Не познах!

В последните дни май обръщам прекалено много внимание на случващото се в БСП, а сега се чудя дали си заслужава.

Все пак, пиша отново за да се извиня на читателите. Не познах. Явно нищо не разбирам от БСП. Никакви оставки няма и не се очаква да има. Нямало да сe избира нищо на заседанието на Конгреса.

Но е редно и продължавам да настоявам, някой да поеме отговорност за разгромната загуба на изборите. Ако вината не е в Сергей и компания, значи е в масата членове на БСП. Защото би било идиотско, проблемът, причинил срива в доверието да се търси в избирателите,  не разбрали колко много сме направили за тях. При това положение, аз съм готов да поема своята част от отговорността и да се оттегля от партията за да не преча повече.

Снимка: www.bsp.bg

Споделяне

Bookmark and Share

Оставки

Снимка: www.bsp.bgЕдни хора съставиха подписка с искане за оставка на всички ръководни органи в БСП, с което да бъде поета отговорността за изборния разгром. С което съм съгласен.

Други хора пък решиха че могат да продължат да я карат по същия начин и затова изразяват верността си към Сергей Станишев. С което няма как да се съглася. Не е нормално след като те бият с разлика повече от два пъти, след като получиш най-ниския резултат в национални избори от началото на промените насам, да продължаваш да твърдиш че си се справил чудесно и успешно със задачите, да даваш “висока оценка на работата и стила на управление”.

Вотът на избирателите и също така пасивното и апатично отношение на членовете и активистите по време на кампанията, ясно показаха че Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров, Димитър Дъбов, Евгений Узунов, Кирил Добрев, Антон Кутев и приближените им, не могат да бъдат лица на БСП и левицата. Подходът към политиката и моделът на отношения към структурите, който тези фигури олицетворяват, не е в състояние да печели доверие, отблъсква хората и за в бъдеще ще води до все по-слаби резултати на избори.

Почти съм сигурен че гореспоменатите не споделят мнението ми. И затова, без самите да го поискат, предизвикването на оттеглянето им от ръководството на БСП не е проста задача. Имайки някаква бегла представа за вътрешните отношения и зависимости в партията, мога да предположа че вече се уточняват имената на доверени и проверени лица, които да заменят някои от станалите непопулярни членове на ръководството. Предлаганият ни вариант, делегатите, приели противоречивата нова Програма, неудачен нов Устав, избрали и аплодирали Станишев и екип, да се съберат за второ заседание на 47-ия Конгрес изглежда подходящ за реализирането на този план. Разместване на фигури, “презареждане” на система и механизъм, функциониращи по-добре познатият неефективен, но осигуряващ контрол начин.

Дали другият вариант – подлагане на нов избор на цялата ръководна структура на БСП, отдолу до горе, ще направи възможна промяната – издигане на ключовите позиции от нови лица, с нов манталитет, които да въведат в действие истински демократични процедури за взимане на решения? Не ми се иска да мисля така, но шансовете за успех са под 50 %. Имайки предвид структурата и състава на активната членска маса към момента, съм длъжен да изпитвам известни съмнения.

Мнозинството се състои от възрастни хора, достойни за уважение и симпатия, повечето от които са способни мислят и анализират трезво и разумно. Те искат промяна, могат да намерят правилното решение, но може и да не стигнат до него. В общия случай, тези хора вече не са в състояние да поддържат множество социални контакти. Информират се по немного канали, често от най-масовите и достъпни медии. Няма гаранции, че това мнозинство в БСП ще успее да достигне до точната и обективна информация за лицата, процесите, взаимовръзките, намеренията и т.н. за да си направи на тази основа обективен анализ и да вземе най-доброто решение. Може ветераните да направят правилната преценка, може и да сбъркат пак.

Неголяма, но много активна напоследък група, е съставена от типичната “червена клиентела”. Дребни служители в администрацията, зависими от началството, покорни и неспособни на самостоятелно мнение и решение, както и по-високопоставени чиновници или членове на политически кабинети, с амплоа осъзнато и целенасочено да се поставят в услуга на силния на деня в преследване на личната си изгода. Техният избор е предопределен – задържане на статуквото до дупка.

Третата основна категория, които знаят какво точно и искат промяна - сме малцинство …

Сещам се за една фраза, повтаряна често от един приятел – че болестта на един организъм подлежи на лечение преди достигането на определена степен на увреждането. Засега май само д-р Хаус може да каже дали не сме във фаза на реанимация на умиращ организъм.

Снимка: www.bsp.bg

Споделяне

Bookmark and Share

Заслужeн разгром за левицата-менте

Вече доста години, избори след избори, с приятелите, съмишлениците и другарите ми от БСМ говорим и предупреждаваме (който ни слуша или успява да ни чуе) за обезпокоителните тенденции в развитието на българската демокрация, проявяващи се в липса на доверие в политиците и политиката като средство за предотвратяване и разрешаване на обществените проблеми и в отказа на значителни маси хора от активно отношение към случващото се около тях. Факт е че огромна част от хората са силно разочаровани от политическия живот и по същество отказват да участват в него. А ниската избирателна активност, в съчетание с практиките за купуване на гласове, вреди сериозно на легитимността на представителните институции и изобщо на публичната власт.

До неотдавна участието на предприемачи в предизборни кампании и пропагандирането на тяхното „корпоративно” схващане за публичното управление се считаше за рядкост и екзотика. Но масовото навлизане в местната власт на т. нар. „бизнес формации” и техните управленски действия потвърдиха съмненията за нездрав интерес от страна на определени икономически кръгове към средствата на българските и европейските данъкоплатци. Кандидатирането и успехът в изборите на личности без обществен авторитет или дори с изграден негативен образ, но ползващи значителни финансови ресурси, затвърждава убеждението у гражданите че политиката се е превърнала в територия затворена за обикновения човек, в поле за съревнование по платежоспособност. Масово е мнението, че заниманията с политика са недостойни, свързани с клиентелизъм, корупция и обслужване на лични или групови интереси за сметка на обществените. Множащите се признаци на наличие на олигархични зависимости в политическия живот потискат и без това слабата мотивация за всякакъв вид гражданска активност.

До преди една седмица като че ли нямаше ясни признаци, че на предстоящите парламентарни избори тази тенденция предстои да бъде променена. Макар и да не съм очаквал, мога с известно успокоение да отбележа, че в обществото ни се е развила определена демократична политическа култура. Българите разбираме че гражданската пасивност води до задълбочаване на проблемите. Че именно участието в избори е един от най-ефективните начин гражданинът да изрази своята воля за управлението на държавата.

Чрез активността и вота си от миналата седмица, хората еднозначно показаха нежеланието да се примирят с управленското статукво на търговия с влияние, корупция, общоизвестни, но ненаказвани злоупотреби с публични ресурси, обслужване интересите на тесни кръгове от хора за сметка на обществените, слабо и неефективно икономическо развитие, неспособност и нежелание европейските фондове да се използват по предназначение.

Въпреки липсата на категорично ясна алтернатива на статуквото (което беше ясно още преди месеци) – като политическо минало, произход, идейна основа, досегашни управленски практики, програмни намерения, избор на лица, избирателите изразиха категоричното си неодобрение и нежелание повече да търпят тези, които нагло и безпардонно се подиграваха с труда и достойнството им.

Този текст няма за цел да представи цялостен анализ на изборните резултати, а по-скоро да е опит за изразяване на личното ми отношение (като човек с леви политически възгледи) към резултата, тенденциите и перспективите за лявото в България. Не всички от тезите са се родили в моята глава. Някои са произлязли от размяната на мисли в рамките на един приятелски и политически кръг, но съм ги възприел и поддържам като свои.

Много обяснения могат да се дадат за слабия изборен резултат на БСП. Да, действията за отстраняване или възпрепятстване участието в законодателната власт подействаха амбициращо за част от гласоподавателите на СДС и ДСБ. Да, неадекватните телевизионни клипове подействаха мотивиращо на част от недоволните, но колебаещи се дали да гласуват. Да, изявленията на Ахмед Доган по време на кампанията отблъснаха немалко симпатизанти. Но дори взети в съвкупност, тези фактори не обуславят тежкото изборно поражение. За мен основната причина за провала следва да се търси в модела за управление, възприет и методично налаган от ръководството на БСП както в държавните органи, така и в партийната структура.

В последните десетина години, формирането на политическия актив на партията целенасочено се основава на субективен подбор, лични оценки, реализация на схеми на зависимост, семейно-родствени връзки и механизми на покупко-продажба. В резултат на това реализацията на властови позиции чрез сервилност и послушание масово се възприема като самоцел, а ангажиментът към хората, гласували ни доверието си – като досадно бреме. В БСП се изгради среда, където политическата работа се свежда до пропагандиране идеите и интересите на група хора отчуждени и непредставляващи лявомислещата част от българското общество, с прагматично-технократска ориентация, непознаваща ценностите и принципите на съвременната европейска левица. Среда, в която самоцелната показност и запомнящите се рекламни ефекти са изведени в приоритет. Изключително вредна роля за представата в обществото за лявото като цяло, е проявеният стремеж към и контрол над упражняването на публична власт като същност и логика на цялото съществуване на партията, в името на което може да се направи компромис с всеки и всичко.

Скандални замени на гори и земи, прикриване на данъчни престъпления, злоупотреби при строеж, ремонт и поддръжка на инфраструктура, политически чадъри за организирани престъпни групи, разпределение на икономиката между олигарси са част от формите за проява на модела за управление от последните години. Немалкият кредит на доверие, даден от страна на гражданите през 2005 г. е пропилян безвъзвратно. Немалко бяха хората, които след шестнадесет години политически, икономически и социални експерименти на техен гръб, се излъгаха че БСП е извървяла своя път на демократични, проевропейски реформи. Че БСП може да бъде партията, която по примера на западноевропейските общества, най-после да въведе оптимален баланс между пазарните отношения и публично регулирана социална система. Да създаде възможности българските граждани да живеят и се развиват в условия на европейска социална държава, която гарантира на всеки, независимо от социалния произход и материалното състояние, достъп до един основен кръг от публични блага.

Сега тези предоверили се преди четири години хора, поискаха БСП да плати сметката за излъганите очаквания. За това че правото на качествено образование, качествена здравна помощ, достойно възнаграждение за труда, възможност да си осигуриш жилище, условия за пълноценно отглеждане и възпитаване на децата, за голяма част от българите остават лишен от реално съдържание текст на хартия в законодателството. За това че отказът от ефективни действия за развитие на европейски тип социална държава, че осъществяването на икономическите процеси по логиката на пазарната джунгла и системната злоупотреба с публична власт, доведоха България до състояние на остро социално разслоение и все по-тежък регионален дисбаланс. За това че не се противопостави на обезобразяването на околната среда по Черноморието, в планинските курорти, в големите градове. За това че БСП активно съдействаше една малка част от българското общество да разполага и да демонстрира състояние, чиято показност и разточителност е непривична дори за най-богатите западни държави и градове. За крещящо разминаващите се с българската реалност луксозни коли, яхти и недвижими имоти, с които парадира новият български „елит”. БСП беше наказана от мнозинството български граждани, които отказват да приемат, че трябва да продължават да живеят при условия, далеч под европейския праг на бедност. Беше отхвърлена от тези, които все пак успяват да си гарантират някакъв нормален стандарт на живот, но с цената на натоварване и стрес, които излизат извън всякакви цивилизовани норми за достоен труд.

Трябва да се посочи и другата причина, която хората със сигурност усещат, но може би не възприемат уникалния за България “феномен” в пълните му мащаби. Имам предвид тъжната истина, че вече две десетилетия върху българската политика и преди всичко върху българската левица пада сянката на комунистическото минало със зависимостите, задкулисните манипулации, стремежът към контрол върху всички, неприемане на инакомислието и останалите пороци, характерни за тоталитарната власт. През всичките тези години, прикрити зад паравана на реформите, много хора, свързани с номенклатурата и с репресивните служби на комунистическата власт, съумяха да запазят и да предадат на своите наследници основната роля в политическите процеси, в обществените отношения, в икономиката, в разпространяването на информацията. Хората в България добре осъзнават вредата от поддържането на това статукво и потърсиха промяна. Дали изборът на ГЕРБ носи само привидна промяна или ще предизвика реални реформи в порочната политическа система – не мога да съм сигурен, но подозирам първото.

Разгромът на БСП, като най-голяма и доминираща формация в лявото политическо пространство, поставя сериозни въпросителни пред бъдещото развитие на този сектор. От позицията на днешния ден, намирам само малко основания за оптимизъм. Факт е че лявото в България разполага със солидна обществена база. За съжаление действията и поведението на партиите, претендиращи в годините на преход да са представители на тази част от обществото, предизвикаха много съмнения и недоверие, често смях и подигравки, а в немалко случаи ненавист и омраза.

Връщането на доверието не е невероятно, но случването му ще бъде трудно и в продължение на много време. Едва ли мога да дам точна и ефективна рецепта за оздравителния процес – не бих искал да надценявам способностите си. Имам надежда за оптимистичния изход от кризата на лявото, защото познавам лидерския потенциал на много и качествени хора – образовани и изградени като личности, като ценностна и морална система, в условията на демокрация, под влиянието европейското и световното социалистическо и социалдемократическо движение. Т.е. с широк светоглед, с устойчиви демократична култура, ценности и принципи, основаващи се на свободата, справедливостта, уважението към правилата, солидарността. Част от тях, под една или друга форма, все още търсят своята изява чрез БСП. Друга, може би по-голяма част, не са обвързани с БСП – или са напуснали, разочаровани от реалността в партията, или са свързани с по-малки леви партии, или са част от граждански организации, работещи за постигането и защитата на определени социални права. Обаче само по себе си наличието тук и там на хора с подходящи качества не е достатъчно за да се промени отношението на мнозинството в България към лявото. Необходимо е тези потенциални лидери да почувстват потребност и да успеят да се самоорганизират, да се обединят около политическа програма и без да се бавят много, да поискат доверието на избирателите за нея. Както сме си говорили с доста хора, вече е крайно време за решение дали българското общество се нуждае от нов социален проект, дали за да бъде наистина европейско и демократично, лявото в България се нуждае от ново начало. Дали това ново начало ще се реализира в рамките на съществуващите политически структури или ще бъде необходимо създаването на нови, времето ще покаже.

Споделяне

Bookmark and Share