Следприсъединителният махмурлук, популизмите, национализмите и екстремизмите в бившия Източен блок

Това е част от статия, публикувана в интернет-страницата на Deutsche Welle. Пълният текст може да бъде прочетен тук.

Бойко Борисов беше сред главните теми Бойко Борисов беше сред главните теми

Експертна конференция в Берлин с участието на многобройни високопоставени германски политици и на специалисти от цяла Европа.

Целта на закритата за публика конференция беше да направи моментна снимка на ситуацията в пет страни (включително и България) и да даде експертно знание на германските политици. Според регламента, участниците в конференцията не бива да се цитират поименно.

Популистите: харизматични вождове, наполеончовци, манипулатори

Проблемите на новите след приемането им в ЕС, един от които е популизмът, са колкото сходни, толкова и различни. Ще изброя първо сходствата, а вие сравнявайте казаното с действителността в България. Първо: вождизъм и неонаполеонизъм, появата на харизматични лидери, които са малко или повече авторитарни като нагласа. Второ: задължителен враг, образ на врага. В Словакия това е унгарското малцинство, в Унгария – евреите, в Румъния – циганите, в Полша – комунисти, атеисти, хомосексуалисти и прочие. Трето, което е пряка функция на току-що казаното: агресивност към малцинствата. Както прозорливо отбеляза един от участниците в дискусията: популистите посочват врагове по хоризонтала и по вертикала на своите общества. По хоризонтала – това са малцинствата, чуждото тяло в така наречения ”национален организъм”, а по вертикала – елитите, които (твърдят популистите) изсмукват силите на същия този въображаем народен организъм. Третото е именно антиелитният патос, който в повечето случаи е чиста демагогия, защото самите популисти принадлежат към елитите. Често пъти те са много богати хора (Джиджи Бекали в Румъния) или седят отдавна на една маса с управляващите (Мечияр в Словакия, Бъсеску в Румъния).

ГЕРБ – меки популисти, ”Атака” – твърди

Всичко дотук почти изцяло може да се отнесе към България и към двете партии, които според всеобщото мнение на участниците в конференцията представляват популистката общност в страната: Атака, категоризирана от повечето изказали се като твърда популистка партия, и ГЕРБ, разбирай Бойко Борисов, причислен към меките популисти. Така стигам до разликите между следприсъединителния махмурлук в отделните страни от бившия Варшавски договор и между популистките партии в тези страни. В Чехия, например, популизмът е най-слаб – според експертите това се дължи на наличната сравнително стабилна партийна система с корени далеч в миналото, с каквото България, например, не може да се похвали. Президентът Вацлав Клаус беше идентифициран като главен чешки популист с общо-взето два приоритета: срещу ЕС и срещу Германия, но в мека форма. Словашкият популизъм пък беше обяснен като ефект на закъснялата нация, като резултат от непреработената нова история. В Унгария решаваща е ролята на умората от прехода, а главна движеща сила на популизма са губещите, жертвите на прехода. Любопитно е, че унгарските избиратели явно припознават бившите комунисти като напредничава, либерална, градска партия, която печели в Будапеща и големите градове, докато нейните опоненти са силни сред по-бедните, пострадалите от прехода, хората на село, в провинцията.

Румъния и България – популизъм като шоу

Румънският популизъм доста прилича на българския с многобройните си шоу-елементи (футбол, чалга – на румънски манеле – мъжкарски пози, ексцентричност), но се и отличава с изразения си антисемитизъм и важната роля на православната църква. В края на много интересната конференция в Берлин стана дума за онова, което ЕС и старите страни-членки могат и трябва да правят по отношение на популистите в държавите от бившия Източен блок. ЕС се държи към тях като към черни кутии – гледа какво влиза и какво излиза като информация, но не се интересува какво става вътре, много точно отбеляза един от участниците.

Европа да помага за политическата система и образованието

Популистите трябва да бъдат търпени, с тях трябва да се говори, но в същото време и да бъдат изолирани, продължи друг с поглед към България и Бойко Борисов. Европа е длъжна да помага на тези страни да изградят истинска политическа система и истински парти на мястото на сегашните фалшификати, които само носят етикетите ляво, дясно, либерално, християнско и прочие – около този изводи се обединиха много оратори, които отбелязаха и друго: новите членки имат нужда от помощ в образованието, от помощ за гражданските общества, защото дивият капитализъм и глобализацията иначе ще ги обрекат на чист икономизъм и упадък в обозримо бъдеще.


Споделяне

Bookmark and Share

България не е заключен дом

Текстът е писан през януари 2007 г. за целите на БСМ.

В политическия живот на страната ни беше осъществен пробив на екстремистки и антидемократични формирования, които постепенно се сдобиха с устойчива електорална база. Десният екстремизъм е ново за годините на прехода политическо явление, на което следва да се обърне сериозно внимание. Спекулациите с темите „патриотизъм”, „защита на националните интереси” са заплаха за все още неукрепналото демократично съзнание на обществото не толкова поради постиженията на „Атака” на избори, колкото като постепенен процес на затвърждаване на дясноекстремистко мислене и светоглед във все по-широки кръгове от населението. Особено тревожно е че те се радват на сравнително висока популярност в младежката група, една от частите на населението, която в утвърдените демокрации традиционно е близка до левите идеи. Не бива да се позволява популистки политически формации да „приватизират” патриотичната идея, любовта към отечеството, защитата на националните ценности и съхраняването на националната идентичност. Абсолютно неприемливо е националните чувства да се монополизират със спекулативни политически цели и същевременно с тях да се оправдават или насърчават расистки, ксенофобски и неофашистки изстъпления. Българите, през дългите векове на своята национална история, дори и в тежки моменти на диктаторски режими, са запазвали специфичните си толерантност, търпимост и солидарност независимо от расовите, етническите или верските различия на другия. Никоя демократична политическа кауза не трябва да се примирява със случващото се напоследък отричане и склонност към насилие и отнемане на човешкото достойнство и основните права на в зависимост от раса, народност, етническа принадлежност или религия. Всички хора в страната ни са равни по достойнство и по своите права и свободи. За съжаление икономическата криза и недостатъците на българския политически живот дават основание на значителна група наши съграждани да откриват в крайния национализъм, възможни решения за личните и националните проблеми. Необходими са целенасочени усилия на всички политически организации в България за да бъде обърната дейността им реално към интересите и потребностите на гражданите и никога повече в страната ни свободата и демокрацията да бъдат поставени под заплаха. Важно е да се подчертае, че идеята за национализма (патриотизма) не трябва да се употребява в контекст, несъвместим с демократичното управление на страната. Държавата трябва да осигурява еднакви възможности на всички индивиди, стига те да приемат законите, правилата, реда, които сме възприели тук. Като алтернатива на шовинизма може да се изведе идеята за мултикултурната България – част от „патриотичната гордост” да бъде съхраненото етническо и религиозно разнообразие в страната ни. В условията на глобализация и членство в Европейския съюз, всякакви опити за затваряне на българското териториално и духовно пространство, агресивната политическа самоидентификация на национален, расов, етнически или религиозен признак, стремежът към изолиране на различните и отричането на техните човешки права са немислими, не могат да намерят оправдание в никаква здрава политическа логика. Такива действия следва да получат категорично осъждане и противодействие с всички позволени от демокрацията средства.

Споделяне

Bookmark and Share

Няколко вица за ПФК "Левски"

Нямам някакви особени чувства към футболния отбор на Левски. Просто днес попаднах на вицове точно тях. Обикновено съм за Литекс ;-)
Някои от вицовете са откровено расистки. Не подкрепям расизма, но са ми смешни!

-----------------------------------------------------------------------------------
Стоилов води тренировка.
- Хайде бе мекотели, размърдайте се малко.
В същото време минал Сираков и направил забележка на Мъри:
- Не използвай такива сложни думи. Момчетата не разбират от ботаника.

Повредила се колата на Боримиров. Качил се на трамвай.
- Следващата спирка е на „6-ти септември”! - обявил ватмана.
- Леле, как така. Няма ли по-рано да спрем някъде.

Телкийски намерил огледалце на земята.
Вдигнал го и казал:
- Леле, такава снимка и аз бих я изхвърлил.

- Как се наричат умните хора в Подуене?
- Туристи.

Защо Мариян Огнянов като си ляга слага два камъка до него?
Първият е да загаси лампата, вторият да провери дали е затворил прозореца.

Защо Мъри Стоилов никога не изкарва Мариян Огнянов от игра преди края на мача?
За да не открадне нещо като е сам в съблекалнята.

Мариян Огнянов и Емил Ангелов разговарят.
Марияне, чух че ще махали буквата „Х” от азбуката.
Леле, ами как ще пишем хасфалт, бе?

Разхожда се Коприваров в парка. На една пейка вижда двама да играят шах.
Спира се до тях и започва да ги гледа.
След малко единия надига глава и пита лефскаря:
- Ако бяхте на мое място, какво бихте играли.
- О, извинете, само гледам. Аз съм футболист. Никога не съм играл домино.

Гонзо не подписал с Барса, защото искали да коси тревата преди и след мач, но той имал сили само за един път и нещата пропаднали.

Жената на Топузаков ражда близнаци. На другия ден той черпи след тренировка.
Бардон го пита:
- Елине, какви са, еднояйчни или двуяйчни?
-Абе едното е двуяйчно, а другото момиче.

Гонзо разглежда сметката си от М-тел.
- Абе, мама му стара, в Турция съм звънял, в Израел съм звънял, но в ДДС не си спомням да съм.

У Мариян Огнянови избухнал пожар.
- Книгите, книгите…, крещял Мариян.
- Голяма работа - казала Айшето - ти имаш само три!
- Да де, ама двете от тях още не съм ги оцветил.

По време на мач, Гошо Петков се контузил. Станимир Стоилов махнал с ръка на Ники Михайлов да стане от пейката.
- Тренер, ще влизам ли.
- Не бе! Ще пускам пейката.

Споделяне

Bookmark and Share

Ядосани стикери

Във форума на Клуб Форд България тия дни се обсъждаше въпроса за идиотското паркиране върху тротоара или други подобни неподходящи места и дали това е основание пречещата кола да бъде надрана, оставена с нарязани гуми и др. подобни. В крайна сметка се стигна до извода, че каквито и неудобства да се причинени, те не оправдават скъпоструващото посегателство срещу чуждото имущество.
Ето една остроумна идея какда се обърне внимание на собственика на возилото-препятствие върху грешката, който е извършил - Ядосаният стикер.

Споделяне

Bookmark and Share

Промиване на мозъци по американски

Едно време, когато бяхме чавдарчета и пионерчета, не правехме чак такива работи ...


Link: sevenload.com

Споделяне

Bookmark and Share

Ото фон Бисмарк

Преди малко ми прочетоха едно доста уместно изказване на Железния канцлер:

"Законите са като кренвиршите - по-добре да не знаеш как се правят!"

:-)

Споделяне

Bookmark and Share

1 януари 2007 г., България в Европейския съюз

Този текст беше приет от Седмия конгрес на БСМ

В годините след 1989 г., след разпадането на доминираните от Съветския съюз военно-политически и икономически блокове, когато България избра да поеме по пътя на демократизация на политическия живот и да развива икономиката си според принципите на свободната конкуренция, стремежът за присъединяване към току-що оформилият се като политическо цяло Европейски съюз беше по-скоро възможност за политиците на българския преход да добавят още един щрих към идейно-политическата си и “цивилизационна” идентификация.

Впоследствие, след разгръщането у нас на дейността на големите европейски политически фондации, в концепциите на управленските кадри, българското членство в ЕС, наред с участието в НАТО, еволюира до трайно осъзната цел, гаранция за устойчиво развитие на постигнатото по време на прехода по отношение демократизацията на обществените отношения, свободата на икономическата дейност, върховенството на закона, сигурността на индивидите и на държавата.

Успешното провеждане на подготовката за присъединяване към ЕС излезе на преден план в работата на поне две поколения политици на прехода и беше сред няколкото приоритета, радващи се на приемственост при предаването на властта между политическите сили.

В настоящия момент, 17 години след края на тоталитарното управление, след тежките икономически реформи, имащи за цел рязко преминаване от планово стопанство към пазарна икономика, но копиращи лошо в българските условия идеите ту на световно признати икономически авторитети, ту на анонимни в средите на научната общност международни чиновници, е редно отново сериозно да се обърне внимание на въпроси като: Какво цели страната ни с присъединяването към Обединена Европа? Какви ползи за българските граждани ще произтекат от това? Как си представяме бъдещето на ЕС и мястото на българите сред останалите европейци?

За българската левица стриктното прилагане на критериите за членство в ЕС трябва да бъдат помощно средство в реформите за излизане на страната от неолибералният модел на социално-икономическо развитие на обществото, наложил се в периода на демократичните промени и превърнал страната ни в изключително благоприятна среда за спекулативни или престъпни международни капитали, които или използват икономиката ни за легализиране на мръсни пари, или като хищници опустошават остатъците от българската индустрия и безмилостно и ненаказано експлоатират българската работна ръка.

След присъединяването към ЕС на 1 януари 2007 г., българската администрация трябва целенасочено да полага усилия за рационално използване на достъпните фондове на ЕС за изпълнението на няколко изключително важни цели, за съжаление нереализирани вече седемнадесета година след промяната:

1. осигуряване свобода на предприемаческата инициатива при честно съревнование на пазарите – ключова мярка е борбата срещу корупцията. Лицензионните и разрешителните режими продължават да бъдат предпоставка за реализиране на корупционни практики. Правната уредба трябва изчерпателно да изброява условията за осъществяване на определена дейност и да свежда до минимум възможностите за действие по целесъобразност на държавните чиновници. Съзнателното ограничаване на възможностите за достъп по електронен път до административни услуги води до извода че корупцията се толерира от държавата на централно ниво;

2. равенство и възможности за социално участие на всеки – гаранция на всички за достъп до публични блага като образование и информация. Справедливостта изисква всеки човек, независимо от произход, пол или принадлежност към някое определено поколение да разполага с възможността самостоятелно да определя и да носи отговорност за развитието на живота си;

3. ефективно използване на публичните ресурси за подкрепа на хора в затруднено положение – справедливото разпределение на общественото благосъстояние също се причислява към мерките за подобрение на възможностите за участие и равни житейски шансове;

4. устойчиво развитие чрез насърчения за разработката на научни и технически нововъведения – прогресът на нацията трябва да е подчинен на водещата идея че не трябва да действаме все едно съществува само днес и сега, а че трябва да поемаме отговорност за бъдещето на следващите поколения. Въвеждането на технологии и методи, които правят възможен един устойчив растеж, извеждат в нашето време задачата за стремеж към иновации с първостепенна важност.

Формалното реализиране на членството чрез хармонизация на законодателството и участие в общите европейски структури в никакъв случай на предполага успешното изпълнение на целите. Съществено е стриктното прилагане на правния ред на ЕС, както и активното ангажиране с неговото развитие, съпроводено със стремеж за разрастване на наднационалната регулация.

За България фактическото установяване на върховенството на закона и равенството на гражданите ще са пряк пък към постигането на европейските социални стандарти, както и към общество – благоприятна среда не само за капиталите, но и за хората. Необходими са много допълнителни усилия за подобряване функционирането на съдебната система. Проблемът със забавянето на делата в съдилищата е от ключово значение за способността на България да се възползва от предимствата на присъединяването към ЕС. Тромавостта и неефективността на правораздаването е съществена пречка пред свободата на сдружаване и нормалното взаимодействие между икономическите субекти и е в състояние напълно да подкопае доверието на гражданите в институциите на държавната власт и в силата на правото.

Упражняването на публична власт не в полза на обществото, а на частни интереси е основната причина за изоставането на България от бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа. Принципите на солидарност, насърчаване на участието и ангажираността с обществените проблеми налагат извършването на такива промени в механизма на финансиране на публичната власт, които да ограничат зависимостта на политическия живот в България от интересите на сенчести икономически групировки, тясно свързани с организираната престъпност. Политиката трябва да бъде състезание на граждански позиции и идеи, а не на банкови сметки и материални потоци.

Липсата на доверие от страна на гражданите в основните институции на политическата система и нежеланието за активно участие в обществено-политическите отношения са симптоми на сериозна криза на демокрацията. Те са пряко следствие от ширещата се корупция по всички нива на управленската верига. Немислимо е декларирането на готовност за присъединяване към общото европейско пространство на ред, сигурност и справедливост, без разследването и постигането на видими резултати в борбата с корупцията, без решителни мерки и завършени наказателни производства по дела за корупция на високо ниво или за политическа корупция, в това число и засягащи членове на съдебната власт.

Наред с промените в механизма на финансиране на българския политическия живот, които да ограничат зависимостта му от интересите на сенчести икономически групировки, тясно свързани с организираната престъпност, държавата трябва да институционализира възпитанието на гражданите в ценностите на демокрацията. Необходимо е чрез агенция, в рамките на централното управление, да се координират програмите и действията, имащи отношение към гражданското образование. Една такава структура на централната администрация, с широка мрежа от местни звена ще подкрепя всички граждани, които имат интерес към заниманията с политика. Основни задачи трябва да бъдат способстване за по-добро вникване в същността на политическите отношения, укрепване на демократичното съзнание и култура, както и насърчаване на готовността за политическо сътрудничество.

Ефективната интеграция в европейските структури изисква решително подобрение на българския административен капацитет. С други думи, привличане на достатъчно добре подготвен експертен състав. Предпоставка за това може да бъде мотивиращо възнаграждение, но и ефективна организация дейността на звената, работещи по европейски въпроси. Необходимо е въвеждането в практиката на процедури за участие на граждански сдружения при извършването на експертиза и контрол. Дейността на администрацията в полза на обществото ще се гарантира чрез публичност в конкурсите за европейски проекти, както и чрез развитието на ефективен механизъм за контрол над изпълнение на утвърдените проекти.

Едновременно с разрешаването на собствените си проблеми, България трябва да има ясно изразена позиция и чрез участието си в органите за управление на ЕС да прилага идеите си за оформянето на образа на Обединена Европа.

Необходимо е по-добро координиране на икономическата, финансовата и паричната политика, както и разширяване на валутния съюз. Често прекомерната бюрокрация и непочтеното междудържавно данъчно и социално съревнование за привличане на инвестиции водят до повишаване на несигурността на гражданите. Полето за координация на икономическата, финансовата и паричната политика в общото икономическо пространство съвсем не са изчерпани. Институциите на ЕС трябва преди всичко да се посветят на постигането на оптимална заетост. Необходимо е съгласуване на централните данъчни ставки, законодателно поставяне на минимални заплати по сектори. В перспектива, собствен данъчен приход на ЕС би бил правилен път към постигането на тази цел.

Само едностранно икономически насочената интеграция заплашва съхраняването на установените общи политики и легитимацията на европейския проект. Затова този, който иска да спечели от единството на Европа, същевременно трябва да създаде социалните предпоставки за икономическия растеж. В 21 век Европа може да бъде иновативен регион със силен растеж, ако развива образа на атрактивно социално пространство. Въпреки че все още няма единен Европейски социален модел, неговото постигане ще се базира върху общото задължение за спазване принципите на социалната пазарна икономика.

В този смисъл Европа трябва да се възприема и организира като положителният отговор на предизвикателствата на глобализацията. Пътят към един ЕС, който значително допринася за регулирането на глобализацията и също така стимулира качествен растеж и участие, преминава през политическото усилване на Съюза. Една силна Европа предпоставя силни национални държави, които същевременно осъзнават ограничеността на своите способности и тъкмо затова са отворени и готови за сътрудничество.

Една силна Европа трябва да бъде също прозрачна и демократична, щом като решенията и трябва да намерят одобрението на гражданите. Близостта до хората не е само въпрос на географско разположение, но и зависи от това, дали потребностите и интересите на хората са поставени в центъра на политиката.

След приключването на Петото разширяване, ЕС трябва да се даде ясен сигнал че вратите на Обединена Европа остават отворени за следващи европейски държави, постигнали задоволителен напредък в изпълнението на критериите и изискванията за членство. За България е от особена важност пред страните от Западните Балкани да се разкрие привлекателна демократична перспектива за политическо и социално-икономическо развитие, за изход от дълбоката икономическа криза. Европейската интеграция трябва да се превърне в достатъчно силен стимул за излизане от спиралата на етно-религиозните конфликти и за справяне със силната организирана престъпност. В противен случай тази част от Европа ще продължава да бъде сиво петно на картата на демокрацията, сигурността и стабилността, източник на нестабилност, кризи и конфликти, способни да влияят върху целия континент.


26.09.2006 г.

Споделяне

Bookmark and Share

Политическото образование – предпоставка за утвърждаването на демократична култура и активно гражданското общество

Текстът е писан в края на 2006 г., послужил за основа на една от резолюциите на Седмия конгрес на БСМ

Седемнадесет години изминаха след началото на демократичните промени. В България формално отдавна са предоставени на гражданите всички права и свободи за политическа изява и обществена активност. С Конституцията на Република България от 1991 г. и с редица други норми са разкрити възможности и гаранции за изява на личните интереси и предпочитания на индивидите при структурирането и осъществяването на публичната власт.

В развитието и функционирането на демократичния модел обаче са налице редица признаци, че в обществено-политическите отношения в България съществуват сериозни проблеми. Очертава се трайна тенденция за ниска избирателна активност на гражданите. Нивото на доверие в основни институции на представителната демокрация е обезпокоително ниско. В политическия живот беше осъществен пробив на екстремистки и антидемократични формирования, които постепенно се сдобиват с устойчива електорална база. Особено тревожно е че те се радват на сравнително широка популярност в младежката група, една от частите на населението, която в утвърдените демокрации традиционно е близка до левите идеи.

Вината за големият брой разочаровани, неучастващи или отричащи демократичните обществения отношения може да се търси в няколко направления. От една страна стои сериозната по мащаб корупция във всички нива на управленската верига, даваща основание заниманията с политика да се характеризират от широк кръг хора като мръсна работа, нещо недостойно, свързано преди всичко със стремеж към лично облагодетелстване или клиентелизъм.

От друга страна е липсата на ефективни форми за осъществяване на младежкото представителство и за реално самоуправление на младежкия сектор. Години наред държавата отказва да се ангажира със създаването на законови предпоставки и въвеждане ясен регламент за организацията и финансовото обезпечаване на общественозначими младежки инициативи.

Своята роля за наличието на дистанция между младите хора и политическите проблеми изиграва и законовата забрана за осъществяване на абсолютно всички политически дейности в рамките на средните и висшите училища. Тази изкуствена преграда възпрепятства учащите се да се запознаят и непосредствено да придобият впечатления и опит от различни принципи и закономерности на обществения живот, от необходимостта и ползите на активното ангажиране със социалните проблеми.

Отчуждаването на младите граждани от обществения и политически живот днес, означава демокрация без съдържание в утрешния ден. За бъдещето на демократичния модел, наред с промените в механизма на финансиране на българския политическия живот, развиването на младежкия сектор, утвърждаването на различни форми на участие на младежката общност, изключително значение има укрепването на демократичната култура и традиции сред всички възрастови групи.

За реализирането на тази цел не са достатъчни само капацитетът и усилията на неправителствените организации. Необходима е водеща концепция, утвърдена на държавно ниво, както и създаване на специален орган в рамките на централното управление – Агенция за политическо образование към Министерския съвет, която да осъществява, подпомага, координира програмите и действията на различни организации, имащи отношение към насърчаване създаването и функционирането на гражданското общество в България.

В центъра на работата на тази агенция, разполагаща с широка мрежа от местни звена, трябва да стои стимулирането на демократичното съзнание и политическото участие. Актуални и исторически теми могат да бъдат обхванати чрез публични мероприятия, печатни издания, аудиовизуални и Online-продукти. Конференции и семинари, конгреси, фестивали, панаири, изложения, учебни екскурзии, конкурси и състезания, кино-семинари и културни мероприятия, журналистически специализации са част от средствата за въздействие, които трябва да са на разположение.

Различните възможности за обучение създават разбиране на историческите и обществени взаимозависимости на политическите, културните, социалните, както и икономическите процеси. Задачата на Агенцията трябва да се изпълнява при осъзнаване на особената общественополитическа, педагогична и публицистична отговорност. Тя следва да е надпартийна и научно балансирана.

Като институция на държавноустановеното политическо образование трябва да подпомага всички признати от държавата образователни институции, фондации и неправителствени организации, които са активни в областта на политическото образование.

Агенцията трябва да осигурява специални предложения за учители или други лица от сферата на образованието и работата с млади хора. Към юноши и младежи директният подход трябва да се осъществява със съобразени с възрастта теми и средства. Специални пакети от нагледни материали и възможности за повишаване на квалификацията трябва да се разработват за млади хора в спортни дружества, в армията или полицията. Във века на информационното общество, чрез модерни методи за комуникация трябва да се търси съчетание на много източници на информация. На изискванията за бърз достъп до задълбочена информация трябва чрез възможностите за обучение и специални Online-продукти да се обхванат актуални както обществени, така и политически събития и дебати. Заинтересованите граждани трябва също така чрез Агенцията да могат изчерпателно да се информират.

Многообразното предлагане на възможности за обучение трябва да мотивира и подготви гражданите да възприемат критично политическите и обществените въпроси и активно да участват в политическия живот. Богатият европейски опит от диктаторски режими учи на особена отговорност към укрепването на ценностите на демокрацията, плурализма и толерантността в съзнанието на населението. Дори днес, в утвърдените демокрации, никой човек не се ражда демократ. Още от люлката се удостоява с полагащото му се човешко достойнство, но с демократично просвещение му предстои методично да се сдобива с течение на годините, през целия живот, в непрекъснат процес. Защото съвременността предлага на демокрацията у нас и по света сериозни предизвикателства – в лицето на корупцията, икономическата криза, безработицата, големите социални неравенства, глада, тероризма, несправедливостите на глобализацията.

Демокрацията е трудна форма за управление и има нужда, особено в непризнаващото граници информационно общество, от помощник, интерпретатор и поддръжник – политическото образование. Когато тази зависимост бъде осъзната, тогава всички нерешени проблеми, нелицеприятни афери и човешки несгоди няма автоматично до водят до съмнения в предимствата на демокрацията и мечти за „харизматични” лидери, които да разрешават проблемите с магическа „силна ръка”.

28 септември 2006 г.

Споделяне

Bookmark and Share

Избори, брокери, овце ...

В информациите и коментарите за отминалите избори беше отделено доволно много място за сведения, анализи и изводи, свързани с купуването на гласове. Надълго и нашироко се описваха схеми, методи и цени, изобличаваха се дилъри и поръчители. Чухме заключения за степента на заплаха за политическата система, препоръчаха се мерки за противодействие.

Дали обаче е верен изводът, който най-често ни се налага – че основният проблем за българската демокрация вече е покупко-продажбата на гласове?

Всъщност тази „търговия” има смисъл и е рентабилна заради корупцията, простираща се в върху всички етажи на властта. Похарчените за избори средства се възстановяват впоследствие със солидна печалба, най-често чрез възлагане на обществени поръчки, скрита приватизация или неефективно управление на общинска или държавна собственост.

Считам за по-разумно да сме нетърпими към корупцията във властта, а не само да се възмущаваме от следствието и по време на изборите. Повече трябва да се интересуваме за начините, по които се взимат решенията в кметството, общинския съвет, министерствата, парламента. Методично и настоятелно трябва да се налага гражданския контрол върху действията на властта. Трябва да се утвърдят като стандарти за добро управление възможността за достъп и редовен контакт с представителите ни, откритостта и прозрачността на процесите при вземане на решения и изпълнението им.

Трябва обаче да осъзнаем че този модел няма да се подреди от само себе си. Глупаво е да продължаваме да сме пасивни и да очакваме че един, пет, десет души ще са загрижени повече за общия интерес, отколкото за своя личен или групов. Няма как нещата да се случват както си ги представяме, ако всеки не осъзнае че трябва постоянно, решително и последователно да реагира критично срещу нещата, които не приема и които иска да бъдат променени. Иска се активност. Иска се участие. Тоя урок по демокрация май навремето ни беше спестен и сега ще трябва да го научаваме в движение и по трудния начин.

Много се говори и пише за корупцията. Кой ли не я дъвче тази тема, а все нещо не достига за да се премине точката на пречупване в съзнанието ни, след която ще престанем да търпим някой да злоупотребява и да се облагодетелства за наша сметка. Колко ли още ще чакаме за да се убедим че корупцията буквално унищожава държавата? Срива доверието на хората в изпратените от тях представители в управлението. Лишава от смисъл и аргументи разбирането че е необходимо и възможно общо действие за справяне с дадени общи проблеми или пък за общо успешно развитие, общ просперитет. Превръща обществото в хаотичен сбор от индивиди, загрижени предимно за собствения интерес и оцеляване и поради това изключително благоприятна среда за икономически спекуланти и политически брокери.

Колко още ни трябва за да се поучим от грешките си?

Споделяне

Bookmark and Share