи по-добре познатият неефективен, но осигуряващ контрол начин.

Дали другият вариант – подлагане на нов избор на цялата ръководна структура на БСП, отдолу до горе, ще направи възможна промяната – издигане на ключовите позиции от нови лица, с нов манталитет, които да въведат в действие истински демократични процедури за взимане на решения? Не ми се иска да мисля така, но шансовете за успех са под 50 %. Имайки предвид структурата и състава на активната членска маса към момента, съм длъжен да изпитвам известни съмнения.

Мнозинството се състои от възрастни хора, достойни за уважение и симпатия, повечето от които са способни мислят и анализират трезво и разумно. Те искат промяна, могат да намерят правилното решение, но може и да не стигнат до него. В общия случай, тези хора вече не са в състояние да поддържат множество социални контакти. Информират се по немного канали, често от най-масовите и достъпни медии. Няма гаранции, че това мнозинство в БСП ще успее да достигне до точната и обективна информация за лицата, процесите, взаимовръзките, намеренията и т.н. за да си направи на тази основа обективен анализ и да вземе най-доброто решение. Може ветераните да направят правилната преценка, може и да сбъркат пак.

Неголяма, но много активна напоследък група, е съставена от типичната “червена клиентела”. Дребни служители в администрацията, зависими от началството, покорни и неспособни на самостоятелно мнение и решение, както и по-високопоставени чиновници или членове на политически кабинети, с амплоа осъзнато и целенасочено да се поставят в услуга на силния на деня в преследване на личната си изгода. Техният избор е предопределен – задържане на статуквото до дупка.

Третата основна категория, които знаят какво точно и искат промяна - сме малцинство …

Сещам се за една фраза, повтаряна често от един приятел – че болестта на един организъм подлежи на лечение преди достигането на определена степен на увреждането. Засега май само д-р Хаус може да каже дали не сме във фаза на реанимация на умиращ организъм.

Снимка: www.bsp.bg

Споделяне

Bookmark and Share

Заслужeн разгром за левицата-менте

Вече доста години, избори след избори, с приятелите, съмишлениците и другарите ми от БСМ говорим и предупреждаваме (който ни слуша или успява да ни чуе) за обезпокоителните тенденции в развитието на българската демокрация, проявяващи се в липса на доверие в политиците и политиката като средство за предотвратяване и разрешаване на обществените проблеми и в отказа на значителни маси хора от активно отношение към случващото се около тях. Факт е че огромна част от хората са силно разочаровани от политическия живот и по същество отказват да участват в него. А ниската избирателна активност, в съчетание с практиките за купуване на гласове, вреди сериозно на легитимността на представителните институции и изобщо на публичната власт.

До неотдавна участието на предприемачи в предизборни кампании и пропагандирането на тяхното „корпоративно” схващане за публичното управление се считаше за рядкост и екзотика. Но масовото навлизане в местната власт на т. нар. „бизнес формации” и техните управленски действия потвърдиха съмненията за нездрав интерес от страна на определени икономически кръгове към средствата на българските и европейските данъкоплатци. Кандидатирането и успехът в изборите на личности без обществен авторитет или дори с изграден негативен образ, но ползващи значителни финансови ресурси, затвърждава убеждението у гражданите че политиката се е превърнала в територия затворена за обикновения човек, в поле за съревнование по платежоспособност. Масово е мнението, че заниманията с политика са недостойни, свързани с клиентелизъм, корупция и обслужване на лични или групови интереси за сметка на обществените. Множащите се признаци на наличие на олигархични зависимости в политическия живот потискат и без това слабата мотивация за всякакъв вид гражданска активност.

До преди една седмица като че ли нямаше ясни признаци, че на предстоящите парламентарни избори тази тенденция предстои да бъде променена. Макар и да не съм очаквал, мога с известно успокоение да отбележа, че в обществото ни се е развила определена демократична политическа култура. Българите разбираме че гражданската пасивност води до задълбочаване на проблемите. Че именно участието в избори е един от най-ефективните начин гражданинът да изрази своята воля за управлението на държавата.

Чрез активността и вота си от миналата седмица, хората еднозначно показаха нежеланието да се примирят с управленското статукво на търговия с влияние, корупция, общоизвестни, но ненаказвани злоупотреби с публични ресурси, обслужване интересите на тесни кръгове от хора за сметка на обществените, слабо и неефективно икономическо развитие, неспособност и нежелание европейските фондове да се използват по предназначение.

Въпреки липсата на категорично ясна алтернатива на статуквото (което беше ясно още преди месеци) – като политическо минало, произход, идейна основа, досегашни управленски практики, програмни намерения, избор на лица, избирателите изразиха категоричното си неодобрение и нежелание повече да търпят тези, които нагло и безпардонно се подиграваха с труда и достойнството им.

Този текст няма за цел да представи цялостен анализ на изборните резултати, а по-скоро да е опит за изразяване на личното ми отношение (като човек с леви политически възгледи) към резултата, тенденциите и перспективите за лявото в България. Не всички от тезите са се родили в моята глава. Някои са произлязли от размяната на мисли в рамките на един приятелски и политически кръг, но съм ги възприел и поддържам като свои.

Много обяснения могат да се дадат за слабия изборен резултат на БСП. Да, действията за отстраняване или възпрепятстване участието в законодателната власт подействаха амбициращо за част от гласоподавателите на СДС и ДСБ. Да, неадекватните телевизионни клипове подействаха мотивиращо на част от недоволните, но колебаещи се дали да гласуват. Да, изявленията на Ахмед Доган по време на кампанията отблъснаха немалко симпатизанти. Но дори взети в съвкупност, тези фактори не обуславят тежкото изборно поражение. За мен основната причина за провала следва да се търси в модела за управление, възприет и методично налаган от ръководството на БСП както в държавните органи, така и в партийната структура.

В последните десетина години, формирането на политическия актив на партията целенасочено се основава на субективен подбор, лични оценки, реализация на схеми на зависимост, семейно-родствени връзки и механизми на покупко-продажба. В резултат на това реализацията на властови позиции чрез сервилност и послушание масово се възприема като самоцел, а ангажиментът към хората, гласували ни доверието си – като досадно бреме. В БСП се изгради среда, където политическата работа се свежда до пропагандиране идеите и интересите на група хора отчуждени и непредставляващи лявомислещата част от българското общество, с прагматично-технократска ориентация, непознаваща ценностите и принципите на съвременната европейска левица. Среда, в която самоцелната показност и запомнящите се рекламни ефекти са изведени в приоритет. Изключително вредна роля за представата в обществото за лявото като цяло, е проявеният стремеж към и контрол над упражняването на публична власт като същност и логика на цялото съществуване на партията, в името на което може да се направи компромис с всеки и всичко.

Скандални замени на гори и земи, прикриване на данъчни престъпления, злоупотреби при строеж, ремонт и поддръжка на инфраструктура, политически чадъри за организирани престъпни групи, разпределение на икономиката между олигарси са част от формите за проява на модела за управление от последните години. Немалкият кредит на доверие, даден от страна на гражданите през 2005 г. е пропилян безвъзвратно. Немалко бяха хората, които след шестнадесет години политически, икономически и социални експерименти на техен гръб, се излъгаха че БСП е извървяла своя път на демократични, проевропейски реформи. Че БСП може да бъде партията, която по примера на западноевропейските общества, най-после да въведе оптимален баланс между пазарните отношения и публично регулирана социална система. Да създаде възможности българските граждани да живеят и се развиват в условия на европейска социална държава, която гарантира на всеки, независимо от социалния произход и материалното състояние, достъп до един основен кръг от публични блага.

Сега тези предоверили се преди четири години хора, поискаха БСП да плати сметката за излъганите очаквания. За това че правото на качествено образование, качествена здравна помощ, достойно възнаграждение за труда, възможност да си осигуриш жилище, условия за пълноценно отглеждане и възпитаване на децата, за голяма част от българите остават лишен от реално съдържание текст на хартия в законодателството. За това че отказът от ефективни действия за развитие на европейски тип социална държава, че осъществяването на икономическите процеси по логиката на пазарната джунгла и системната злоупотреба с публична власт, доведоха България до състояние на остро социално разслоение и все по-тежък регионален дисбаланс. За това че не се противопостави на обезобразяването на околната среда по Черноморието, в планинските курорти, в големите градове. За това че БСП активно съдействаше една малка част от българското общество да разполага и да демонстрира състояние, чиято показност и разточителност е непривична дори за най-богатите западни държави и градове. За крещящо разминаващите се с българската реалност луксозни коли, яхти и недвижими имоти, с които парадира новият български „елит”. БСП беше наказана от мнозинството български граждани, които отказват да приемат, че трябва да продължават да живеят при условия, далеч под европейския праг на бедност. Беше отхвърлена от тези, които все пак успяват да си гарантират някакъв нормален стандарт на живот, но с цената на натоварване и стрес, които излизат извън всякакви цивилизовани норми за достоен труд.

Трябва да се посочи и другата причина, която хората със сигурност усещат, но може би не възприемат уникалния за България “феномен” в пълните му мащаби. Имам предвид тъжната истина, че вече две десетилетия върху българската политика и преди всичко върху българската левица пада сянката на комунистическото минало със зависимостите, задкулисните манипулации, стремежът към контрол върху всички, неприемане на инакомислието и останалите пороци, характерни за тоталитарната власт. През всичките тези години, прикрити зад паравана на реформите, много хора, свързани с номенклатурата и с репресивните служби на комунистическата власт, съумяха да запазят и да предадат на своите наследници основната роля в политическите процеси, в обществените отношения, в икономиката, в разпространяването на информацията. Хората в България добре осъзнават вредата от поддържането на това статукво и потърсиха промяна. Дали изборът на ГЕРБ носи само привидна промяна или ще предизвика реални реформи в порочната политическа система – не мога да съм сигурен, но подозирам първото.

Разгромът на БСП, като най-голяма и доминираща формация в лявото политическо пространство, поставя сериозни въпросителни пред бъдещото развитие на този сектор. От позицията на днешния ден, намирам само малко основания за оптимизъм. Факт е че лявото в България разполага със солидна обществена база. За съжаление действията и поведението на партиите, претендиращи в годините на преход да са представители на тази част от обществото, предизвикаха много съмнения и недоверие, често смях и подигравки, а в немалко случаи ненавист и омраза.

Връщането на доверието не е невероятно, но случването му ще бъде трудно и в продължение на много време. Едва ли мога да дам точна и ефективна рецепта за оздравителния процес – не бих искал да надценявам способностите си. Имам надежда за оптимистичния изход от кризата на лявото, защото познавам лидерския потенциал на много и качествени хора – образовани и изградени като личности, като ценностна и морална система, в условията на демокрация, под влиянието европейското и световното социалистическо и социалдемократическо движение. Т.е. с широк светоглед, с устойчиви демократична култура, ценности и принципи, основаващи се на свободата, справедливостта, уважението към правилата, солидарността. Част от тях, под една или друга форма, все още търсят своята изява чрез БСП. Друга, може би по-голяма част, не са обвързани с БСП – или са напуснали, разочаровани от реалността в партията, или са свързани с по-малки леви партии, или са част от граждански организации, работещи за постигането и защитата на определени социални права. Обаче само по себе си наличието тук и там на хора с подходящи качества не е достатъчно за да се промени отношението на мнозинството в България към лявото. Необходимо е тези потенциални лидери да почувстват потребност и да успеят да се самоорганизират, да се обединят около политическа програма и без да се бавят много, да поискат доверието на избирателите за нея. Както сме си говорили с доста хора, вече е крайно време за решение дали българското общество се нуждае от нов социален проект, дали за да бъде наистина европейско и демократично, лявото в България се нуждае от ново начало. Дали това ново начало ще се реализира в рамките на съществуващите политически структури или ще бъде необходимо създаването на нови, времето ще покаже.

Споделяне

Bookmark and Share

Епизодични екскурзии

Предстоящата т. нар. “Национална младежка среща" на БСП има амбицията да събере в НДК над 2000 младежи, които да изслушат и най-вероятно да аплодират плана за икономическо развитие и стабилност на правителството. Втората цел на срещата, според предварителната информация, е да се формират “политики, валидни за следващите 20 години, които да бъдат включени в предизборната платформа на БСП”. Предвидени са също концерт и коктейл.

Всички тези неща трябва да се случат в съботния ден, от 16.00 часа до края на вечерта. Дали няколко броени часа са достатъчни за да се обърне сериозно внимание на дългосрочни управленски приоритети? И да не са, ще стигнат поне за да се обслужи PR-ът на правителството, разбирай Сергей Станишев. Той тези гъдели ги обича.

Говори се, за подготовката и реализацията на мероприятието “Епизод 2: Запознай ме с вашите - Приоритети”, ще отидат няколкостотин хиляди лева. Парите са си доста, откъдето и да ги погледнеш. Особено ако се похарчат за нещо, чийто видим ефект ще продължи само няколко часа. Интересно кой, как и откъде извади тези пари? Между другото, сумата надхвърля субсидията от страна на БСП за БСМ за всичките години от 1994 насам. Колкото и нескромно да звучи, мисля че дейността на БСМ за вече 15 години успява да произведе малко повече ползи отколкото тържественото провеждане на една екскурзия до София. Както и да е, въпрос на “Приоритети”.

Споделяне

Bookmark and Share

За възможното и невъзможното

СРОКСОС отново подемат инициатива за протест пред сградата на Народното събрание – 11 февруари, от 11.00 часа.

Имат известно основание тези, които се съмняват че с такива действия най-ефективно ще се прокарат желаните реформи. Промяната чрез натиск от обединени граждани може да не изглежда много близка от днешната перспектива, но не невъзможна. Видно е че акциите на организирано изразяване на недоволство предизвиква смущение, отстъпки и опити за действия в обществена полза от страна на властта. Разбира се, наивно е да се смята че крепителите на статуквото – т. нар. „основни” политически партии ще поискат толкова бързо да променят системата за контрол, манипулации и злоупотреби с управлението, облагодетелстваща ги по почти перфектен начин. Нужен е постоянен, неотслабващ натиск върху властта за промяна, от страна на свободни и мислещи граждани. Докато същите тези свободни и демократично мислещи граждани осъзнаят необходимостта и съумеят да се организират политически извън формите на изпразнените от съдържание партии на прехода. За да поискат доверието на съгражданите си да управляват от тяхно име и в техен интерес. Това са възможни неща.

Всяка от представените в парламента партии (без някои части на Атака), включително ГЕРБ, са участвали в управлението на страната през миналите 20 години. Получили са доверие и са имали възможността да поправят грешките, заложени в началото на прехода и да установят истински демократично управление в услуга на гражданите. Очевидно са проиграли и доверието и възможностите. Всички от горепосочените са се доказали (и продължават да го правят) като недемократични и несвободни партии. С неясни финансови зависимости, с непрозрачни вътрешни отношения, с органи и механизми за взимане на решения недостъпни за „непросветени”, с тесни, капсулирани групи около ръководствата, отглеждащи клиентела. Дали мислещите и свободни граждани на тази страна да се доверят отново на някоя от тези групировки че ще промени нещо съществено и би управлявала в обществен интерес? Малко вероятно , бих казал невъзможно.

По-добре партиите на статуквото, на „червено-синята мъгла” да бъдат държани настрана от протестите за промяна. Не е най-важно новата политика да започне от утре. Най-важно е да се прави по честни правила, от нови хора - с чисти ръце и с ясно лице.

Споделяне

Bookmark and Share

Напредъкът е очевиден

Ето че след няколко срещи, дискусии, консултации, съгласувания и т.н., обединените граждани и сдружения уточниха няколко точки, изразяващи искания и посочващи решения на първичните проблеми на българската политическа система и на функционирането на публичната власт.

Инициативата за нов обществен договор се основава на следните няколко принципа:

I. Правова държава, в която законите важат за всички.
II. Пряко участие на гражданите в управлението и промяна на избирателната система.
• Референдуми, инициирани от граждани с нисък праг за свикването от гражданите.
• Гражданска законодателна инициатива.
• Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите.
III. Гаранции за свободата на словото, личната свобода и неприкосновеност.
IV. Опазване на природата и въвеждане на принципите за устойчиво развитие.
V. Реална евроинтеграция на България.

Чувствителна крачка напред! Следва да се набележат най-подходящите и ефективни видове, форми, време, организация на акциите за протест и натиск. Митингите за налагане принципите на новия обществен договор е по-добре да се разредят през период, не по-кратък от две седмици. Същевременно не бива да се пренебрегват възможностите за въздействие на прекия контакт с публичната власт. Както това вече се прави за някои от секторите, необходимо е тематични групи да наблюдават действията на властта по разрешаването на основни проблеми, като сигнализират за нередности, дават предложения, участват в обсъждания в рамките на компетентните институции и т.н

Стига толкова засега, хайде навън към площада!

Споделяне

Bookmark and Share

Фокусиране на протеста?

Появиха се няколко мнения, че последният протестен митинг бил провал – заради по-малкият брой хора, заради някои "приспивни" песни, заради отказа от нов сблъсък с полицията и др.

Не е лесно да бъдат активизирани хората за да се включат масово в протестни акции, при положение че е вече трудно да бъде спечелено доверието им. Недоверчивостта е оправдана и основателна, след десетилетия на лъжливи обещания и злоупотреби от страна на какви ли не политици. Вече е доста трудно да убедиш някой че си почтен и че искрено искаш промяна. Но не е невъзможно. С упоритост и постоянство, с избор на верните тези и послания, с фокусираност на исканията, промяната може да се предизвика.

Редица организации вече поставиха на общественото внимание свои предложения, насочени към промяната в статуквото. Наред със специфичните различия, предопределени от профила на всяка организация, са налице немалко общи елементи. Мисля че са налице предпоставки, в името на това да върнем политиката на гражданите, на основата на обединяващия стремеж към укрепване на българската демокрация и свободно общество, да се основе неформална коалиция за реформи. Коалиция, съставена от демократични и прогресивни организации и граждани, отстояваща и бореща се за провеждането на реформа, чрез която да се постигне отговорно управление и институции, служещи на гражданите. Вижда се, че от различни страни тръгват инициативи в тази посока. На преден план вече се открояват искания и решения на първичните проблеми на българската политическа система и функционирането на публичната власт.

Същевременно не бива да се отслабва гражданския натиск. Обществените процеси от последните години недвусмислено говорят, че в настоящия момент няма по-ефективен подход за осъществяване на необходимите реформи, от упражняването на публичен натиск чрез граждански акции. Почти всички останали форми за въздействие ще бъдат с лекота неутрализирани от корумпираното, отчуждено и загубило доверието на хората политическо статукво. Необходима е максимална активност и мобилизация за гражданско действие на всички, които не приемат българската политика да бъде такава, каквато е днес, които искат в България да има истинска европейска демокрация и управление в услуга на гражданите.

Струва ми се, че за да бъдат максимално добре организирани, с мобилизираност и масовост на участието и посредством това с достатъчно сила за въздействие върху съответните институции, протестните митинги е целесъобразно да се провеждат в период от поне две седмици между всеки.

Споделяне

Bookmark and Share

Ще излизаме от ЕС ли!?

След ядрения ентусиазъм в парламента, днес правителствената пресслужба съобщава че "в диалог с европейските си партньори започваме подготовка за стартиране на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй”.

Ако някой е забравил, ще припомня какво България е договорила с 25 страни от ЕС - чл. 30, т. 1 гласи

"Член 30
1. България, след като окончателно, в съответствие със своите задължения, е закрила за последващо извеждане от експлоатация Блок 1 и Блок 2 на Атомната електроцентрала "Козлодуй" преди 2003 г., се задължава с окончателното затваряне на Блок 3 и Блок 4 от тази електроцентрала през 2006 г. и за последващо извеждане от експлоатация на тези блокове."

Пускането отново в експлоатация на (основателно или не - няма значение след като страната ни официално го е приела) затворен вече енергоблок от АЕЦ "Козлодуй" ще бъде пряко нарушение на Договора за присъединяването на България и Румъния към ЕС или казано другояче - че България се оттегля от него.

След очевидните предизвикателства срещу ЕК и партньорите от ЕС чрез (по техните думи) злоупотребите и "политическите игри с еврофондовете", липсата на "конкретен напредък" и "убедителни резултати в съдебната реформа, борбата с корупцията на високо ниво и борбата с организираната престъпност", политическата върхушка единодушно предприема действия, които да самоизключат страната от Европа. Действия, които да изведат страната от пространството, където законът е еднакъв за всички и е над всички, а не се използва когато и както ни изнася. Където демокрацията, свободата, справедливостта имат реални измерения, а не са просто думи, изхабени и изпразнени от съдържание от цинични и корумпирани политици.

Нямам спомен, през 2005 г. парламентарно представена партия, освен Атака, да е обявила пред избирателите си намерение да изважда страната от ЕС. Напротив, във всички програми, членството в ЕС заемаше централно място и беше основен мотив да получат доверието на гражданите. Ако междувременно са настъпили някакви промени в ценностната ориентация и в политическите приоритети на тези политици, ги призовавам, преди да взимат прибързано решения с огромна важност и значение за поколения отвъд настоящето, да излязат от парламента, да се изправят отново пред избирателите си и да разберат имат ли подкрепа за изваждането на България от ЕС.

Споделяне

Bookmark and Share

Върховенство на закона когато ни изнася ли?

Съжалявам че днес няма да мога да съм на площада, но се солидаризирам чрез участие онлайн.

По време на вчерашния протест си пролича колко се страхува политическата върхушка от всички цветове, че политически искания се предявяват от обществени структури, които не са под контрол. И от това че протестите срещу корупцията и злоупотребите в политиката получават все по-голяма подкрепа в обществото.

Този страх от загуба на контрол върху обществото доведе лумпенизираните хулигани, като повод властта да респектира настоящи и бъдещи мирно протестиращи. Посланието е много ясно – ако не си послушна, казионна организацийка – „законът ще се изправи срещу теб с цялата си сила” – т.е. бой и арести. Връщат ни в тъмните времена на тоталитарния режим, ни повече, ни по-малко. Много точно го каза Христо – „управлението на Сергей Станишев от 2005 насам, или както един приятел много успешно го определи, управлението на БСП и ДПС, с любезното съдействие на НДСВ, бележи завършващата фаза на връщането на сцената на манталитета, практиките, фамилиите на късния комунизъм”.

Цинично е изразяването на възмущение срещу нарушаването на закона и обществения ред, когато сам си го организирал за да омаскариш няколко може би наивни, но честни момчета и момичета. Още по-цинично е, когато години наред обезпечаваш законодателно, административно и съдебно управленията, действащи в ущърб на собствените си съграждани. Къде е силата на закона срещу Вальо Топловци, Маргиновци, Л. Стойков-М. Николовци, Герговци, Алексейпетровци и многото други знайни и незнайни „строители на съвременна България”. Защо законът не защитава живота и здравето на немногото писатели, журналисти и др., осмелили се да осветят задкулисните покровители на тези герои.

Докато законите се използват за разправа със студенти, изрядни граждани със собствена позиция, с хора като дядо Деньо, протестите срещу цинизма и корумпираността на политическата върхушка ще продължат да са основателни и справедливи, ще имат все по-голяма подкрепа сред разумните хора в тази страна.

Споделяне

Bookmark and Share

Някои откриха футболния сезон предварително

При липсата на мачове, някои хора решиха че митингът е подходящо място за да си показват идиотията.

Други пък, след като видяха че не могат да купят абсолютно всички потенциални и реални инициатори на протеста, решиха да напазаруват няколко агитки, които да го развалят.

Един човек много красноречиво е озаглавил темата си във форума на gong.bg - НЕ ВИ ЛИ ХВАНА СРАМ!!!ХУЛИГАНИ ПО СТАДИОНИТЕ, ТАКИВА СТЕ И В ЖИВОТА!!!

Споделяне

Bookmark and Share

Моята цел на 14 януари и след това - ЗА ОТГОВОРНО УПРАВЛЕНИЕ, ЗА ИНСТИТУЦИИ, СЛУЖЕЩИ НА ГРАЖДАНИТЕ

Защо за мен е важно да има голям протестен митинг, защо в сряда ще бъда пред парламента и защо се опитвам да ангажирам максимален брой мои познати за гражданска и политическа активност.

Вече две десетилетия след началото на демократичните промени, очевидно целенасочено, в България не успяха да се утвърдят някои от основните елементи на действащата демократична система – преди всичко, свързани с наличие на реални възможности гражданите ефективно да въздействат и да участват във вземането на политически решения, с други думи - в управлението на страната.

Години наред обществото ни е залъгвано с мними реформи, целящи да прикрият мащабни злоупотреби с публичната власт и повсеместна корупция. Вече и отвъд границите на страната е забележима тясната обвързаност и зависимост на политическата класа от определени фигури от икономическия живот, с неясен произход на благосъстоянието си или свързвани с организираната престъпност. Степента на подвластност на държавните структури на частни, включително и престъпни интереси, застрашават сериозно ефективното функциониране на неукрепналата българска демокрация. В последните месеци корупцията и некомпетентността доведоха и до това, да бъде поставено под въпрос участието на страната ни в Европейския съюз и НАТО – постижение, плод на усилията на повече от едно поколение активни български граждани, в името на което обществото ни прие да извърши и премина през всеобхватни, изключително тежки и болезнени за мнозина социално-икономически реформи.

Многобройните признаци на наличие на олигархични зависимости в политическия живот, като купуване на отделни гласове, но и на цели партии, потискат и без това слабата мотивация за всякакъв вид гражданска активност. За гражданите политиката се е превърнала в територия, затворена за „обикновения човек”, в поле за съревнование по платежоспособност. Изключително вредна роля в тези процеси играят българската преса и другите средства за масово осведомяване. Липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите, концентрацията и нарушаването на правилата на конкуренцията, са подчинили този така важен за демокрацията сектор на най-първични пазарни механизми. Медийното отразяване на политическите тенденции неприкрито се манипулира и е превърнато в търговия, при която, ако си платиш можеш да имаш неограничено присъствие, а ако не плащаш или не произвеждаш скандали – все едно не съществуваш.

Зачестяващите проблеми с личната сигурност на гражданите и с неприкосновеността на собствеността, липсата на убедителни резултати в налагането на върховенството на закона, неефективното правораздаване, нежеланието за борба с корупцията и с организираната престъпност, влошаващото се състояние на образователната система, подчиняването на здравеопазването на корпоративни интереси, лишило значителен брой хора от достъп до качествена здравна помощ, слабият контрол върху условията за труд и недостатъчните гаранции за достойното му заплащане, бюрокрацията в администрацията, допускането за сметка на гражданите на многобройни нарушения с правилата на свободната конкуренция като злоупотреби с монополно положение, картелни споразумения, са само някои от примерите за неспособността или нежеланието на публичната власт да изпълнява основни свои функции.

Разрешаването на многобройните проблеми на страната и обществото не може да се осъществи само на принципа - да махнем едните, за да дойдат другите. За да избегнем вече досадно повтарящите се грешки да избираме еднакви по същността си и по независимостта от гражданите управляващи, на първо място трябва да реформираме системата и механизмите за осъществяването на политическите и управленските процеси. Реформа, която да цели преодоляването на опасните тенденции в развитието на демокрацията в България, като осигури ефективни и разнообразни форми за въздействие и участие на гражданите, за прозрачност, отчетност и контрол. Реформа, чрез която да постигнем отговорно управление и институции, служещи на гражданите.

 

Какви действия са необходими?

1. В Закона за политическите партии да бъде въведено приоритетно финансиране на политическите партии от държавния бюджет, съобразно получените гласове на последните национални и местни избори, в размер не по малък от 6 % от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година за всеки получен глас. Обществото следва да финансира дейността на политическите партии, които следва да му служат, които са институции на демокрацията, а не обикновени граждански субекти. Да бъде забранено партиите да получават дарения от юридически лица. Даренията от физически лица следва да бъдат ограничени до дванадесет средни работни заплати, в рамките на една година, от едно лице. Демокрацията е състезание на идеи и граждани, а не на фирми и търговски интереси. Да се въведе прозрачност и отчетност на финансирането на партийните дейности чрез поддръжка на публичен регистър за източниците, произхода, вида, размера, стойността, целта на даренията и другите приходи. Стриктно да се изпълняват разпоредбите на закона по отношение финансовия контрол и наред с това да бъдат засилени санкциите.

2. В избирателните закони за национален, европейски и местни парламенти да бъде окончателно въведен и гарантиран реален мажоритарен елемент чрез преференциално гласуване в пропорционалната избирателна система. Засилването на връзката граждани – представители и същевременно осигуряването на справедливо представителство за политическите тенденции ще се постигнат най-добре чрез възможност за няколко, но не-по малко от три преференциални гласа в рамките на листата, според броя на мандатите в съответния избирателен район. Необходимо е и сваляне прага за задействане на преференцията до 5 % от получените за партийната листа гласове. Същевременно трябва да се осигури по-обхватна и задълбочена подготовка на избирателната администрация.

3. Да бъдат разширени възможностите за пряко участие на гражданите в процеса на вземане на решения, най-вече чрез смекчаване на изискванията, условията и реда за провеждане на референдуми в Закона за допитване до народа. Да се даде възможност за провеждане на национален референдум по инициатива на гражданите, когато са събрани минимум 150 000 подписа в подкрепа на предложението. Да се предвиди задължение за Народното събрание да реши за провеждане на национален референдум, когато в подкрепа на искането са се подписали минимум 300 000 граждани с избирателни права. Да отпадне всякакво изискване за кворум при референдумите (национални и местни), така че независимо от броя на гласувалите граждани, референдумът да се счита за валиден и резултатите от проведен референдум да имат обвързващо действие за съответните органи на държавната или местната власт, в чиито компетенции е решаването на въпросът, предмет на допитването. За да се създадат нови механизми за осъществяване в хода на мандата на насрещна връзка на политиците с обществото, е необходимо да бъде въведено право на национална петиция, което означава при наличие на сто хиляди подписа, гражданите да могат да внасят в парламента проект за закон или искане за насрочване на национален референдум. Изискване за редовност на подписка да бъде само наличието на три имена, ЕГН, номер на лична карта и личен подпис на гражданина.

4. Развитието на демокрацията и укрепването на гражданското общество е невъзможно без реална свобода на информацията. Медиите не са просто търговски дружества, подчиняващи се единствено на пазарните принципи. Като съществен компонент на демократичната обществена система, заслужено се определят като „четвърта власт”. Значителният потенциал на средствата за масово осведомяване за обществено въздействие трябва да бъде подчинен на обективни правила, при прозрачност и яснота в редакционната политика. С оглед на това следва да бъде ефективно прилаган Закона за защита на конкуренцията, относно концентрацията и монополизирането на собствеността върху медиите.

5. Наред с действията, които ще поставят политиката под контрола на гражданите, не може повече да бъдат отлагани някои важни антикорупционни мерки, които могат да бъдат обобщени така:

  • вместо да бъдат използвани за следене и шантаж на политически опоненти и журналисти, структурите на ДАНС трябва приоритетно да изпълняват задълженията си по противодействие на немаловажните посегателства срещу националната сигурност, свързани с участие на лица, заемащи висши държавни длъжности, в корупция и връзки с организираната престъпност;
  • да се оптимизира законодателството за обществените поръчки;
  • детайлно да бъдат уредени ситуациите на конфликт на интереси и съответните механизми за санкциониране;
  • прозрачност в процеса на взимане на решения и управление на публичните финанси в това число усвояването на фондовете на ЕС.
  • всеобхватно и общодостъпно функциониране на електронното правителство.

Проблемите са изключително сериозни и нелеки за разрешаване. Голяма част от тях се дължат на неефективната и порочна система за политическо представителство и за управление. Система, която е дълбоко вкоренена в българския политически модел от последните двадесет години. Система, в която настоящия политическия елит от всички цветове се чувства удобно и заради това, в никакъв случай, служейки си с явни и скрити методи, не би позволил разрушаването и. В настоящия момент няма по-ефективен подход за задействане на реформите от използването на разнообразните форми за граждански натиск – петиции, шествия, митинги и др. протестни акции. Повечето останали форми за въздействие с лекота ще бъдат неутрализирани от корумпираните, бюрократизирани, отчуждени и загубили доверието на хората държавни институции.

Макар и със закъснение, макар и по трудния начин, хората в България трябва сами да усвоят следващия си урок по демокрация – че не може да има добро управление и отговорни политици без гражданско участие, без ангажираност и активно отношение към обществените проблеми.

Споделяне

Bookmark and Share

За да не се стига занапред до остра "газова криза"

The proposed pipeline would run through the Mackenzie Valley.Т. нар. „газов спор” между Русия и Украйна и произтеклото от него пълно прекратяване на доставките на природен газ за България предизвиква изключително силно социално и икономическо въздействие. Природен газ се използва широко в различни сектори, като производство на енергия, за централно отопление, за домакински и промишлени цели.

Кризата показа важността на превантивните мерки, свързани със осигуряването на доставките за страната, преди всичко за да бъде гарантирано, че снабдяването на домакинствата потребители е защитено в подходяща степен в случаи на частични смущения и извънредни зимни климатични условия. Действието на мерките следва да се разпространява също върху малките и средни предприятия, както и потребителите, които нямат възможност да сменят източника си на гориво.

Високата степен на зависимост на доставките на енергийни суровини от Русия носи значителен риск за провеждането на енергийната политика на страната ни, който отново се прояви при поредния спор на Газпром с украинските му партньори. С все по-голяма важност стои въпросът за осигуряване на допълнителни източници на суровини извън Русия.

Наред с това е необходимо целенасочено да се разработват алтернативни мерки за сигурност на снабдяването като изискване от потребителите да се смени източникът на гориво, създаване на запаси от алтернативни горива или създаване на излишен капацитет за производство, черпещо енергия от източник различен от природен газ. В европейски мащаб, сред най-често използваните мерки са газохранилища, договори за дългосрочни доставки, гъвкавост на производството и вноса и диверсификация на доставките на газ.

Въздействията на кризата потвърдиха опасението, че Европейската общност не разполага с ефективни механизми за навременна реакция в подобни ситуации, а националните мерки и индустрията нямат достатъчно потенциал за намаляване на негативните последици. Неоспорима е необходимостта от набелязване на по-широкообхватен (на регионално равнище или на равнище на ЕС) план за действие при спешни случаи или механизъм за солидарност.

За да се повиши нивото на енергийна сигурност и независимост на България, в средносрочен план следва да се ускори прилагането на мерките от одобрения от Съвета на ЕС и Европейския парламент законодателен пакет „енергетика и климат”. Необходими са стимули за:

  • инвестиции в по-ефективни, нискоемисионни енергийни мрежи;
  • повече инвестиции във възстановимите източници на енергия;
  • крайните потребители на ток и парно да консумират по-ефективно енергията чрез енергоспестяващи уреди, рециклиране на отпадъци и др.

Считам за неуместни спекулациите за възобновяването на работата на 3 и 4 реактор на АЕЦ „Козлодуй”. В контекста на не особено добрата репутация на България пред партньорите от ЕС, повдигането на темата за нарушаване на още един елемент от договореностите със Съюза би открило нов фронт на конфронтация и би дало нов повод за критики и влошаване на отношенията с Европейската комисия, при една сравнително слаба наша изходна позиция за преговори.

Снимка: HO/AFP/Getty Images

Споделяне

Bookmark and Share