Политическото образование – предпоставка за утвърждаването на демократична култура и активно гражданското общество

Текстът е писан в края на 2006 г., послужил за основа на една от резолюциите на Седмия конгрес на БСМ

Седемнадесет години изминаха след началото на демократичните промени. В България формално отдавна са предоставени на гражданите всички права и свободи за политическа изява и обществена активност. С Конституцията на Република България от 1991 г. и с редица други норми са разкрити възможности и гаранции за изява на личните интереси и предпочитания на индивидите при структурирането и осъществяването на публичната власт.

В развитието и функционирането на демократичния модел обаче са налице редица признаци, че в обществено-политическите отношения в България съществуват сериозни проблеми. Очертава се трайна тенденция за ниска избирателна активност на гражданите. Нивото на доверие в основни институции на представителната демокрация е обезпокоително ниско. В политическия живот беше осъществен пробив на екстремистки и антидемократични формирования, които постепенно се сдобиват с устойчива електорална база. Особено тревожно е че те се радват на сравнително широка популярност в младежката група, една от частите на населението, която в утвърдените демокрации традиционно е близка до левите идеи.

Вината за големият брой разочаровани, неучастващи или отричащи демократичните обществения отношения може да се търси в няколко направления. От една страна стои сериозната по мащаб корупция във всички нива на управленската верига, даваща основание заниманията с политика да се характеризират от широк кръг хора като мръсна работа, нещо недостойно, свързано преди всичко със стремеж към лично облагодетелстване или клиентелизъм.

От друга страна е липсата на ефективни форми за осъществяване на младежкото представителство и за реално самоуправление на младежкия сектор. Години наред държавата отказва да се ангажира със създаването на законови предпоставки и въвеждане ясен регламент за организацията и финансовото обезпечаване на общественозначими младежки инициативи.

Своята роля за наличието на дистанция между младите хора и политическите проблеми изиграва и законовата забрана за осъществяване на абсолютно всички политически дейности в рамките на средните и висшите училища. Тази изкуствена преграда възпрепятства учащите се да се запознаят и непосредствено да придобият впечатления и опит от различни принципи и закономерности на обществения живот, от необходимостта и ползите на активното ангажиране със социалните проблеми.

Отчуждаването на младите граждани от обществения и политически живот днес, означава демокрация без съдържание в утрешния ден. За бъдещето на демократичния модел, наред с промените в механизма на финансиране на българския политическия живот, развиването на младежкия сектор, утвърждаването на различни форми на участие на младежката общност, изключително значение има укрепването на демократичната култура и традиции сред всички възрастови групи.

За реализирането на тази цел не са достатъчни само капацитетът и усилията на неправителствените организации. Необходима е водеща концепция, утвърдена на държавно ниво, както и създаване на специален орган в рамките на централното управление – Агенция за политическо образование към Министерския съвет, която да осъществява, подпомага, координира програмите и действията на различни организации, имащи отношение към насърчаване създаването и функционирането на гражданското общество в България.

В центъра на работата на тази агенция, разполагаща с широка мрежа от местни звена, трябва да стои стимулирането на демократичното съзнание и политическото участие. Актуални и исторически теми могат да бъдат обхванати чрез публични мероприятия, печатни издания, аудиовизуални и Online-продукти. Конференции и семинари, конгреси, фестивали, панаири, изложения, учебни екскурзии, конкурси и състезания, кино-семинари и културни мероприятия, журналистически специализации са част от средствата за въздействие, които трябва да са на разположение.

Различните възможности за обучение създават разбиране на историческите и обществени взаимозависимости на политическите, културните, социалните, както и икономическите процеси. Задачата на Агенцията трябва да се изпълнява при осъзнаване на особената общественополитическа, педагогична и публицистична отговорност. Тя следва да е надпартийна и научно балансирана.

Като институция на държавноустановеното политическо образование трябва да подпомага всички признати от държавата образователни институции, фондации и неправителствени организации, които са активни в областта на политическото образование.

Агенцията трябва да осигурява специални предложения за учители или други лица от сферата на образованието и работата с млади хора. Към юноши и младежи директният подход трябва да се осъществява със съобразени с възрастта теми и средства. Специални пакети от нагледни материали и възможности за повишаване на квалификацията трябва да се разработват за млади хора в спортни дружества, в армията или полицията. Във века на информационното общество, чрез модерни методи за комуникация трябва да се търси съчетание на много източници на информация. На изискванията за бърз достъп до задълбочена информация трябва чрез възможностите за обучение и специални Online-продукти да се обхванат актуални както обществени, така и политически събития и дебати. Заинтересованите граждани трябва също така чрез Агенцията да могат изчерпателно да се информират.

Многообразното предлагане на възможности за обучение трябва да мотивира и подготви гражданите да възприемат критично политическите и обществените въпроси и активно да участват в политическия живот. Богатият европейски опит от диктаторски режими учи на особена отговорност към укрепването на ценностите на демокрацията, плурализма и толерантността в съзнанието на населението. Дори днес, в утвърдените демокрации, никой човек не се ражда демократ. Още от люлката се удостоява с полагащото му се човешко достойнство, но с демократично просвещение му предстои методично да се сдобива с течение на годините, през целия живот, в непрекъснат процес. Защото съвременността предлага на демокрацията у нас и по света сериозни предизвикателства – в лицето на корупцията, икономическата криза, безработицата, големите социални неравенства, глада, тероризма, несправедливостите на глобализацията.

Демокрацията е трудна форма за управление и има нужда, особено в непризнаващото граници информационно общество, от помощник, интерпретатор и поддръжник – политическото образование. Когато тази зависимост бъде осъзната, тогава всички нерешени проблеми, нелицеприятни афери и човешки несгоди няма автоматично до водят до съмнения в предимствата на демокрацията и мечти за „харизматични” лидери, които да разрешават проблемите с магическа „силна ръка”.

28 септември 2006 г.

Споделяне