Да продължаваме напред, но никога да не забравяме!

Мой приятел ми разказа за филм за лагерите и затворите по време на комунистическия режим в България, който гледал по немска телевизия. Той и съпругата му бяха силно впечатлени, да не кажа потресени.

Поразтърсих и го намерих. Гледах го.

Имам се за човек, който ежедневно активно се информира. Рядко пропускам някоя новина, където и да излезе в българските медии. Нямам спомени обаче излизането на този филм да се е коментирало някъде. Май го нямаше в българските новини. Не ми се иска да гадая защо.

А филми като този си заслужават да бъдат гледани и коментирани нашироко. Няма как поколенията да си изваждат поуки от историята, ако фактите от нея се премълчават или още по-лошо – манипулират. Срамна-несрамна – историята ни е такава, каквато е. Ако искаме лошите неща от нея да не се повтарят, има нужда те да се изваждат на показ такива, каквито са. Да се посочат ясно и категорично.

Сещам се в Германия колко много паметници и възпоменателни места има, посветени точно на най-срамните моменти от историята им. И колко старателно се поддържат. Даже понякога ми се е струвало че прекалено мазохистично се самоунижават изтъквайки по най-въздействащ начини нечовешките престъпления на нацистите или на ЩАЗИ в бившата ГДР. Всъщност методът е много ефективен – категоричното публично осъждане на извращенията, шокът и огромният срам от петната, лепнати върху народа ти от бащи, дядовци и прадядовци, оставя завинаги отпечатък в съзнанието. Посещението на такива паметни места, прожектирането на подобни филми е част от възпитанието на подрастващите в Германия. За да не повторят никога грешките на предците си.

Нека и ние, българите, да знаем и помним срамните събития от историята си такива, каквито са. Не украсени поради нечия носталгия по спокойното минало или някаква друга причина.

Да продължаваме напред, но никога да не забравяме!

Филмът е с продължителност малко над 43 минути и може да се гледа вече само на немски език тук.

Споделяне