Политическото образование и има ли то почва у нас

Взимайки повод от предишното ми съобщение – за германския проект Juniorwahl, в чиято основа е поставена приложно насочената концепция за политическото образование, искам да припомня едно от предложенията на БСМ от преди няколко години, когато все още се заблуждавахме, че чрез БСП ще може да се реализира политика за реална промяна и демократизация на обществото и страната:


“Отчуждаването на младите граждани от обществения и политически живот днес, означава демокрация без съдържание в утрешния ден. За бъдещето на демократичния модел, наред с промените в механизма на финансиране на българския политическия живот, развиването на младежкия сектор, утвърждаването на различни форми на участие на младежката общност, изключително значение има и укрепването на демократичната култура и традиции сред всички възрастови групи. Само едно подобно внедряване на ценностите на демокрацията в ценностната система на младите българи би могло да доведе до създаването на тъй необходимото гражданско общество, единственото средство, което би могло да гарантира успеха на новата българска държава и политическата й система.
За реализирането на тази цел не са достатъчни само капацитетът и усилията на неправителствените организации. Необходима е водеща концепция, утвърдена на държавно ниво, както и създаване на специален орган в рамките на централното управление – Агенция за политическо образование към Министерския съвет, която да осъществява, подпомага, координира програмите и действията на различни организации, имащи отношение към насърчаване създаването и функционирането на гражданското общество в България.
В рамката на действията, предприети от държавата, най-важен е въпросът за въвеждане на пълноценно гражданско обучение в учебната програма на средното образование. В момента подобен материал присъства в някои от предметите, изучавани в средните училища, но важността на тези въпроси прави нужно отделянето им в самостоятелен учебен предмет „Гражданска култура” и предоставянето на достатъчно часове в учебния план. Предмет на обучението по гражданска култура трябва да са не само основните характеристики на демокрацията, но и идейното развитие на политическата философия през последните две столетия, както и реалните постижения и опити в тази насока на отделни страни.
Друго важно действие, което е нужно да се предприеме, е да се позволи политическата дейност в рамките на висшите учебни заведения и по-специално да се разреши формирането на политически клубове в рамките на тези заведения. Университетите от край време са притегателен център за изявата на много и различни мнения и ако вярваме в принципа на плурализма и идеята, че от свободата на мисълта се раждат най-удачните идеи, то политическата дейност трябва да бъде разрешена и насърчавана още във висшите училища. Същевременно, трябва да се гарантира, че никой, било то студент или преподавател няма да бъде преследван или санкциониран в учебните, научните или извънучебните си занимания, заради политическите си убеждения.
В центъра на работата на една агенция за политическо образование, разполагаща с широка мрежа от местни звена, трябва да стои стимулирането на демократичното съзнание и политическото участие. Актуални и исторически теми могат да бъдат обхванати чрез публични мероприятия, печатни издания, аудиовизуални и интернет продукти. Конференции и семинари, конгреси, фестивали, панаири, изложения, учебни екскурзии, конкурси и състезания, кино-семинари и културни мероприятия, журналистически специализации са част от средствата за въздействие, които трябва да са на разположение. Различните възможности за обучение създават разбиране на историческите и обществени взаимозависимости на политическите, културните, социалните, както и икономическите процеси.
Задачата на Агенцията трябва да се изпълнява при осъзнаване на особената общественополитическа, педагогична и публицистична отговорност. Тя следва да е надпартийна и научно балансирана. Като институция на държавноустановеното политическо образование, тази агенция трябва да подпомага всички признати от държавата образователни институции, фондации и неправителствени организации, които са активни в областта на политическото образование. Многообразното предлагане на възможности за обучение трябва да мотивира и подготви гражданите да възприемат критично политическите и обществените въпроси и активно да участват в политическия живот.
Богатият европейски опит от диктаторски режими учи на особена отговорност към укрепването на ценностите на демокрацията, плурализма и толерантността в съзнанието на населението. Дори днес, в утвърдените демокрации, никой човек не се ражда демократ. Още от люлката се удостоява с полагащото му се човешко достойноство, но с демократично просвещение му предстои методично да се сдобива с течение на годините, през целия живот, в непрекъснат процес. Защото съвременността предлага на демокрацията у нас и по света сериозни предизвикателства – в лицето на корупцията, икономическата криза, безработицата, големите социални неравенства, глада, тероризма, несправедливостите на глобализацията. Демокрацията е трудна форма за управление и има нужда, особено в непризнаващото граници информационно общество, от един помощник, интерпретатор и поддръжник – политическото образование. Едва когато тази зависимост бъде осъзната, всички нерешени проблеми, нелицеприятни афери и човешки несгоди няма автоматично до водят до съмнения в предимствата на демокрацията и мечти за „харизматични” лидери, които да разрешават проблемите с магическа „силна ръка”, а ще стимулират ангажиращата позиция и активното участие на гражданите в решаването на проблемите, вместо постепенното им забравяне и премълчаване.
Успехът на демократичното управление на България зависи не от присъединяването ни към Европейския съюз или от една или друга партия, а от ангажираността на всеки гражданин с разумна позиция и отговорно участие в политическите процеси.”


В заключение, подписвайки се още веднъж под това предложение, ще добавя, че въпреки БСП, лявото в България ще намери изход от кризата. Както вече казвах, има хора със съвременни социалдемократически и социалистически възгледи, които възприемат участието в политиката (както показва горният пример) като предлагане и реализация на идеи, програми, концепиции за преодоляване на съществени проблеми пред хората и обществото, а не като игри с колички, камиончета и гащеризончета. Въпрос на време е да се намерят най-подходящите форми, средства, методи, за да може гражданите с леви политически възгледи да определят свободно своите представители в политиката.

Споделяне

Bookmark and Share

Младите са леви, само че в Германия

В Германия съществува проект, наречен Juniorwahl (младежки избор). Това е най-големият училищен проект в Германия, в който участват в мрежа повече от 1000 училища в цялата страна. От 1999 г. насам т. нар. младежки избор се провежда по време на изборите за провинциалните парламенти, за Бундестага и за Европейския парламент. Досега в проекта се взели участие над 350 000 младежи. Десетки хиляди младежи под 18-годишна възраст ще могат да подадат своя глас и на предстоящите през септември избори за Бундестаг. Разбира се, изборът е фиктивен и не оказва влияние върху изборните резултати. Предизборната обстановка и процесът на гласуване и определяне на резултатите, обаче се възпроизвеждат автентично, тъй като по време на учебните часове вотът се подготвя и провежда съдържателно, а учениците имат възможност непосредствено да изживеят и да се упражнят в демокрация.

А ето я и “новината” в това съобщение: при тазгодишните европейски избори, в рамките на проекта около 80 000 ученици са подали гласове. В резултат на това Социалдемократическата партия на Германия извоюва победа с неголяма преднина от 23,2 % от гласовете, пред ХДС/ХСС (20,5 %) и Зелените (15,1 %).

Кога ли в България лява партия ще получи такъв резултат сред младите хора? Може би когато младежите и вместо да се радват на срещи в Москва с товарищ-ите си от партията на Путин, предпочетат взаимодействието с другарите си от Германия? А по едно време левицата беше хванала вярната посока

Споделяне

Bookmark and Share