За отношението към политиците и др.

Няколко извадки от едно интервю на проф. Андрей Пантев за вестник "Монитор":

Професор Пантев, защо българите имат все по-негативно отношение към политиците?
­ Вероятно защото проявяват един неунищожим рефлекс от нашата битова характеристика -да търсят вещици хоризонтално, наоколо, но вън от себе си. Нека напомня, че българските политици не идват от планетата Сатурн, а са реализирани след избор, чиито синкопи се възпроизвеждат ­ от зоологически възторг до брутално отрицание. Тази еволюция обикновено е реализирана за не повече от две години. Създава се впечатлението, че веднъж да се промени парламентът, да се смени правителство и да се махнат управленците, всичко ще тръгне прекрасно. Но тези предположения, искания и надежди вече сме ги виждали. Това е лесно обяснение, но то само подготвя почва за нови спасители и нови пророци. Драмата е в морално-политическия климат в цялото ни общество. Пороците на парламента са пороци на всички нас. Защото рядко ще видим институция, колкото и малка да е тя, в която тези пороци да липсват.
­ Ако трябва с една дума да определите българския преход, коя би била тя?
­ Ако думата следва да е една, тя е симулация.
­ Огледало ли са българските политици на народа ни? И ако ги упрекваме, не е ли това упрек към хората, които са гласували за тях?
­ Това, че политическата дейност не отговаря на възвишените представи за идеал и служба на хората днес, не е само българско явление. Забелязваме една профанизация на политика от Австралия до Черна гора. Просто защото тя не се извежда от принципи и идеи, а от прагматизъм, който често е тяхно отрицание. Изразът на Бисмарк за съотношението между правителство и народ си остава ­ освен тогава, когато една страна попада под тежките ограничения на блоковото разделение. ­

..........................................

Морално здраво ли е обществото ни?
­ Не познавам изрядни общества по света в миналото и днес. Нека да не забравяме, че чак от 1808 г. търговията с роби се е приемала за легитимна дейност. Томас Джеферсън е имал роби, а Толстой ­ крепостни селяни. Нашето общество е поразено от друг морален порок ­ да приема парите като единствена индикация на смислен живот и на обществена значимост. След като всичко е за продан, тогава, защо по същата житейска логика да не се продават и гласове. От тук следва да започнат всички съдебни търсения и морални назидания. Не може да се възнаграждават при разните телевизионни игри с пари всякакви идиотизми и в същото време да се поучава, че продаването на гласове е лошо поведение. Когато едно общество е болно, това обикновено засяга всички негови органи, а не отделни.

...............................................

­ ­ Задълбочава ли се социалното разслоение у нас?
­ Никога досега не е имало такива социални пропасти, независимо от политическите режими. Ако говорим за прецеденти от нашата съвременност, такава пропаст е най-значимата и тревожна от всички останали. Някога Иречек написа, че българите изпитват отвращение към неравенството. Днес неравенството е обявено за естествено състояние, едва ли не свидетелство за ум и жизненост. Този морален дарвинизъм тепърва ще се развива и не виждам възможности и причини да бъде, ако не спрян, то поне ограничен. Да сте прочели някъде, че някой е върнал загубен портфейл, че някой не е поискал хонорар за услуга, че се отказал да пътува някъде, за да замине някой друг? Най-обикновени добродетели, върху които се крепи човечността. Но парвенюшките сватби и юбилеи са любимата тема на повечето медии. Лошото е, че са любимата тема и на читателите. Свикването с несправедливостта постепенно те превръща в палач или овца.
­ Какво е необходимо да променим в манталитета си като нация?
­ Манталитет на нация не се променя така лесно. В известен смисъл тогава, когато е създаден през времена на тежка и враждебна зависимост, той е трудно променим. Намирам, че можем да вникнем по-дълбоко в смисъла и причините на нашите исторически поражения, за да не се възпроизведат макар и по друг начин отново. Днес победата не се изрепчва с териториални придобивки, но поражението е поне в началото невидимо. Трябва да има някаква и вътрешна причина, а не само злосторници от близо и далеч. Засега обаче всякакъв опит в това отношение има първосигнална рецепция ­ той се приема като отрицание на славното ни минало, историческите ни приоритети, цивилизационните ни заслуги и прочее. А едното не означава отрицание на другото.

Споделяне