Общините сигурно са пощръклели

Тази статия в броя на в. "СЕГА" от днес може да послужи в подкрепа на някои мои тези от този материал.

По-голямата част от местната власт не подозира за съществуването на интернет, демонстративно пренебрегва пазарната логика и твори абсурдни наредби на килограм.
ТАНЯ ПЕТРОВА

Сочно нещо е местният вот. Обещанията с традиционна лекота задминават скоростта на светлината и аха да се сбъднат още преди да са изречени. За анонимния гласоподавател се водят имиджови, финансови и бухалкови битки, а прозата на битието прогонва далече дебата по същество.

В тези егоистично-показни времена въпросът за качеството на наредбите и правилата, изковани от общинските съвети, звучи досадно. Но пък е показателен за много неща.

Мъглявини на хоризонта

Титаничната битка, водена в момента, в масовия случай е битка за овладяване на мъглявини. Това допринася и за скудоумните предизборни кампании. Десетки общини още не са открили интернет, други го ползват, но избирателно. От сайта на община Венец например може да се разбере, че преобладаващият релеф е равнинно-хълмист, климатът се характеризира с горещо лято и студена зима, а горският фонд включва над 40 дървесни вида. На сайта са изброени и всички общински съветници, но на местните наредби не е посветена и една буква. Уроци по география, без каквато и да е било информация за действащата на територията на общината уредба и взиманите от общинарите решения, предлагат и други общински сайтове. Масово липсват и задължителните по закон регистри на общинската собственост.

Дупките не са подминали и сайтовете на по-големи общини, дори и този на Националното сдружение на общините. На сайта на голяма община като Пловдив линковете към 2 от 3-те страници с наредби са неактивни. От сайта на община Петрич пък излиза, че единствените регламентирани сфери са спортът на петричани, дейността на общинските дружества и разполагането на преместваеми обекти.

Неродени скандали

Неминуемото втренчване в големите градове, подпомагано от липсата на прозрачност в по-малките населени места, спестява на обществото незнаен брой скандали. Не липсват съвсем и добрите примери. Вечният софийски скандал за заменките на територията на друга голяма община със съразмерни апетити - Варна, не съществува. Варна прибягва до замени на имоти, вещи и право на строеж само след неуспешно проведен конкурс или търг. Изключение се прави единствено в случаите, в които се обезщетяват частни имоти при отчуждаване. Варна не се чуди и дали да провежда конкурси при назначаване на управите на общинските фирми, макар че е отнела правото на общинския съвет да се меси в определянето на конкурсните условия. Благоевград пък е една от малкото общини, въвела квалифицирано мнозинство от 2/3 при промяна на собствеността от публична в частна общинска.

Обичайните заподозрени за сделки със собственост като София и Пловдив на хартия изглеждат далеч по-благоприлично от други местни управи. Така например община Самоков не счита за особено ценна дейността на лицензирани оценители и общинарите предпочитат сами да пресмятат пазарната стойност на имотите. Евентуално участие на лицензирани оценители е предвидено само при продажба на имоти на търг или конкурс, като изрично е уточнено, че независимото мнение е само препоръчително. При заменките на собственост за оценители изобщо не се споменава, а цената се определя от общинарите.

Странен ред е въвел и общинският съвет в Кърджали. Тук решенията за замяна на собственост се взимат от общинския съвет при пълна слепота за евентуалната цена на имота. Оценката на имота се изготвя едва месец след решението на общинския съвет и се приема от Експертен съвет по приватизация. На фона на традиционните скандали около нереалистични пазарни оценки тази практика е, меко казано, съмнителна. Общинарите в Кърджали имат и друг принос - застопоряването на уж пазарни цени на общинската собственост в отделни случаи. Така например 1 кв. м общинска земя в най-централната част на града в момента е оценена на 70 лв. "пазарна цена" в случай, че въпросът касае промени в регулационния план и придаване на общински парченца към частни имоти. Кърджали е щедро и към управите на общинските фирми, като на бордовете се полагат до 3000 лв. за представителни разходи на година.

Подобно лежерно отношение към цените на собствеността е възможно благодарение на удобно мълчание в закона за общинската собственост. Оценка на лицензиран оценител в него изрично е предвидена само при случаи на отчуждаване на частни земи. София тук прави добро изключение, предвиждайки лицензирана оценка за всички видове разпоредителни сделки с общинско имущество.

Нарушения

В местните наредби не липсват и нарушения на националното законодателство, често видими само за потърпевшите с хъс за съдебни битки. Понякога те изскачат от невинни текстове като последния случай с високите такси за търговия с алкохол, въведени от градове като Варна, Бургас, Пловдив, Благоевград. Четирите общини се позоват на новия закон за местните данъци и такси, но всъщност прилагат стари и отменени правила, събирайки в пъти по-високи суми.

Пловдив дава и друг пример на странно на фона на членството ни в ЕС поведение. Въпреки множеството скандали около двойните ценоразписи за българи и чужденци общината необезпокоявано събира по-високи туристически такси от иноземците. За българите сумата на ден е от 50 до 10 стотинки, за чужденци - от 1 лв. до 20 стотинки. Интересен казус изскача и от нормативната уредба на община Брезово. Правото на свободно движение очевидно не стои на висота в общината, която е въвела минивизи за пришълците. На територията на Брезово пребиваването и пренощуването на странници без разрешение на общинските власти е изрично забранено.

Местна инициатива

Сравнението показва, че общините рядко напускат пределите на изрично вменените им от държавата задължения и предпочитат да не проявят самоинициатива в приемането на допълнителни наредби за регулиране на въпроси от местно значение. Изключенията тук са основно по линия на проявяването на допълнителна грижа за отделни групи като студенти, пенсионери, социално слаби.

Община Варна е една от малкото, решила да стимулира общинските служители за повишаване на събираемостта на глобите, данъците и таксите. За допълнително стимулиране на част от общинската администрация отиват 15% от всички събрани глоби, укрити или недекларирани задължения, извънредни постъпления след ревизии. Някои общини като Ветово отпускат стипендии на студенти с ниски доходи, докато други като Балчик са загрижени повече за следдипломната квалификация на общинските служители. Немалко общини са регламентирали и реда за стопанисване на пътищата, приемайки изрични критерии за ремонтирането на отделни отсечки с приоритет.

Най-сериозният недъг на местното нормотворчество е отдавна известен - фактическата смърт на много от писаните правила.

---------------------------------------------------

КУРИОЗИ

Най-куриозните текстове обикновено изскачат от общинските наредби за обществения ред. Иззад тях наднича и обликът, и духът на самите населени места.

Така например животът в Две могили през лятото най-официално започва в 5.00 часа. Тогава пада общинската забрана за вдигане на шум. Не е нужно да ходиш на място, за да си представиш и вида на улиците - в Две могили прекопаването на тротоари и улици е изрично забранено, както и засенчването на прозорците с картони, шперплат, зебло и др. Допускат се само щори и едноцветна хартия.

Куриозно звучат и голяма част от ограниченията, свързани с гледане на животни. Община Габрово има изключително пунктуална наредба за кучетата и е една от най-нетърпеливите местни управи по въпроса пръкнали ли са се или не нови кучешки поколения. Това трябва да бъде рапортувано от собствениците на общината в рамките на 3-дневен срок. За сравнение Берковица отпуска за новината цели 30 дни. Тук столицата се отчита с една от най-хуманните наредби. За кучетата, гледани в колибка, се изискват минимум 6 кв. м за ниските породи и 9 кв. м - за високите.

Някои общини са приели и количествени план-сметки по адрес на животните. На територията на Кърджали например извън изрично забранените зони се допуска отглеждането на 1 свиня майка, 2 свини за угояване, 1 крава, 1 теле, 4 овце, 2 кози, 15 птици и 10 зайци. В Самоков допускат максимум 2 броя едър и 10 броя дребен добитък. В планинския град изискват намордници не само при извеждането на кучета, но и при разходката на "други опасни домашни животни".

Нравите също раждат любопитни правила. Така например Казанлък е една от малкото общини, приели нарочна наредба за продажбата на еротична литература и аксесоари. Тази дейност се позволява само на закрито, като списанията и литературата задължително се опаковат в полиетиленови пликове. Достъпът за по-нисичките клиенти е орязан в името на децата - в неспециализираните магазини и книжарници тази стока се излага на минимална височина от 1,80 м.

Споделяне