Текстът е писан през януари 2007 г. за целите на БСМ.
В политическия живот на страната ни беше осъществен пробив на екстремистки и антидемократични формирования, които постепенно се сдобиха с устойчива електорална база. Десният екстремизъм е ново за годините на прехода политическо явление, на което следва да се обърне сериозно внимание. Спекулациите с темите „патриотизъм”, „защита на националните интереси” са заплаха за все още неукрепналото демократично съзнание на обществото не толкова поради постиженията на „Атака” на избори, колкото като постепенен процес на затвърждаване на дясноекстремистко мислене и светоглед във все по-широки кръгове от населението. Особено тревожно е че те се радват на сравнително висока популярност в младежката група, една от частите на населението, която в утвърдените демокрации традиционно е близка до левите идеи. Не бива да се позволява популистки политически формации да „приватизират” патриотичната идея, любовта към отечеството, защитата на националните ценности и съхраняването на националната идентичност. Абсолютно неприемливо е националните чувства да се монополизират със спекулативни политически цели и същевременно с тях да се оправдават или насърчават расистки, ксенофобски и неофашистки изстъпления. Българите, през дългите векове на своята национална история, дори и в тежки моменти на диктаторски режими, са запазвали специфичните си толерантност, търпимост и солидарност независимо от расовите, етническите или верските различия на другия. Никоя демократична политическа кауза не трябва да се примирява със случващото се напоследък отричане и склонност към насилие и отнемане на човешкото достойнство и основните права на в зависимост от раса, народност, етническа принадлежност или религия. Всички хора в страната ни са равни по достойнство и по своите права и свободи. За съжаление икономическата криза и недостатъците на българския политически живот дават основание на значителна група наши съграждани да откриват в крайния национализъм, възможни решения за личните и националните проблеми. Необходими са целенасочени усилия на всички политически организации в България за да бъде обърната дейността им реално към интересите и потребностите на гражданите и никога повече в страната ни свободата и демокрацията да бъдат поставени под заплаха. Важно е да се подчертае, че идеята за национализма (патриотизма) не трябва да се употребява в контекст, несъвместим с демократичното управление на страната. Държавата трябва да осигурява еднакви възможности на всички индивиди, стига те да приемат законите, правилата, реда, които сме възприели тук. Като алтернатива на шовинизма може да се изведе идеята за мултикултурната България – част от „патриотичната гордост” да бъде съхраненото етническо и религиозно разнообразие в страната ни. В условията на глобализация и членство в Европейския съюз, всякакви опити за затваряне на българското териториално и духовно пространство, агресивната политическа самоидентификация на национален, расов, етнически или религиозен признак, стремежът към изолиране на различните и отричането на техните човешки права са немислими, не могат да намерят оправдание в никаква здрава политическа логика. Такива действия следва да получат категорично осъждане и противодействие с всички позволени от демокрацията средства.
В политическия живот на страната ни беше осъществен пробив на екстремистки и антидемократични формирования, които постепенно се сдобиха с устойчива електорална база. Десният екстремизъм е ново за годините на прехода политическо явление, на което следва да се обърне сериозно внимание. Спекулациите с темите „патриотизъм”, „защита на националните интереси” са заплаха за все още неукрепналото демократично съзнание на обществото не толкова поради постиженията на „Атака” на избори, колкото като постепенен процес на затвърждаване на дясноекстремистко мислене и светоглед във все по-широки кръгове от населението. Особено тревожно е че те се радват на сравнително висока популярност в младежката група, една от частите на населението, която в утвърдените демокрации традиционно е близка до левите идеи. Не бива да се позволява популистки политически формации да „приватизират” патриотичната идея, любовта към отечеството, защитата на националните ценности и съхраняването на националната идентичност. Абсолютно неприемливо е националните чувства да се монополизират със спекулативни политически цели и същевременно с тях да се оправдават или насърчават расистки, ксенофобски и неофашистки изстъпления. Българите, през дългите векове на своята национална история, дори и в тежки моменти на диктаторски режими, са запазвали специфичните си толерантност, търпимост и солидарност независимо от расовите, етническите или верските различия на другия. Никоя демократична политическа кауза не трябва да се примирява със случващото се напоследък отричане и склонност към насилие и отнемане на човешкото достойнство и основните права на в зависимост от раса, народност, етническа принадлежност или религия. Всички хора в страната ни са равни по достойнство и по своите права и свободи. За съжаление икономическата криза и недостатъците на българския политически живот дават основание на значителна група наши съграждани да откриват в крайния национализъм, възможни решения за личните и националните проблеми. Необходими са целенасочени усилия на всички политически организации в България за да бъде обърната дейността им реално към интересите и потребностите на гражданите и никога повече в страната ни свободата и демокрацията да бъдат поставени под заплаха. Важно е да се подчертае, че идеята за национализма (патриотизма) не трябва да се употребява в контекст, несъвместим с демократичното управление на страната. Държавата трябва да осигурява еднакви възможности на всички индивиди, стига те да приемат законите, правилата, реда, които сме възприели тук. Като алтернатива на шовинизма може да се изведе идеята за мултикултурната България – част от „патриотичната гордост” да бъде съхраненото етническо и религиозно разнообразие в страната ни. В условията на глобализация и членство в Европейския съюз, всякакви опити за затваряне на българското териториално и духовно пространство, агресивната политическа самоидентификация на национален, расов, етнически или религиозен признак, стремежът към изолиране на различните и отричането на техните човешки права са немислими, не могат да намерят оправдание в никаква здрава политическа логика. Такива действия следва да получат категорично осъждане и противодействие с всички позволени от демокрацията средства.
Споделяне
0 коментара:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица и спазвайте добрия тон в коментарите си!