Блазе ни за инфлацията

Напоследък нямам много свободно време за блога, повече копирам статии оттук-оттам. Не са много статиите от този тип в българската преса:

в. СЕГА, Светослав ТЕРЗИЕВ

България откри, че поскъпването на живота идва от забогатяване "Богат народ - големи разходи", зарадва ни министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. "Питат откъде е инфлацията?! Тя е от потребителското търсене. Няма инфлация без платежоспособно търсене", заяви доц. д-р Петър Димитров, сякаш за да покаже защо мнозина смятат, че икономиката не е наука - като първопроходците на родния бизнес, завършили спортни и милиционерски школи.

Сигурно щяхме да повярваме на министъра, ако живеехме още в условията на реалния социализъм с неговия хроничен дефицит на стоки и услуги. При затворен пазар повишеното търсене би означавало поскъпване на стоки, щом не достигат. От 18 години обаче България има отворен пазар, а от почти година е част от единния европейски пазар, който не страда от дефицит и може да предложи насищане на всеки търговски сектор при повишено търсене. Казано просто: по-голямо търсене - по-голямо предлагане. И ако има отражение върху цените, то е в посока надолу, а не нагоре, защото се печели от оборота. Купуваш ли повече, получаваш отбивка от цената. Затова повишеното търсене по Коледа например води до коледни намаления. Но не и у нас.

 В България положението е различно, защото така твърди министърът. Което означава, че или държавата ни още не е влязла в Европа, или министърът си е останал в друга епоха. Уважението към властта предполага по-скоро първото. Истината е, че когато общите пазарни механизми се подменят от диктата на тъмни структури, цените могат да се управляват по волята на групировки и "бизнесмени", които така и не се наситиха за сметка на народа през годините на прехода. В подобни условия пазарът е по-скоро затворен, а министрите изпълняват декоративна роля.

Официално обаче България членува в ЕС. Брюксел завчера й спусна обща стратегия за единния пазар през ХХI в., чиято цел е "устойчиво и неинфлационно развитие" за постигане на "икономическа и социална хармония". Партийната линия, очертана на пленума, веднага намери европейско продължение вчера на дебата в Народното събрание по проектобюджета за 2008 г. Шефът на бюджетната комисия Румен Овчаров, който оглавяваше икономическото министерство преди Петър Димитров, потвърди, че народът с повишената си платежоспособност помпа инфлацията, но добави и два фактора от световния пазар: повишените цени на горивата и поскъпването на храните.

Същите фактори, разбира се, действат не само в България, а и в целия ЕС. Картината, която ни представи в понеделник Евростат, изглежда така: измерената през октомври годишна инфлация на единния европейски пазар е била 2.7%, докато през октомври 2006 г. е възлизала само на 0.5%.

Къде сме ние? В България през миналия месец е отчетена инфлация от 10.6% спрямо октомври 2006 г. По този показател страната ни е изпреварена само от Латвия с 13.2%, но през септември сме били наравно с по 11%. Румъния едва е достигала 6.9%. Ако не се отпускаме, идния месец може да надминем и латвийците. Когато другите фактори са общи за всички европейски държави, очевидно голямата разлика между средната инфлация в ЕС от 2.6% и българската инфлация от 10.6% се дължи на някакъв национален феномен. А това не може да бъде друго освен феноменалното забогатяване на българина, за което стана дума и на пленума на ВС на БСП, и на дебата в парламента.

Трябва да се уточни, разбира се, за кой българин става дума. Няма как единният пазар да не изравни цените в ЕС или поне да не ги доближи. В това отношение България показа най-голяма изпълнителност, като за по-малко от година не само настигна, но дори изпревари по скъпотия на храни и други основни стоки по-стари членки на ЕС, на които този процес е отнел години. Получава се така, че стоки, произведени в България, струват даже по-скъпо от внесените от Германия, Франция, Белгия и пр. В тези стоки се калкулират не само поскъпващите суровини от световния пазар, но и живият труд, който в България е десет пъти по-евтин, отколкото в Западна Европа. Разликата се прибира от онези българи, чиято покупателна способност неспирно расте. Именно тях имат предвид БСП и правителството, когато ги дават за пример как положението се оправя. Оттук пък всеки може да си направи извод чия е властта и на кого служи. Единственото, което би трябвало да ни притеснява в този просперитет, е европейската завист.

Пратеник на ЕС, който завчера обясни в София новата стратегия на Брюксел за единния пазар, изказа мнение, че изравняването на цените на стоките, но не и на цените на труда, води до нелоялна конкуренция. "Известно време ще има търпимост, защото всички признават, че някои процеси изискват време, но тя ще се изчерпа", каза той пред в. "Сега". Така например българските застрахователи обясняват, че трябва да изравнят застрахователните вноски със западните, защото, ако българин в чужбина предизвика катастрофа, ще трябва да се плащат обезщетения на европейците по техните тарифи. Такива катастрофи обаче са по-скоро рядкост, защото масовите обезщетения се плащат на българи в България по съвсем други тарифи, отразяващи цената на труда в българските автосервизи, както и общото ниско равнище на живота у нас. Фактически застрахователите настояват всички да се застраховат като французи, но масово да получават обезщетения пак като българи. Това е типичен пример за нелоялна конкуренция спрямо западните застрахователни компании, защото общите правила биха служили само за оправдание на несравнимо по-голямата норма на печалбата на българските фирми.

Чуждата завист обаче не бива да ни разколебава. Тя само потвърждава правотата на властта, че българинът забогатява - толкова, че по брой на скъпи коли изпреварва средните европейци. За да не страдат обаче, трябва да им кажем, че едни други 7-8 милиона българи твърдо заемат дъното на европейската класация по доходи.

Споделяне