Думам ти, царю, сещай се, Бойко

Един свой коментар от миналата седмица, публикуван във вестник "Стандарт", М. Карбовски завършва със следния извод:

.... Единственото, което си заслужава да се отбележи, е, че партиите от лидерски тип са проблем на цялата нация. Ние обичаме да отглеждаме малки култчета в политическата си градина и после им берем срама (и неуспеха). Лидерските партии от типа "файтон" са безполезни или дори опасни - те винаги са един-единствен човек, който успява да обедини около себе си доза политически пролетариат и да обяви това за нова спасителна политика. По-късно оялият се политически пролетариат си отива с обидени крясъци, като замъква парче от икономиката или цели браншове. Този процес започна по времето на Жорж Ганчев, култивира се при Командира, стигна апогей с идването на царя (помните ли каква блъсканица беше, за да се запишеш в НДСВ?!) и сега има своите параметри при Генерала. Борисов има своята харизма и своя полувоенен метод на управление. Но утре, ако партията му остане от лидерски тип, царската съдба ще го застигне. Не защото е лош политик, а защото не иска да предвиди колко хора копнеят да се наядат с власт покрай него. Не иска да предвиди дефицита от идеология - у нас всеки може да управлява, ако във вестника пише за него и е готин. Но явно политиката е нещо повече - нещо, което никога не ни е преподавано по българска история. Във властта си, за да си слуга на народа, а не на цар или генерал. Това първи трябваше да разберат царят и Генерала. За единия вече е късно. 

"Дежурните" анализатори в пресата също осъзнават тия закономерности, но е рядкост да прочетеш нещо подобно в колонките им. Може би само когато им изнася.

Споделяне