Слагам тук тази статия от днешния брой на в. "СЕГА" за да мога по-късно лесно да я намирам, без да ровя из архивите на вестника.
Доган е прав, но за Европа от ХІХ и началото на ХХ век
Светослав Терзиев
"Купуването на гласове е европейско явление... Демокрацията ще я бъде дори с купуването на гласове", каза в нощта след изборите лидерът на ДПС Ахмед Доган и както обикновено беше прав. Той имаше предвид Европа след Втората световна война. Но всъщност правилно е да се говори за Европа от края на ХIХ и началото на ХХ век, с която може да се сравнява днешната политическа култура в България. Доган несъмнено бе взел за пример и официалния кандидат за ЕС -Турция, където гласове се купуват не точно с пари, а с радиоприемници, телевизори и мобилни телефони. Известно е, че според него пътят към Европа минава през Босфора.Точно по изборите на гости в България бе видният френски политик Филип Ерзог, който сега е съветник на премиера Франсоа Фийон, а преди това е бил 14 години евродепутат. Запитан от "Сега" в кои европейски страни е забелязал купуване на гласове, той не можа да си спомни, но увери, че във Франция няма такава практика.И все пак явлението съществува, щом за него говори Доган. Проверка в интернет показва, че през последните две години то е предизвиквало скандали в няколко страни - Мароко, Мавритания, Конго, Колумбия. Общото между тях и България очевидно са равнището на живот на народа и неразвитостта на демокрацията. При масова бедност и политическа безпринципност хората са по-склонни да продават гласовете си, показва най-беглата справка. Тя обаче може да заблуждава и затова е по-добре да се потърси научно изследване на проблема Точно преди две години Станфордският университет в Калифорния организира международна конференция на тема "Бедност, демокрация и клиентелизъм: Политическата икономия на купуването на гласове". Научната среща неслучайно бе свикана в САЩ, където търговията с гласове (особено на местно равнище) има традиции. На предишните местни избори в Чикаго например средната цена на глас в бедняшките квартали бе 50 долара, твърди български имигрант. Знае се, че в Чикаго се намира най-многобройната българска колония в САЩ. Един от най-добрите доклади на конференцията бе изнесен от американския проф. Фредерик Чарлз Шафър от Масачузетския технологичен институт в съавторство с австрийския проф. Андреас Шедлер, който преподава във Виена и Мексико. Съвместният им труд се наричаше "Какво е купуване на гласове? Границите на пазарния модел". Както прилича на учени, те оспориха най-напред широко разпространеното мнение, че "купуването на гласове е обикновена икономическа транзакция, при която партии и кандидати дават материални изгоди на отделни граждани в замяна на подкрепа в избирателните урни". Разликата от нормалния пазар според тях произтича от липсата на социални и правни норми, които да гарантират изпълнение на сделката. Главната пречка е тайната на вота (ако няма други политически и морални пречки). Тя създава несигурност дали избирателите гласуват "правилно", след като са получили парите или други облаги. Според авторите купувачите на гласове са изправени пред задачата да превърнат сделката от "несигурна инвестиция, помрачена от високия риск за предателство, в печеливш бизнес, който дава разумни шансове за спазване на уговорката".Едно от решенията е "непрякото" купуване на гласове, при което не се дават директно пари и не се очаква гарантирана реципрочност пред урните, а се предлагат възможности за развитие и бъдещи облаги, които създават по-скоро "морален" ангажимент у избирателите. "Тази практика бе позната през ХIХ век в Англия и в началото на ХХ век във Франция, а днес е обичайна във Филипините и в Еквадор", пишат двамата изследователи, чийто труд излезе и като книга в Лондон през 2006 г. под заглавие "Избори за продан: Причини и последици при купуването на гласове". За целта се избират подходящи общности, които си имат вътрешно лидерство. В Тайван брокерите на гласове обикновено се свързват само с роднини, приятели и съседи. Подобна е тактиката в Тайланд, а също и в Аржентина, посочват Шафър и Шедлер.
При такъв подход е важно да има не само морков, но и тояга, т.е. санкции за онези, които отказват обещаваните им облаги или гласуват "неправилно". Във Филипините търговец на гласове обяснил: "Да се откаже такава оферта би могло да се сметне за предизвикателство срещу добрата воля на кандидата. Това би ви разобличило като избирател, който гласува против кандидата. Освен това ще ви смятат, че вървите срещу течението". В Перу и Мексико на избори през 2003 г. политически брокери са обяснявали на избиратели, че ако се държат "неправилно", ще загубят достъп до социални програми, щом определени хора дойдат на власт.
Когато се извършва пряко купуване на гласове, обещанията за сетнешни изгоди, както и общите заплахи не са достатъчни. Необходим е контрол кой как спазва уговорката, т.е. трябва да се преодолее тайната на вота. В началото на миналия век в Охайо са били подкупвани членовете на избирателните секции, за да надничат как гласуват гражданите. Това обаче е твърде груб метод и трудно се прилага. Когато избирателят трябва да впише, да задраска или да посочи със знак определено име в бюлетината, се използва индиго със същия размер, върху което остава следа. Тя доказва как е гласувал. Така се прави и сега във Филипините. Там се прилага и методът "совалка", изобретен през ХIХ век в САЩ и разпространен после в Австралия под названието "тасманийска хитрост". При него един избирател влиза с открадната бюлетина, на която е посочен "правилен" вот. След това скрива в джоба си чиста бюлетина, а пуска приготвената в плика, и излиза. Чистата се попълва отвън "правилно", дава се на друг избирател и т. н. Методът е популярен днес в Русия, където се нарича "верига".
Върху избирателите може да се влияе чрез повишаване или отбиване на избирателната активност в зависимост от това дали тя е благоприятна за даден кандидат, или трябва да се намали за съперник. България се прочу в Европа през 2005 г. с лотарията на правителството на Симеон Сакскобургготски, който се опита да върне повехналия ентусиазъм на електората към своята особа. Макар и да твърдеше, че целта е повишаване на общата избирателна активност, замисълът му бе толкова прозрачен, че дори генералният секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис изпрати на 14 юни 2005 г. предупредително писмо до тогавашния външен министър Соломон Паси. Той му обърна внимание, че ако идеята не се подкрепя от всички партии (а случаят бе точно такъв), тя ще служи завоалирано в полза само на партията инициатор.
Изборният туризъм с автобуси от Турция към България също е начин за изкуствено повишаване на избирателната активност в полза на определена партия (ДПС). В други страни автобусите се използват пък за намаляване на активността. Това се нарича "негативно купуване на гласове". За първи път то е приложено през ХIХ век в Мериленд и околностите на Ню Йорк с цел по-малко избиратели да гласуват за даден кандидат. Напоследък е практикувано в Гвиана, където избиратели са продавали "временно" личните си карти и така не са можели да отидат да гласуват. В Западна Австралия на бедните коренни жители се раздава алкохол, за да не им се ходи на избори. Във Филипините пък се организират екскурзии с автобуси сред природата или до туристически забележителности точно в деня на изборите. В Мексико и Венецуела, където пръстите на гласувалите се маркират с неизтриваемо мастило, хитреци плащат на избирателите да си топнат пръста в мастилото предварително и така ги дисквалифицират от вота.
Раздаването на "помощи" в цели села и бедни предградия е практика в Англия до 1872 г., когато там е въведено тайното гласуване. Тя обаче продължава в Индия, Сенегал и Тайланд, а също под различни форми и в България. В Мексико избирател в едно село обяснява политическата си позиция по следния начин: "Когато ни дават кокошка, ние гласуваме за кокошката, а не за кандидата". В Бенин избирателите виждат в това начин да си върнат част от награбеното от политиците. Селянин във Филипините казва, че "практически това е единственият начин да се вземе нещо от управляващите".
Директното плащане при таен вот е изобретено в началото на ХХ в. във Франция, където избирателите получавали половин банкнота преди гласуването, а другата половина им се връчвала, ако кандидатът спечели. На други места същият номер е правен с чифт обувки.
По-хитър е трикът със залаганията, минал успешно през 2000 г. в Тайван. Букмейкъри обявили залози от 1 към 10 в полза на определен кандидат, а за неговите съперници 0,8 към 1. Хазартните избиратели масово гласували в полза на първия, за да му гарантират победа и да спечелят от залозите.
Ако се сравнява с днешната чужда практика, България очевидно се нарежда сред държави от Азия, Африка и Латинска Америка. Тя обаче иска да бъде сравнявана с Европа, както излиза от твърдението на Доган, че купуването на гласове е европейско явление. Той е прав, доколкото и в други европейски страни освен у нас съществуват мафиотски структури. Така например на регионалните избори в Италия през 2003 г. за първи път бяха засечени избиратели, които заснемат с мобилни телефони бюлетината си в тъмната стаичка, за да докажат след това как са гласували. На 16 май 2003 г. Би Би Си пусна информация под заглавие "Мафията прибягва до телефони с камери. Италианските гангстери намериха ново приложение на мобилните телефони". Вътрешното министерство издаде тогава незабавна заповед да не се допускат избиратели да гласуват, ако носят телефонни апарати с камери. Тази година щафетата бе поета от български политически гангстери, но и техният номер бе разгадан бързо.
Доган е прав, но за Европа от ХІХ и началото на ХХ век
Светослав Терзиев
"Купуването на гласове е европейско явление... Демокрацията ще я бъде дори с купуването на гласове", каза в нощта след изборите лидерът на ДПС Ахмед Доган и както обикновено беше прав. Той имаше предвид Европа след Втората световна война. Но всъщност правилно е да се говори за Европа от края на ХIХ и началото на ХХ век, с която може да се сравнява днешната политическа култура в България. Доган несъмнено бе взел за пример и официалния кандидат за ЕС -Турция, където гласове се купуват не точно с пари, а с радиоприемници, телевизори и мобилни телефони. Известно е, че според него пътят към Европа минава през Босфора.Точно по изборите на гости в България бе видният френски политик Филип Ерзог, който сега е съветник на премиера Франсоа Фийон, а преди това е бил 14 години евродепутат. Запитан от "Сега" в кои европейски страни е забелязал купуване на гласове, той не можа да си спомни, но увери, че във Франция няма такава практика.И все пак явлението съществува, щом за него говори Доган. Проверка в интернет показва, че през последните две години то е предизвиквало скандали в няколко страни - Мароко, Мавритания, Конго, Колумбия. Общото между тях и България очевидно са равнището на живот на народа и неразвитостта на демокрацията. При масова бедност и политическа безпринципност хората са по-склонни да продават гласовете си, показва най-беглата справка. Тя обаче може да заблуждава и затова е по-добре да се потърси научно изследване на проблема Точно преди две години Станфордският университет в Калифорния организира международна конференция на тема "Бедност, демокрация и клиентелизъм: Политическата икономия на купуването на гласове". Научната среща неслучайно бе свикана в САЩ, където търговията с гласове (особено на местно равнище) има традиции. На предишните местни избори в Чикаго например средната цена на глас в бедняшките квартали бе 50 долара, твърди български имигрант. Знае се, че в Чикаго се намира най-многобройната българска колония в САЩ. Един от най-добрите доклади на конференцията бе изнесен от американския проф. Фредерик Чарлз Шафър от Масачузетския технологичен институт в съавторство с австрийския проф. Андреас Шедлер, който преподава във Виена и Мексико. Съвместният им труд се наричаше "Какво е купуване на гласове? Границите на пазарния модел". Както прилича на учени, те оспориха най-напред широко разпространеното мнение, че "купуването на гласове е обикновена икономическа транзакция, при която партии и кандидати дават материални изгоди на отделни граждани в замяна на подкрепа в избирателните урни". Разликата от нормалния пазар според тях произтича от липсата на социални и правни норми, които да гарантират изпълнение на сделката. Главната пречка е тайната на вота (ако няма други политически и морални пречки). Тя създава несигурност дали избирателите гласуват "правилно", след като са получили парите или други облаги. Според авторите купувачите на гласове са изправени пред задачата да превърнат сделката от "несигурна инвестиция, помрачена от високия риск за предателство, в печеливш бизнес, който дава разумни шансове за спазване на уговорката".Едно от решенията е "непрякото" купуване на гласове, при което не се дават директно пари и не се очаква гарантирана реципрочност пред урните, а се предлагат възможности за развитие и бъдещи облаги, които създават по-скоро "морален" ангажимент у избирателите. "Тази практика бе позната през ХIХ век в Англия и в началото на ХХ век във Франция, а днес е обичайна във Филипините и в Еквадор", пишат двамата изследователи, чийто труд излезе и като книга в Лондон през 2006 г. под заглавие "Избори за продан: Причини и последици при купуването на гласове". За целта се избират подходящи общности, които си имат вътрешно лидерство. В Тайван брокерите на гласове обикновено се свързват само с роднини, приятели и съседи. Подобна е тактиката в Тайланд, а също и в Аржентина, посочват Шафър и Шедлер.
При такъв подход е важно да има не само морков, но и тояга, т.е. санкции за онези, които отказват обещаваните им облаги или гласуват "неправилно". Във Филипините търговец на гласове обяснил: "Да се откаже такава оферта би могло да се сметне за предизвикателство срещу добрата воля на кандидата. Това би ви разобличило като избирател, който гласува против кандидата. Освен това ще ви смятат, че вървите срещу течението". В Перу и Мексико на избори през 2003 г. политически брокери са обяснявали на избиратели, че ако се държат "неправилно", ще загубят достъп до социални програми, щом определени хора дойдат на власт.
Когато се извършва пряко купуване на гласове, обещанията за сетнешни изгоди, както и общите заплахи не са достатъчни. Необходим е контрол кой как спазва уговорката, т.е. трябва да се преодолее тайната на вота. В началото на миналия век в Охайо са били подкупвани членовете на избирателните секции, за да надничат как гласуват гражданите. Това обаче е твърде груб метод и трудно се прилага. Когато избирателят трябва да впише, да задраска или да посочи със знак определено име в бюлетината, се използва индиго със същия размер, върху което остава следа. Тя доказва как е гласувал. Така се прави и сега във Филипините. Там се прилага и методът "совалка", изобретен през ХIХ век в САЩ и разпространен после в Австралия под названието "тасманийска хитрост". При него един избирател влиза с открадната бюлетина, на която е посочен "правилен" вот. След това скрива в джоба си чиста бюлетина, а пуска приготвената в плика, и излиза. Чистата се попълва отвън "правилно", дава се на друг избирател и т. н. Методът е популярен днес в Русия, където се нарича "верига".
Върху избирателите може да се влияе чрез повишаване или отбиване на избирателната активност в зависимост от това дали тя е благоприятна за даден кандидат, или трябва да се намали за съперник. България се прочу в Европа през 2005 г. с лотарията на правителството на Симеон Сакскобургготски, който се опита да върне повехналия ентусиазъм на електората към своята особа. Макар и да твърдеше, че целта е повишаване на общата избирателна активност, замисълът му бе толкова прозрачен, че дори генералният секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис изпрати на 14 юни 2005 г. предупредително писмо до тогавашния външен министър Соломон Паси. Той му обърна внимание, че ако идеята не се подкрепя от всички партии (а случаят бе точно такъв), тя ще служи завоалирано в полза само на партията инициатор.
Изборният туризъм с автобуси от Турция към България също е начин за изкуствено повишаване на избирателната активност в полза на определена партия (ДПС). В други страни автобусите се използват пък за намаляване на активността. Това се нарича "негативно купуване на гласове". За първи път то е приложено през ХIХ век в Мериленд и околностите на Ню Йорк с цел по-малко избиратели да гласуват за даден кандидат. Напоследък е практикувано в Гвиана, където избиратели са продавали "временно" личните си карти и така не са можели да отидат да гласуват. В Западна Австралия на бедните коренни жители се раздава алкохол, за да не им се ходи на избори. Във Филипините пък се организират екскурзии с автобуси сред природата или до туристически забележителности точно в деня на изборите. В Мексико и Венецуела, където пръстите на гласувалите се маркират с неизтриваемо мастило, хитреци плащат на избирателите да си топнат пръста в мастилото предварително и така ги дисквалифицират от вота.
Раздаването на "помощи" в цели села и бедни предградия е практика в Англия до 1872 г., когато там е въведено тайното гласуване. Тя обаче продължава в Индия, Сенегал и Тайланд, а също под различни форми и в България. В Мексико избирател в едно село обяснява политическата си позиция по следния начин: "Когато ни дават кокошка, ние гласуваме за кокошката, а не за кандидата". В Бенин избирателите виждат в това начин да си върнат част от награбеното от политиците. Селянин във Филипините казва, че "практически това е единственият начин да се вземе нещо от управляващите".
Директното плащане при таен вот е изобретено в началото на ХХ в. във Франция, където избирателите получавали половин банкнота преди гласуването, а другата половина им се връчвала, ако кандидатът спечели. На други места същият номер е правен с чифт обувки.
По-хитър е трикът със залаганията, минал успешно през 2000 г. в Тайван. Букмейкъри обявили залози от 1 към 10 в полза на определен кандидат, а за неговите съперници 0,8 към 1. Хазартните избиратели масово гласували в полза на първия, за да му гарантират победа и да спечелят от залозите.
Ако се сравнява с днешната чужда практика, България очевидно се нарежда сред държави от Азия, Африка и Латинска Америка. Тя обаче иска да бъде сравнявана с Европа, както излиза от твърдението на Доган, че купуването на гласове е европейско явление. Той е прав, доколкото и в други европейски страни освен у нас съществуват мафиотски структури. Така например на регионалните избори в Италия през 2003 г. за първи път бяха засечени избиратели, които заснемат с мобилни телефони бюлетината си в тъмната стаичка, за да докажат след това как са гласували. На 16 май 2003 г. Би Би Си пусна информация под заглавие "Мафията прибягва до телефони с камери. Италианските гангстери намериха ново приложение на мобилните телефони". Вътрешното министерство издаде тогава незабавна заповед да не се допускат избиратели да гласуват, ако носят телефонни апарати с камери. Тази година щафетата бе поета от български политически гангстери, но и техният номер бе разгадан бързо.
Споделяне
0 коментара:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица и спазвайте добрия тон в коментарите си!