Дупките по асфалта миришат на корупция

Коментар на Огнян Минчев във вестник "СЕГА":

Преди три години случайно попаднах в компанията на бизнес дама, представляваща на Балканите и трите международни компании, производителки на химикали за укрепване на пътните настилки - т.нар. "сезонни добавки" за асфалт, които подобряват неговата устойчивост и на студ, и на горещина. 

Винаги ми е правело впечатление, че в нормалните страни - независимо от географското им местоположение - пътищата нямат кръпки (за това, че няма и дупки - да не говорим). Споделих това с госпожата, която ми отговори, че от всички балкански страни само България и Албания не ползват сезонни добавки за асфалт. Иронично усмихната, тя обясни - "от кмета на София до кмета на малкото село, от министъра на регионалното развитие до най-низшия чиновник на ГУП (бел. ред. Главно управление на пътищата, което бе преобразувано във фонд "Републиканска пътна инфраструктура") - всеки има интерес пътищата да се разпадат всяка зима и да бъдат кърпени всяко лято, за да се краде по устойчива схема безкрай". 

Така липсата на невинните (и струващи стотинки) "сезонни добавки" гарантира мащабната корупционна формула, която устойчиво държи България в обятията на Третия свят по качество на пътищата. Всъщност на много места в Третия свят пътните настилки са много по-добри в сравнение с нашето безобразие.  
Необходимо ли е да добавям, че ежегодните корупционни пътни ремонти и кърпежи се правят през най-натоварения за пътуване летен сезон? Че причиняват гигантски задръствания на едни и същи възлови места - Сливен -Карнобат, Омуртаг -Търговище, Вакарел - Ихтиман - Пазарджик по "магистрала" Тракия, прохода Витиня по "магистрала" Хемус? 

Статията "Пари газим, по дупки пътуваме", публикувана в "Сега" на 28 ноември, за пореден път припомня, че един от основните проблеми за примитивното състояние на българските пътища е мащабната корупция, която се е разпростряла на всички етажи в държавата - от върха до най-малкото кметство или местна пътна служба. 

Като един от представителите на "Трансперънси интърнешънъл" в България искам да припомня на читателите доклада, който нашата организация публикува по повод концесията за магистрала "Тракия", подписана от правителството на Симеон Сакскобургготски през април 2005 г. По онова време и настоящият премиер Станишев, и настоящият министър Гагаузов - още в качеството си на полуопозиционни политици - подкрепиха категорично изводите за масирана корупция на върха на изпълнителната власт по повод на тази концесия. 

Корупционите облаги от тази сделка - и минали, и бъдещи - обаче са очевидно толкова огромни, че всяко следващо след Сакскобургготски правителство е свръхизкушено да продължи концесията и да кашира беззаконието й в своя полза.

Но дали ще успеят опитите на европейските институции, на гражданските организации и на независимите медии да спрат безобразието, наречено "концесия за магистрала "Тракия" и да дадат шанс на българските граждани да получат максимално бързо удобен магистрален път по изгоден и почтен начин?

Не съм сигурен, че Европейският съюз ще се справи с цялата тази корупционна клоака по българските пътища. Дори и да дочакаме 2014 г. с потрошени нерви и автомобили - докато не бъде изхвърлена системната корупция и нейната чиновническа йерархия от българските пътища, нашето ходене по мъките няма да приключи. 

Споделяне