Избори, брокери, овце ...

В информациите и коментарите за отминалите избори беше отделено доволно много място за сведения, анализи и изводи, свързани с купуването на гласове. Надълго и нашироко се описваха схеми, методи и цени, изобличаваха се дилъри и поръчители. Чухме заключения за степента на заплаха за политическата система, препоръчаха се мерки за противодействие.

Дали обаче е верен изводът, който най-често ни се налага – че основният проблем за българската демокрация вече е покупко-продажбата на гласове?

Всъщност тази „търговия” има смисъл и е рентабилна заради корупцията, простираща се в върху всички етажи на властта. Похарчените за избори средства се възстановяват впоследствие със солидна печалба, най-често чрез възлагане на обществени поръчки, скрита приватизация или неефективно управление на общинска или държавна собственост.

Считам за по-разумно да сме нетърпими към корупцията във властта, а не само да се възмущаваме от следствието и по време на изборите. Повече трябва да се интересуваме за начините, по които се взимат решенията в кметството, общинския съвет, министерствата, парламента. Методично и настоятелно трябва да се налага гражданския контрол върху действията на властта. Трябва да се утвърдят като стандарти за добро управление възможността за достъп и редовен контакт с представителите ни, откритостта и прозрачността на процесите при вземане на решения и изпълнението им.

Трябва обаче да осъзнаем че този модел няма да се подреди от само себе си. Глупаво е да продължаваме да сме пасивни и да очакваме че един, пет, десет души ще са загрижени повече за общия интерес, отколкото за своя личен или групов. Няма как нещата да се случват както си ги представяме, ако всеки не осъзнае че трябва постоянно, решително и последователно да реагира критично срещу нещата, които не приема и които иска да бъдат променени. Иска се активност. Иска се участие. Тоя урок по демокрация май навремето ни беше спестен и сега ще трябва да го научаваме в движение и по трудния начин.

Много се говори и пише за корупцията. Кой ли не я дъвче тази тема, а все нещо не достига за да се премине точката на пречупване в съзнанието ни, след която ще престанем да търпим някой да злоупотребява и да се облагодетелства за наша сметка. Колко ли още ще чакаме за да се убедим че корупцията буквално унищожава държавата? Срива доверието на хората в изпратените от тях представители в управлението. Лишава от смисъл и аргументи разбирането че е необходимо и възможно общо действие за справяне с дадени общи проблеми или пък за общо успешно развитие, общ просперитет. Превръща обществото в хаотичен сбор от индивиди, загрижени предимно за собствения интерес и оцеляване и поради това изключително благоприятна среда за икономически спекуланти и политически брокери.

Колко още ни трябва за да се поучим от грешките си?

Споделяне