В годините след 1989 г., след разпадането на доминираните от Съветския съюз военно-политически и икономически блокове, когато България избра да поеме по пътя на демократизация на политическия живот и да развива икономиката си според принципите на свободната конкуренция, стремежът за присъединяване към току-що оформилият се като политическо цяло Европейски съюз беше по-скоро възможност за политиците на българския преход да добавят още един щрих към идейно-политическата си и “цивилизационна” идентификация.
Впоследствие, след разгръщането у нас на дейността на големите европейски политически фондации, в концепциите на управленските кадри, българското членство в ЕС, наред с участието в НАТО, еволюира до трайно осъзната цел, гаранция за устойчиво развитие на постигнатото по време на прехода по отношение демократизацията на обществените отношения, свободата на икономическата дейност, върховенството на закона, сигурността на индивидите и на държавата.
Успешното провеждане на подготовката за присъединяване към ЕС излезе на преден план в работата на поне две поколения политици на прехода и беше сред няколкото приоритета, радващи се на приемственост при предаването на властта между политическите сили.
В настоящия момент, 17 години след края на тоталитарното управление, след тежките икономически реформи, имащи за цел рязко преминаване от планово стопанство към пазарна икономика, но копиращи лошо в българските условия идеите ту на световно признати икономически авторитети, ту на анонимни в средите на научната общност международни чиновници, е редно отново сериозно да се обърне внимание на въпроси като: Какво цели страната ни с присъединяването към Обединена Европа? Какви ползи за българските граждани ще произтекат от това? Как си представяме бъдещето на ЕС и мястото на българите сред останалите европейци?
За българската левица стриктното прилагане на критериите за членство в ЕС трябва да бъдат помощно средство в реформите за излизане на страната от неолибералният модел на социално-икономическо развитие на обществото, наложил се в периода на демократичните промени и превърнал страната ни в изключително благоприятна среда за спекулативни или престъпни международни капитали, които или използват икономиката ни за легализиране на мръсни пари, или като хищници опустошават остатъците от българската индустрия и безмилостно и ненаказано експлоатират българската работна ръка.
След присъединяването към ЕС на 1 януари 2007 г., българската администрация трябва целенасочено да полага усилия за рационално използване на достъпните фондове на ЕС за изпълнението на няколко изключително важни цели, за съжаление нереализирани вече седемнадесета година след промяната:
1. осигуряване свобода на предприемаческата инициатива при честно съревнование на пазарите – ключова мярка е борбата срещу корупцията. Лицензионните и разрешителните режими продължават да бъдат предпоставка за реализиране на корупционни практики. Правната уредба трябва изчерпателно да изброява условията за осъществяване на определена дейност и да свежда до минимум възможностите за действие по целесъобразност на държавните чиновници. Съзнателното ограничаване на възможностите за достъп по електронен път до административни услуги води до извода че корупцията се толерира от държавата на централно ниво;
2. равенство и възможности за социално участие на всеки – гаранция на всички за достъп до публични блага като образование и информация. Справедливостта изисква всеки човек, независимо от произход, пол или принадлежност към някое определено поколение да разполага с възможността самостоятелно да определя и да носи отговорност за развитието на живота си;
3. ефективно използване на публичните ресурси за подкрепа на хора в затруднено положение – справедливото разпределение на общественото благосъстояние също се причислява към мерките за подобрение на възможностите за участие и равни житейски шансове;
4. устойчиво развитие чрез насърчения за разработката на научни и технически нововъведения – прогресът на нацията трябва да е подчинен на водещата идея че не трябва да действаме все едно съществува само днес и сега, а че трябва да поемаме отговорност за бъдещето на следващите поколения. Въвеждането на технологии и методи, които правят възможен един устойчив растеж, извеждат в нашето време задачата за стремеж към иновации с първостепенна важност.
Формалното реализиране на членството чрез хармонизация на законодателството и участие в общите европейски структури в никакъв случай на предполага успешното изпълнение на целите. Съществено е стриктното прилагане на правния ред на ЕС, както и активното ангажиране с неговото развитие, съпроводено със стремеж за разрастване на наднационалната регулация.
За България фактическото установяване на върховенството на закона и равенството на гражданите ще са пряк пък към постигането на европейските социални стандарти, както и към общество – благоприятна среда не само за капиталите, но и за хората. Необходими са много допълнителни усилия за подобряване функционирането на съдебната система. Проблемът със забавянето на делата в съдилищата е от ключово значение за способността на България да се възползва от предимствата на присъединяването към ЕС. Тромавостта и неефективността на правораздаването е съществена пречка пред свободата на сдружаване и нормалното взаимодействие между икономическите субекти и е в състояние напълно да подкопае доверието на гражданите в институциите на държавната власт и в силата на правото.
Упражняването на публична власт не в полза на обществото, а на частни интереси е основната причина за изоставането на България от бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа. Принципите на солидарност, насърчаване на участието и ангажираността с обществените проблеми налагат извършването на такива промени в механизма на финансиране на публичната власт, които да ограничат зависимостта на политическия живот в България от интересите на сенчести икономически групировки, тясно свързани с организираната престъпност. Политиката трябва да бъде състезание на граждански позиции и идеи, а не на банкови сметки и материални потоци.
Липсата на доверие от страна на гражданите в основните институции на политическата система и нежеланието за активно участие в обществено-политическите отношения са симптоми на сериозна криза на демокрацията. Те са пряко следствие от ширещата се корупция по всички нива на управленската верига. Немислимо е декларирането на готовност за присъединяване към общото европейско пространство на ред, сигурност и справедливост, без разследването и постигането на видими резултати в борбата с корупцията, без решителни мерки и завършени наказателни производства по дела за корупция на високо ниво или за политическа корупция, в това число и засягащи членове на съдебната власт.
Наред с промените в механизма на финансиране на българския политическия живот, които да ограничат зависимостта му от интересите на сенчести икономически групировки, тясно свързани с организираната престъпност, държавата трябва да институционализира възпитанието на гражданите в ценностите на демокрацията. Необходимо е чрез агенция, в рамките на централното управление, да се координират програмите и действията, имащи отношение към гражданското образование. Една такава структура на централната администрация, с широка мрежа от местни звена ще подкрепя всички граждани, които имат интерес към заниманията с политика. Основни задачи трябва да бъдат способстване за по-добро вникване в същността на политическите отношения, укрепване на демократичното съзнание и култура, както и насърчаване на готовността за политическо сътрудничество.
Ефективната интеграция в европейските структури изисква решително подобрение на българския административен капацитет. С други думи, привличане на достатъчно добре подготвен експертен състав. Предпоставка за това може да бъде мотивиращо възнаграждение, но и ефективна организация дейността на звената, работещи по европейски въпроси. Необходимо е въвеждането в практиката на процедури за участие на граждански сдружения при извършването на експертиза и контрол. Дейността на администрацията в полза на обществото ще се гарантира чрез публичност в конкурсите за европейски проекти, както и чрез развитието на ефективен механизъм за контрол над изпълнение на утвърдените проекти.
Едновременно с разрешаването на собствените си проблеми, България трябва да има ясно изразена позиция и чрез участието си в органите за управление на ЕС да прилага идеите си за оформянето на образа на Обединена Европа.
Необходимо е по-добро координиране на икономическата, финансовата и паричната политика, както и разширяване на валутния съюз. Често прекомерната бюрокрация и непочтеното междудържавно данъчно и социално съревнование за привличане на инвестиции водят до повишаване на несигурността на гражданите. Полето за координация на икономическата, финансовата и паричната политика в общото икономическо пространство съвсем не са изчерпани. Институциите на ЕС трябва преди всичко да се посветят на постигането на оптимална заетост. Необходимо е съгласуване на централните данъчни ставки, законодателно поставяне на минимални заплати по сектори. В перспектива, собствен данъчен приход на ЕС би бил правилен път към постигането на тази цел.
Само едностранно икономически насочената интеграция заплашва съхраняването на установените общи политики и легитимацията на европейския проект. Затова този, който иска да спечели от единството на Европа, същевременно трябва да създаде социалните предпоставки за икономическия растеж. В 21 век Европа може да бъде иновативен регион със силен растеж, ако развива образа на атрактивно социално пространство. Въпреки че все още няма единен Европейски социален модел, неговото постигане ще се базира върху общото задължение за спазване принципите на социалната пазарна икономика.
В този смисъл Европа трябва да се възприема и организира като положителният отговор на предизвикателствата на глобализацията. Пътят към един ЕС, който значително допринася за регулирането на глобализацията и също така стимулира качествен растеж и участие, преминава през политическото усилване на Съюза. Една силна Европа предпоставя силни национални държави, които същевременно осъзнават ограничеността на своите способности и тъкмо затова са отворени и готови за сътрудничество.
Една силна Европа трябва да бъде също прозрачна и демократична, щом като решенията и трябва да намерят одобрението на гражданите. Близостта до хората не е само въпрос на географско разположение, но и зависи от това, дали потребностите и интересите на хората са поставени в центъра на политиката.
След приключването на Петото разширяване, ЕС трябва да се даде ясен сигнал че вратите на Обединена Европа остават отворени за следващи европейски държави, постигнали задоволителен напредък в изпълнението на критериите и изискванията за членство. За България е от особена важност пред страните от Западните Балкани да се разкрие привлекателна демократична перспектива за политическо и социално-икономическо развитие, за изход от дълбоката икономическа криза. Европейската интеграция трябва да се превърне в достатъчно силен стимул за излизане от спиралата на етно-религиозните конфликти и за справяне със силната организирана престъпност. В противен случай тази част от Европа ще продължава да бъде сиво петно на картата на демокрацията, сигурността и стабилността, източник на нестабилност, кризи и конфликти, способни да влияят върху целия континент.
Споделяне
0 коментара:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица и спазвайте добрия тон в коментарите си!