Има ли бъдеще атомната енергия?

Това е заглавието на материал, публикуван в българската секция на Deutsche Welle.

Аз мисля че има. След като енергийният глад нараства все повече. Особено при перспективата за продължаване на спекулациите с цените на петрола. Най-вече поради ставащите все по-строги изисквания за емисии на вредни газове, целящи прекратяване на унищожителното въздействие на индустрията върху климата.

Ще трябва светът да мине едно ниво нагоре в съгласуваните мерки, гарантиращи неразпространение на ядрени технологии и оръжия за масово унищожение, но това е друга тема, свързана повече с международните отношения и политиката за сигурност. Ключови думи: мултилатерализъм, интернационализъм, ООН, Нов световен ред. Някак си ще трябва да се преглътне делегирането на международна структура на правото да упражнява въоръжена сила.

Но да не се оклонявам от темата, ето го материала на Дойче веле, който считам за интересен:

 

Все повече страни се завръщат или откриват за пръв път атомната енергия. Причината - те не виждат друга разумна алтернатива. Подробности от Джийн Рубнер:

Гордън Браун взе своето решение: британският премиер иска изграждането на нови атомни електроцентрали. До преди няколко години това изглеждаше изключено в Обединеното кралство, но на фона на климатичните промени и намаляването на суровините, Лондон бе принуден да промени политиката си. Този обрат е симптоматичен за Европа, където страхът от безумно скъпия петрол и газ и промяната в климата изтласкват постепенно на заден план страха от радиоактивното лъчение.

Някъде това става изведнъж и без много обяснения: във Франция и Финландия сега се строят нови АЕЦ-и. Другаде - Белгия, Нидерландия, Швеция - бе взето решение за "отказ от отказа от атомна енергия", което намира израз в удължаването на срока за експлоатация на съществуващите атомни съоръжения. В Италия, където вече не се произвежда атомна енергия, редица отговорни фактори отново се замислят за изграждането на

нови атомни централи

Ставащото не означава, че до десет или двайсет години Европа ще бъде покрита с мрежа от АЕЦ-и. Ядрената енергия има недостатъци, които изскват открита дискусия. Освен това решението за изграждане на нови централи е много по-трудно от удължаването на експлоатацията на съществуващите.

Онзи, който реши да строи нови АЕЦ-и, трябва първо да намери решение на проблема с радиоактивните отпадъци. Решението за специален лагер е трудно, но не и невъзможно, както показва примерът на Финландия. По един демократичен път там се стигна до споразумение къде да се складират отпадъците. На второ място трябва да се изграждат АЕЦ-и, които са абсолютно сигурни, и които произвеждат минимално количество отпадъци. И на трето място, както правилно постанови британският премиер Браун, мирният атом не бива да се субсидира от държавата.

Препятствия

има и в  момента е трудно да се каже дали в перспектива атомната енергия ще може да се конкурира с вятърната енергия или чистите топлоцентрали. Сигурно е обаче, че енергийният глад на света се повишава, а растящото благосъстояние, за което с право настояват праговите държави, иска жертви.

Споделяне