Статия на Георги Кадиев в днешния брой на 24 часа, за която заслужава да бъде поздравен. Очаквам да е началото на нещо...
Георги КАДИЕВ
в. 24 часа
Искаме ли след 2 г. тежка загуба на БСП, а ГЕРБ да се „жертва” за коалиция с ДПС?
Изборите за местна власт показаха силен наказателен вот срещу БСП. Част от него се дължи и на данъчната и митническа политика. Ще посоча част от проблемите, които виждам заложени в промените в данъчните закони, публикувани на сайта на Министерството на финансите.
Нито едно правителство не води само лява или дясна политика. На 29 септември лявото правителство на Проди в Италия прие проектобюджет, с който намали корпоративния данък от 33 % на 27,5 %. Отиващото си дясно правителство на Качински в Полша през април даде „бонус” към пенсиите на 6 млн. пенсионери. Струваше на полския бюджет около 850 милиона лева и не спаси Качински от загуба на изборите, но беше ясно изразена лява политика.
И сегашното българско правителство направи няколко сериозни стъпки в „дясна” посока през последните 2 г., като най-ярките са намаление на осигуровките с общо 9 пункта и намаление на корпоративен данък на 10%. Те бяха правилни за времето си. Дори съжалявам, че не намалихме осигуровките с 9% от началото на 2006 г. Но стъпките надясно трябва да имат линия, която една лява партия не прекрачва.
Връщам се към последните предложения на Министерството на финансите.
Проблем 1: Плосък данък. Категорично не е лява политика, особено при липса на необлагаем минимум. Безспорно има и положителни черти – познавам поне 10 човека, които се прехвърлят от чужбина в България заради тази ниска ставка на данъка. Но бих искал да получа конкретен отговор на въпрос, който виси от появата на идеята: как ще се компенсират тези 1,5 милиона българи с доходи до 430 лв. на месец, които губят от новия режим на облагане? Вярно, около 250 000 от тях са в бюджетния сектор и ще бъдат компенсирани с еднократни допълнителни възнаграждения. Може би половината от останалите получават по-високи от декларираните заплати и ще ги стимулираме да излязат на светло. Но има поне половин милион нископлатени българи, които губят и за чиято компенсация отговор не е даден. Това, че правителството ще разговаря с фирмите да вдигат заплати, е несериозно. Кой има време да разговаря с 400 000 фирми, действащи в страната, и как ще ги задължи?
Проблем 2: Виждам, че отпадат облекченията по семейно подоходно облагане, както и за дарения към инвалиди. Остават обаче облекченията за животозастраховане и за вноските за доброволно пенсионно застраховане. Стимулираме „богатите” да внасят доброволни вноски в частни фондове, а инвалидите да се оправят. Лява политика? Или лобито на фондовете е по-силно от лобито на инвалидите.
Проблем 3: Замяна на отпадналото облекчение за семейно облагане с повишение на детските надбавки. Струва пак толкова на бюджета, но има коренно различна данъчна философия. Първото можеш да го ползваш само ако имаш доход, ако си работещ родител. Повишението на детските надбавки стимулира просто брой деца, без значение работят ли родителите. Ясно ви е кои етнически групи най-много ще се възползват от това.
Защо не остане семейното облагане, след като така или иначе бюджетът дава тези 70 млн. лв.?
Проблем 4: Намаляване на данък дивидент от 7% на 5%. Въвеждаме поредно облекчение на капитала, а преди това сме махнали облекчения за социално слаби групи и за родители. Лява политика? Да не говорим, че стимулира потреблението в условия на тежък дефицит по текущата сметка, и трудно може да се нарече правилна макроикономическа политика. По-скоро би трябвало да гледате в обратна посока, към увеличаване на данък дивидент, за да стимулирате оставането му във фирмите, не разпределянето му към физически лица.
Проблем 5: Промяна на разпределението на осигурителната тежест работодател/ работник от 65:35 на 60:40. Учудвам се, че синдикатите лесно се съгласиха на това В национален мащаб са 250 млн. лв., които от задължение на работодателите се прехвърлят на служителите. Лява политика?
Проблем 6: Облагането на хазарта, чието стимулиране очевидно е приоритет №1 в данъчната ни политика. Припомням, че до края на 2006 г. Българският спортен тотализатор и „Еврофутбол” се облагаха с 8 % от оборота, а държавната лотария и бингозалите с 12 % от оборота. Тогава предложих единна ставка от 10% за всички видове хазарт, за да има еднакво данъчно третиране. От това очевидно губеше „Еврофутбол” (за БСТ и държавната лотария е без значение, тъй като платеният от него данък се връща към ДАМС като субсидия от бюджета), а печелеха бингозалите, като имаше и положителен ефект за бюджета.
Предложението мина през Министерския съвет. Последва писмо на министър Орешарски до председателя на бюджетната комисия, в което пишеше: „Предвид постъпили становища от данъчно задължени лица и допълнително извършени анализи и проучвания от Министерството на финансите, предлагам в Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде запазен сега действащият размер на данъчно облагане на хазартната дейност в страната, а именно алтернативен данък в размер на 8 и 12 на сто вместо предложената единна ставка от 10 на сто.”.
Стана скандал, приемането на закона се забави с над 3 месеца. В парламента ДПС и НДСВ подкрепиха поисканото от министър Орешарски, но в. Сега – стр. гласовете на БСП и опозицията ставката стана 10%. Сега очевидно ще гледаме втори епизод на същия филм, само че този път Министерството на финансите предлага не по-ниска ставка за хазарта, а намалена данъчна основа. Ако досега данъкът беше 10% от оборота, сега ще е 10% от оборота минус изплатените печалби. А те в сектора са средно 70% от оборота. Тоест, ефективната ставка на данъка ще е около 3% вместо досегашните 10%. В мотивите на министерството е записано, че „определената по този начин данъчна основа ще се доближава до реализирания финансов резултат от организаторите на хазартна дейност, което ще доведе до по-справедливо данъчно облагане”. Това е несериозно. Хазартът се облага с алтернативен данък поради невъзможността за осъществяване на ефективен данъчен контрол. Законодателят никога не е имал за цел да приближава данъчната основа за облагане до финансовия резултат на тези предприятия. Единствената относително стабилно определяема величина е стойността на залозите, поради което и тя е основата за изчисляване на алтернативния данък. Лява политика?
Орешарски, ДПС и НДСВ са ясни, но се надявам поне БСП да разбира за какво става въпрос.
Време е да се прави лява политика. Разумно, без крайни залитания, но всекидневно и всекичасно. Само с 20 детски градини няма да стане. Трябва преосмисляне на данъчната политика, включително и въвеждане на нови данъци. Трябва рязко подобряване на дейността на приходните агенции, особено на НАП. Трябва сериозно преструктуриране в разходната част на бюджета. Трябва затваряне на всички безмитни обекти, както го направиха в Румъния, независимо какво ще каже партийната организация в Свиленград примерно. Трябват моментални и радикални реформи в образование и здравеопазване. Трябва безпардонно изхвърляне на корумпирани политици от управлението, независимо дали са заслужили наши или не. Трябва привличане на критична маса от нови лица. В противен случай алтернативата е ясна. След две години БСП губи тежко, ГЕРБ се „жертва” и прави коалиция с ДПС и още някой, за да „спре комунизма” . Бойко Борисов нарича кретен не само мен, а и всички онези, които не му играят по свирката. Мутризацията завзема политиката. И всички вкупом чакаме дълго да изтече и тази вода.
Георги КАДИЕВ
в. 24 часа
Искаме ли след 2 г. тежка загуба на БСП, а ГЕРБ да се „жертва” за коалиция с ДПС?
Изборите за местна власт показаха силен наказателен вот срещу БСП. Част от него се дължи и на данъчната и митническа политика. Ще посоча част от проблемите, които виждам заложени в промените в данъчните закони, публикувани на сайта на Министерството на финансите.
Нито едно правителство не води само лява или дясна политика. На 29 септември лявото правителство на Проди в Италия прие проектобюджет, с който намали корпоративния данък от 33 % на 27,5 %. Отиващото си дясно правителство на Качински в Полша през април даде „бонус” към пенсиите на 6 млн. пенсионери. Струваше на полския бюджет около 850 милиона лева и не спаси Качински от загуба на изборите, но беше ясно изразена лява политика.
И сегашното българско правителство направи няколко сериозни стъпки в „дясна” посока през последните 2 г., като най-ярките са намаление на осигуровките с общо 9 пункта и намаление на корпоративен данък на 10%. Те бяха правилни за времето си. Дори съжалявам, че не намалихме осигуровките с 9% от началото на 2006 г. Но стъпките надясно трябва да имат линия, която една лява партия не прекрачва.
Връщам се към последните предложения на Министерството на финансите.
Проблем 1: Плосък данък. Категорично не е лява политика, особено при липса на необлагаем минимум. Безспорно има и положителни черти – познавам поне 10 човека, които се прехвърлят от чужбина в България заради тази ниска ставка на данъка. Но бих искал да получа конкретен отговор на въпрос, който виси от появата на идеята: как ще се компенсират тези 1,5 милиона българи с доходи до 430 лв. на месец, които губят от новия режим на облагане? Вярно, около 250 000 от тях са в бюджетния сектор и ще бъдат компенсирани с еднократни допълнителни възнаграждения. Може би половината от останалите получават по-високи от декларираните заплати и ще ги стимулираме да излязат на светло. Но има поне половин милион нископлатени българи, които губят и за чиято компенсация отговор не е даден. Това, че правителството ще разговаря с фирмите да вдигат заплати, е несериозно. Кой има време да разговаря с 400 000 фирми, действащи в страната, и как ще ги задължи?
Проблем 2: Виждам, че отпадат облекченията по семейно подоходно облагане, както и за дарения към инвалиди. Остават обаче облекченията за животозастраховане и за вноските за доброволно пенсионно застраховане. Стимулираме „богатите” да внасят доброволни вноски в частни фондове, а инвалидите да се оправят. Лява политика? Или лобито на фондовете е по-силно от лобито на инвалидите.
Проблем 3: Замяна на отпадналото облекчение за семейно облагане с повишение на детските надбавки. Струва пак толкова на бюджета, но има коренно различна данъчна философия. Първото можеш да го ползваш само ако имаш доход, ако си работещ родител. Повишението на детските надбавки стимулира просто брой деца, без значение работят ли родителите. Ясно ви е кои етнически групи най-много ще се възползват от това.
Защо не остане семейното облагане, след като така или иначе бюджетът дава тези 70 млн. лв.?
Проблем 4: Намаляване на данък дивидент от 7% на 5%. Въвеждаме поредно облекчение на капитала, а преди това сме махнали облекчения за социално слаби групи и за родители. Лява политика? Да не говорим, че стимулира потреблението в условия на тежък дефицит по текущата сметка, и трудно може да се нарече правилна макроикономическа политика. По-скоро би трябвало да гледате в обратна посока, към увеличаване на данък дивидент, за да стимулирате оставането му във фирмите, не разпределянето му към физически лица.
Проблем 5: Промяна на разпределението на осигурителната тежест работодател/ работник от 65:35 на 60:40. Учудвам се, че синдикатите лесно се съгласиха на това В национален мащаб са 250 млн. лв., които от задължение на работодателите се прехвърлят на служителите. Лява политика?
Проблем 6: Облагането на хазарта, чието стимулиране очевидно е приоритет №1 в данъчната ни политика. Припомням, че до края на 2006 г. Българският спортен тотализатор и „Еврофутбол” се облагаха с 8 % от оборота, а държавната лотария и бингозалите с 12 % от оборота. Тогава предложих единна ставка от 10% за всички видове хазарт, за да има еднакво данъчно третиране. От това очевидно губеше „Еврофутбол” (за БСТ и държавната лотария е без значение, тъй като платеният от него данък се връща към ДАМС като субсидия от бюджета), а печелеха бингозалите, като имаше и положителен ефект за бюджета.
Предложението мина през Министерския съвет. Последва писмо на министър Орешарски до председателя на бюджетната комисия, в което пишеше: „Предвид постъпили становища от данъчно задължени лица и допълнително извършени анализи и проучвания от Министерството на финансите, предлагам в Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде запазен сега действащият размер на данъчно облагане на хазартната дейност в страната, а именно алтернативен данък в размер на 8 и 12 на сто вместо предложената единна ставка от 10 на сто.”.
Стана скандал, приемането на закона се забави с над 3 месеца. В парламента ДПС и НДСВ подкрепиха поисканото от министър Орешарски, но в. Сега – стр. гласовете на БСП и опозицията ставката стана 10%. Сега очевидно ще гледаме втори епизод на същия филм, само че този път Министерството на финансите предлага не по-ниска ставка за хазарта, а намалена данъчна основа. Ако досега данъкът беше 10% от оборота, сега ще е 10% от оборота минус изплатените печалби. А те в сектора са средно 70% от оборота. Тоест, ефективната ставка на данъка ще е около 3% вместо досегашните 10%. В мотивите на министерството е записано, че „определената по този начин данъчна основа ще се доближава до реализирания финансов резултат от организаторите на хазартна дейност, което ще доведе до по-справедливо данъчно облагане”. Това е несериозно. Хазартът се облага с алтернативен данък поради невъзможността за осъществяване на ефективен данъчен контрол. Законодателят никога не е имал за цел да приближава данъчната основа за облагане до финансовия резултат на тези предприятия. Единствената относително стабилно определяема величина е стойността на залозите, поради което и тя е основата за изчисляване на алтернативния данък. Лява политика?
Орешарски, ДПС и НДСВ са ясни, но се надявам поне БСП да разбира за какво става въпрос.
Време е да се прави лява политика. Разумно, без крайни залитания, но всекидневно и всекичасно. Само с 20 детски градини няма да стане. Трябва преосмисляне на данъчната политика, включително и въвеждане на нови данъци. Трябва рязко подобряване на дейността на приходните агенции, особено на НАП. Трябва сериозно преструктуриране в разходната част на бюджета. Трябва затваряне на всички безмитни обекти, както го направиха в Румъния, независимо какво ще каже партийната организация в Свиленград примерно. Трябват моментални и радикални реформи в образование и здравеопазване. Трябва безпардонно изхвърляне на корумпирани политици от управлението, независимо дали са заслужили наши или не. Трябва привличане на критична маса от нови лица. В противен случай алтернативата е ясна. След две години БСП губи тежко, ГЕРБ се „жертва” и прави коалиция с ДПС и още някой, за да „спре комунизма” . Бойко Борисов нарича кретен не само мен, а и всички онези, които не му играят по свирката. Мутризацията завзема политиката. И всички вкупом чакаме дълго да изтече и тази вода.
Споделяне
0 коментара:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица и спазвайте добрия тон в коментарите си!