Анализ на данните относно разходите за отбрана на България

Част от едно материалче, върху което работих преди няколко седмици:

В сравнителен план за годините след присъединяването на България в НАТО, основните показатели на Държавния бюджет, в частта му за Министерството на отбраната са следните:

		2004 г.	2005 г.	2006 г.	2007 г.	2008 г.
	Приходи	46 000,0	48 700,0	48 700,0	48 700,0	48 700,0
	Разходи Текущи Капиталови НИРД	831 943,6 771 943,6 60 000,0 2 000,0	833 826,0 743 826,9 90 000,0	938 634,0 753 045,0 185 589,0 2 710,0	1 007 104,0 810 625,0 196 479,0 1 200,0	1 119 395,0 867 916,0 251 479,0 2 230,0
	Субсидия	54 321,8	803 726,0	918 810,0	985 604,0	1 099 138,0
	Трансфери	-18 072,0	-18 600,0	-26 876,0	-27 200,0	-28 443,0

Разходите на МО като процент от Брутния вътрешен продукт на страната през годините се както следва: 2000 г. – 2,93 %, 2001 г. – 2,66 %, 2002 г. – 2,92 %, 2003 г. – 2,91 %, 2004 г. – 2,56 %, 2005 г. – 2,50 %, 2006 г. – 2,27 % , 2007 – 2,2 %, 2008 г. – 2,1 %.

Относителни разходи за НИРД за 2008 г. – 0,023 % от бюджета на МО, с относително нарастване от 0,01 % спрямо 2007 г.

Разходи за заплати и социално осигурителни плащания за 2008 г. –592 772,1 хил. лв. или 45, 25 % от бюджета на министерството (норма 40 %).

Разходи за текуща издръжка – 374 894,9 хил. лв или 28,62 % (норма 30 %).

Капиталови разходи – 342 171,0 хил. лв или 26,13% от общия размер на бюджета на МО (норма 30 %).

Общо разходи за мисии зад граница от 2001 г. до 2006 г. – 327 941 000 лв. + 90 млн. лв., предвидени за 2007 г.

За мисии в Ирак, 2003-2006 г. – 114 729 000 лв. + 8,5 млн. лв., предвидени за 2007 г.

Разходи за участие в международни мисии: (в лв.)

2005	2006	2007	2008
71 772 500	74 282 336	90 000 000	90 000 000

Според Доклада на министъра на отбраната за хода на трансформацията на Въоръжените сили (представен на 2 май 2007 г. пред Комисията по отбрана), през 2005 г. са изразходвани 2,13 % от бюджета на МО за бойна подготовка, през 2006 г. – 1,62 %, планирани за 2007 г. – 1,80 %, за 2008 г. – 2,45 %, за 2009 г. – 3,09 %. Съгласно установените нормативи, за бойна подготовка следва да се отделят минимум 10 % от бюджета на МО.

България е на последно място в НАТО по разходи за превъоръжаване на един военнослужещ. – 2490 щ.д. За сравнение, Румъния заделя 5500 щ.д., Унгария – 5900 щ.д., Полша – 6000 щ.д., Чехия – 7100 щ.д., Естония – 9100 щ.д.

Същевременно 0,69 % от населението на страната е ангажирано с отбраната, като средното число за НАТО е 0,35 – 0,4 %. Пред нас са само Гърция, Турция, САЩ и Франция. Резултатът е: натоварване на икономиката, неефективно разходване парите на данъкоплатците, не се изграждат своевременно необходимите отбранителни способности за посрещане на новите рискове, заплахи и предизвикателства.

За периода до 2015 г. политическата задача за използваемост на Въоръжените ни сили е 8 %. През 2004 г. 4,0 % от състава на Сухопътните войски са били в операции, през 2005 г. – 3,5 %, а през 2006 г. – 2,29 %, като в края 2006 г., след приключването на мисията на ВВС на летището в Кабул, този процент достигна 1,97 %. Според плановете и заделения за осъществяването им финансов ресурс, през 2012 г. е планирано да сме в състояние да предоставим за съюзни мисии и операции 870 военнослужещи, което представлява 4,63 % от състава на Сухопътните войски. за 2014 са планирани за развръщане в операции зад граница 1420 военнослужещи, като от тях 1200 или 6,48 % са от СВ, 70 военнослужещи от ВВС и 150 от състава на ВМС.

С оглед на икономическия потенциал на страната и предвид бюджетната прогноза за периода 2008-2010 г. няма реалистична възможност за увеличаване дела на финансовите средства за Въоръжените сили. Допълнителни ресурси трябва да бъдат намерени предимно чрез намаляване на разходите за поддръжка на определен тип способности, които няма да бъдат необходими в бъдеще, както и чрез постигане на максимална ефективност при разходване на ресурсите за отбрана. Необходимо е приоритетно развитие на отбранителни способности в области с най-голяма вероятност за проявление. Нужна е оптимизация на структура, личен състав, инфраструктура, въоръжение и техника при спазване на принципа за приоритет на способностите с най-голяма вероятност за реализация.

В тази връзка, за да се гарантира прозрачността на управлението и за да се улесни осъществяването на парламентарния и гражданския контрол, е необходимо да бъде изискана информация относно критериите, по които се оценява ефективността на направените разходи. По какви показатели МО и ръководството на БА извършват процеса на оценяване дали и в каква степен изразходените средства допринасят за постигането на приоритетите и задачите, поставени пред ВС. Удачно е да се постави въпроса за подготовка и внасяне на Закон за аквизицията, разпростиращ се както върху МО, така и върху МВР и специалните служби.

Има индикации, че в резултат на демографските и икономическите условия в Република България, и ускорената професионализация на армията, са налице диспропорции в личен състав, система за стратегическо ръководство и командване, организационни структури и планове за модернизация на Въоръжените сили.

С уговорката че ограничеността на наличната информацията възпрепятства анализа, може да се заключи, че за да имаме ефективни Въоръжени сили за териториална отбрана и да остават ресурси за операции зад граница в подкрепа на мира и сигурността в кризисни региони, следва да бъдат съкратени около 5-6 хиляди офицера, и 3-4 хиляди сержанта и то за една година. Даже и половината от този брой да отговаря на реалността, очакването и осъществяването на процеса ще породят значително обществено напрежение, засилващо съществуващите социални протести. В тази връзка е необходимо да се изиска от компетентните министерства и ведомства да се създаде стратегия за „меко” социално адаптиране на тази не малка част от офицерския и сержантския корпус. Може да се очаква като възможно решение нова промяна на ЗОВС, с която да бъде снижена пределната възраст за кадрова военна служба. В допълнение следва да се изиска разработването на икономически мерки за създаване на пазарни ниши за социална реализация на освободените военнослужещи в индустриалните центрове, съчетани с адекватни програми за образование и преквалификация. Преди всичко е необходимо Министерството на отбраната да докладва за реалните разчети, своите планове и намерения, както и начинът, по който ще бъдат отразени в показателите на бюджета за следващата година.

За поредна година отчитаме като недостатък функционалното и административно разделение между МО и ГЩ. При липсата единна интегрирана структура за управление на Въоръжените сили, съчетаваща в себе си политическата и военната експертиза, не би могло да се постигне ефективно и ефикасно осъществяване на отбранителната политика, в това число рационално разпределение на наличните финансови ресурси. За съжаление дублирането на структури, неяснотите в йерархичните връзки, както и в разпределението на информационния поток в рамките на МО и ГЩ дават повод отбраната на страната да бъде причислена към онзи кръг публични системи, които изявяват претенции за финансиране, без ясни ангажименти за адекватни реформи на управленската и функционалната си структура.

Изхождайки от анализа на наличните данни и отчитайки предоставяната от изпълнителната власт в хода на годината информация, относно състоянието на сектора за сигурност, се потвърждава извода, че е необходимо е се извърши цялостен преглед на системата за сигурност. Въз основа на прегледа следва да се преосмислят приоритетите на трансформацията и да се актуализират всички концептуални и програмни документи. Задълбочено трябва да се анализират и предефинират ролята, мисиите и задачите на отбраната, необходимите способности и задълженията на ВС, така че да отговарят напълно на капацитета и възможностите на страната, както и на променената външнополитическа обстановка и средата на сигурност. В хода на процеса следва да се поддържа обществената дискусия и да се ангажира вниманието на заинтересованите субекти и от неправителствения сектор върху направените анализи, изводи, насоки за политиката по сигурността.

Споделяне