Насилие в училище

Гледах клипчето с учителката, малтретирана от учениците си. Ужас, направо съм потресен. Пълни идиоти, които се насърчават един друг, кой ще покаже най-голяма простотия. А най-големият стимул за простеене е това, че са записвани и после ще се качат в интернет за ги гледат всички. Защото там ще им се радват, ще получат одобрение и насърчителни коментари. За съжаление.

Бруталността, арогантността, правото на силния, насилието над правото и над по-слабите, налагането на собственото его над всичко са се превърнали в норма за поведение и стават устойчив модел на поведение за все повече хора.

Много добри коментари по повод случката прочетох от Симион Патеев и Петър Краевски. Няма нужда да добавям много неща, при положение че изцяло съм съгласен с позициите им, а и хората пишат доста по-добре от мен.

За съжаление в средата, в която се формира мнението на младите хора, почти липсват алтернативни на мутренско-идиотстия типаж примери за подражание. Като започнем от клиповете в най-популярните музикални телевизии, реалити-предаванията по гледаните канали, минем през "екслузивните" интервюта на цели страници с известни престъпници в най-четените вестници, главните герои от лъскавите страници на лайф-стайл списанията и завършим с "войната по пътищата" - резултат от тоталното незачитане на елементарни правила от страна на хора, убедени може би че са нещо повече от другите и опитващи да показват чувството си за превъзходството всяка минута.

А всъщност има положителни примери, успяващи хора, разчитащи преди всичко на интелект, знания и почтеност. Трябва само малко повече да се огледаме и да се постараем да ги извеждаме на преден план.

Споделяне

Bookmark and Share

Цитати

Публикувам цитат от една книжка, който ми хареса. Текстът е превод от Херман Хелер и гласи че:

Не е стабилна и остава с недъзи всяка формална демокрация, в която цялостният обществен ред не е подчинен на нормата за справедливост … такава демокрация крие в себе си огромен риск от връщане към авторитарна власт.

И още малко:

Общество, което не успее да съчетае своите интереси на основата на общо споделени разбирания за справедливост, поставя под въпрос собственото си съществуване.

Много съжалявам че написаното от Хелер преди доста време, днес звучи като точна диагноза за състоянието на обществото ни.

Да не вземе обаче сега някой да ми обяснява как ние сме си били виновни, че всичко зависело от хората в България. Сякаш днес хората реално могат да променят нещо в обществения живот. И да искат, повечето не знаят как. Просто демокрацията не е просто нещо, за да си гражданин на демократична държава трябва да имаш съответна подготовка, да имаш поне базисна демократична политическа култура. След тоталният контрол на комунистическия режим, възпитавал години наред в страх и послушание, нямаше как от само себе си хората да развият бързо нужните познания и умения, да бъдат убедени и да почувстват потребността активно да участват в обществения живот.

Една част от нас носи особена отговорност да дава посоката на общественото развитие и ако трябва някъде да се търси вина за общите неудачи, то следва най-напред тя да бъде потърсена сред тази група българи. В тази връзка уместно ми се струва следното изявление:

Аз съм убеден, че политиците в България разбират това, че носят голяма отговорност пред обществото и съм сигурен, че те ще направят необходимото, за да възстановят и да осигурят доверието на хората в България.

Споделяне

Bookmark and Share