Моята цел на 14 януари и след това - ЗА ОТГОВОРНО УПРАВЛЕНИЕ, ЗА ИНСТИТУЦИИ, СЛУЖЕЩИ НА ГРАЖДАНИТЕ

Защо за мен е важно да има голям протестен митинг, защо в сряда ще бъда пред парламента и защо се опитвам да ангажирам максимален брой мои познати за гражданска и политическа активност.

Вече две десетилетия след началото на демократичните промени, очевидно целенасочено, в България не успяха да се утвърдят някои от основните елементи на действащата демократична система – преди всичко, свързани с наличие на реални възможности гражданите ефективно да въздействат и да участват във вземането на политически решения, с други думи - в управлението на страната.

Години наред обществото ни е залъгвано с мними реформи, целящи да прикрият мащабни злоупотреби с публичната власт и повсеместна корупция. Вече и отвъд границите на страната е забележима тясната обвързаност и зависимост на политическата класа от определени фигури от икономическия живот, с неясен произход на благосъстоянието си или свързвани с организираната престъпност. Степента на подвластност на държавните структури на частни, включително и престъпни интереси, застрашават сериозно ефективното функциониране на неукрепналата българска демокрация. В последните месеци корупцията и некомпетентността доведоха и до това, да бъде поставено под въпрос участието на страната ни в Европейския съюз и НАТО – постижение, плод на усилията на повече от едно поколение активни български граждани, в името на което обществото ни прие да извърши и премина през всеобхватни, изключително тежки и болезнени за мнозина социално-икономически реформи.

Многобройните признаци на наличие на олигархични зависимости в политическия живот, като купуване на отделни гласове, но и на цели партии, потискат и без това слабата мотивация за всякакъв вид гражданска активност. За гражданите политиката се е превърнала в територия, затворена за „обикновения човек”, в поле за съревнование по платежоспособност. Изключително вредна роля в тези процеси играят българската преса и другите средства за масово осведомяване. Липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите, концентрацията и нарушаването на правилата на конкуренцията, са подчинили този така важен за демокрацията сектор на най-първични пазарни механизми. Медийното отразяване на политическите тенденции неприкрито се манипулира и е превърнато в търговия, при която, ако си платиш можеш да имаш неограничено присъствие, а ако не плащаш или не произвеждаш скандали – все едно не съществуваш.

Зачестяващите проблеми с личната сигурност на гражданите и с неприкосновеността на собствеността, липсата на убедителни резултати в налагането на върховенството на закона, неефективното правораздаване, нежеланието за борба с корупцията и с организираната престъпност, влошаващото се състояние на образователната система, подчиняването на здравеопазването на корпоративни интереси, лишило значителен брой хора от достъп до качествена здравна помощ, слабият контрол върху условията за труд и недостатъчните гаранции за достойното му заплащане, бюрокрацията в администрацията, допускането за сметка на гражданите на многобройни нарушения с правилата на свободната конкуренция като злоупотреби с монополно положение, картелни споразумения, са само някои от примерите за неспособността или нежеланието на публичната власт да изпълнява основни свои функции.

Разрешаването на многобройните проблеми на страната и обществото не може да се осъществи само на принципа - да махнем едните, за да дойдат другите. За да избегнем вече досадно повтарящите се грешки да избираме еднакви по същността си и по независимостта от гражданите управляващи, на първо място трябва да реформираме системата и механизмите за осъществяването на политическите и управленските процеси. Реформа, която да цели преодоляването на опасните тенденции в развитието на демокрацията в България, като осигури ефективни и разнообразни форми за въздействие и участие на гражданите, за прозрачност, отчетност и контрол. Реформа, чрез която да постигнем отговорно управление и институции, служещи на гражданите.

 

Какви действия са необходими?

1. В Закона за политическите партии да бъде въведено приоритетно финансиране на политическите партии от държавния бюджет, съобразно получените гласове на последните национални и местни избори, в размер не по малък от 6 % от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година за всеки получен глас. Обществото следва да финансира дейността на политическите партии, които следва да му служат, които са институции на демокрацията, а не обикновени граждански субекти. Да бъде забранено партиите да получават дарения от юридически лица. Даренията от физически лица следва да бъдат ограничени до дванадесет средни работни заплати, в рамките на една година, от едно лице. Демокрацията е състезание на идеи и граждани, а не на фирми и търговски интереси. Да се въведе прозрачност и отчетност на финансирането на партийните дейности чрез поддръжка на публичен регистър за източниците, произхода, вида, размера, стойността, целта на даренията и другите приходи. Стриктно да се изпълняват разпоредбите на закона по отношение финансовия контрол и наред с това да бъдат засилени санкциите.

2. В избирателните закони за национален, европейски и местни парламенти да бъде окончателно въведен и гарантиран реален мажоритарен елемент чрез преференциално гласуване в пропорционалната избирателна система. Засилването на връзката граждани – представители и същевременно осигуряването на справедливо представителство за политическите тенденции ще се постигнат най-добре чрез възможност за няколко, но не-по малко от три преференциални гласа в рамките на листата, според броя на мандатите в съответния избирателен район. Необходимо е и сваляне прага за задействане на преференцията до 5 % от получените за партийната листа гласове. Същевременно трябва да се осигури по-обхватна и задълбочена подготовка на избирателната администрация.

3. Да бъдат разширени възможностите за пряко участие на гражданите в процеса на вземане на решения, най-вече чрез смекчаване на изискванията, условията и реда за провеждане на референдуми в Закона за допитване до народа. Да се даде възможност за провеждане на национален референдум по инициатива на гражданите, когато са събрани минимум 150 000 подписа в подкрепа на предложението. Да се предвиди задължение за Народното събрание да реши за провеждане на национален референдум, когато в подкрепа на искането са се подписали минимум 300 000 граждани с избирателни права. Да отпадне всякакво изискване за кворум при референдумите (национални и местни), така че независимо от броя на гласувалите граждани, референдумът да се счита за валиден и резултатите от проведен референдум да имат обвързващо действие за съответните органи на държавната или местната власт, в чиито компетенции е решаването на въпросът, предмет на допитването. За да се създадат нови механизми за осъществяване в хода на мандата на насрещна връзка на политиците с обществото, е необходимо да бъде въведено право на национална петиция, което означава при наличие на сто хиляди подписа, гражданите да могат да внасят в парламента проект за закон или искане за насрочване на национален референдум. Изискване за редовност на подписка да бъде само наличието на три имена, ЕГН, номер на лична карта и личен подпис на гражданина.

4. Развитието на демокрацията и укрепването на гражданското общество е невъзможно без реална свобода на информацията. Медиите не са просто търговски дружества, подчиняващи се единствено на пазарните принципи. Като съществен компонент на демократичната обществена система, заслужено се определят като „четвърта власт”. Значителният потенциал на средствата за масово осведомяване за обществено въздействие трябва да бъде подчинен на обективни правила, при прозрачност и яснота в редакционната политика. С оглед на това следва да бъде ефективно прилаган Закона за защита на конкуренцията, относно концентрацията и монополизирането на собствеността върху медиите.

5. Наред с действията, които ще поставят политиката под контрола на гражданите, не може повече да бъдат отлагани някои важни антикорупционни мерки, които могат да бъдат обобщени така:

• вместо да бъдат използвани за следене и шантаж на политически опоненти и журналисти, структурите на ДАНС трябва приоритетно да изпълняват задълженията си по противодействие на немаловажните посегателства срещу националната сигурност, свързани с участие на лица, заемащи висши държавни длъжности, в корупция и връзки с организираната престъпност;
• да се оптимизира законодателството за обществените поръчки;
• детайлно да бъдат уредени ситуациите на конфликт на интереси и съответните механизми за санкциониране;
• прозрачност в процеса на взимане на решения и управление на публичните финанси в това число усвояването на фондовете на ЕС.
• всеобхватно и общодостъпно функциониране на електронното правителство.

Проблемите са изключително сериозни и нелеки за разрешаване. Голяма част от тях се дължат на неефективната и порочна система за политическо представителство и за управление. Система, която е дълбоко вкоренена в българския политически модел от последните двадесет години. Система, в която настоящия политическия елит от всички цветове се чувства удобно и заради това, в никакъв случай, служейки си с явни и скрити методи, не би позволил разрушаването и. В настоящия момент няма по-ефективен подход за задействане на реформите от използването на разнообразните форми за граждански натиск – петиции, шествия, митинги и др. протестни акции. Повечето останали форми за въздействие с лекота ще бъдат неутрализирани от корумпираните, бюрократизирани, отчуждени и загубили доверието на хората държавни институции.

Макар и със закъснение, макар и по трудния начин, хората в България трябва сами да усвоят следващия си урок по демокрация – че не може да има добро управление и отговорни политици без гражданско участие, без ангажираност и активно отношение към обществените проблеми.

Споделяне