За ин-витро - хайде по-сериозно и обективно

Преди няколко дни се позволих да коментирам материал в блога на народния представител Николай Камов по повод едно от предложенията за второ четене в Закона за Държавния бюджет за 2009 г.

За какво точно предложение става въпрос? По инициатива на народната представителка от НДСВ Антония Първанова и с подписите на общо сто депутати е внесен законопроект, касаещ осигуряването на целево финансиране на т.нар. "асистирана репродукция". За да се намери механизъм, позволяващ разпоредбите да влязат в сила от началото на 2009 г., по някакъв начин законопроектът е трансформиран в предложение за второ четене към проекта на Закон за Държавния бюджет. Странният процедурен подход, а също и някои постановки в предложението, свързани основно с подхода за осъществяване на целите му, станаха обект на разпалени дебати. Самата идея за целево финансово подпомагане на двойките, не можещи да заченат по "обикновения" начин (съжалявам за профанското определение, но съм лаик в медицинската област) не предизвиква противоречия, бих уточнил че аз също я споделям. След приключването на обсъждането, предложението беше отхвърлено с гласуване, като този акт е в центъра на коментираната от мен публикация на господин Камов.

Ето какво си позволих да напиша:

Слушах обсъждането на предложението на Антония Първанова по радиото. Целесъобразността на предложението изобщо не е предмет на спор, но ще оспоря методите на опозицията + НДСВ в ролята на опозиция да го прокара - в разрез с правилата и процедурите за обсъждане и приемане на законодателни актове. По-добре от мен знаете, че след второ четене предложения извън обсега на приетия на първо четене закон не са допустими. Некоректно беше да се изисква приемане на цял нов законопроект директно на второ четене.

За мен днес парламентарната опозиция злоупотреби с каузата на бездетните семейства само и единствено за да си тества способностите да пробие единността на мнозинството. Да, имате право да провокирате мнозинството - всеки ден, всеки час, при всяка възможност. Но не смятам, че е редно Конституцията, законовия ред, процедури и правила да падат в жертва при партизански битки за краткотрайно надмощие. Още по-малко редно е потребности, очаквания и надежди на значителни групи хора да бъдат употребявани не съвсем искрено и в нечестни процедурни игри. Целта не оправдава средствата, ако средствата включват нарушаване на реда.

Не мисля че това управление е най-полезното за страната. Бих подкрепил нещо ново и различно още от утре. Но сценки като днешната не ми дават основание да имам доверие на който и да е представител на опозицията, че ако му се предостави властта, ще действа като истински демократ, зачитащ върховенството на закона и силата на правото. Така не се спечелва доверието на гражданите, на които им писна от партизанщина, от погазване на законите с оправдания за „политическа” целесъобразност и най-накрая искат честна и справедлива публична власт.

Съжалявам, политическата и парламентарната борба не я разбирам по начина, по който се проведе днес в пленарната зала на Народното събрание!

Днес във вестник "Сега" е публикуван анализ "Да си раждаш електорат", подписан от Янина Здравкова. Струва ми се че проблемът е разгледан от сходна на моята гледна точка и в тази връзка ще предложа няколко цитата:

... прекрасно и похвално - няма и капчица съмнение, че демографски опустошената ни държава има нужда от раждането на повече бебета на каквато и да било цена. Няма съмнение, че безплодието е тежък социален и медицински проблем и държавата трябва да помогне на тези семейства, при положение, че досега дори не ги е забелязвала. И няма нормален човек, който да смята, че е неправилно да се отпускат целеви средства за хората с репродуктивни проблеми. Въпросът обаче е как става това. Как за пореден път лесно уязвими хора се употребяват за политически цели, как в бързината една хубава идея се опорочава от калпавото й изпълнение и как на хиляди други пациенти е показано, че те не са ничий приоритет поради недостатъчно атрактивното си заболяване. ...

... Нормално е, когато отпускаш пари, при това немалко, срещу тях да има план за харченето им, другото е пилеене на обществен ресурс на вятъра. Но не и в случая. Затова и едва след отпускането на средствата жълтата депутатка Антония Първанова се събра с пациентските организации и специалисти по асистирана репродукция и написа на крак поправки в Закона за здравето. Под проекта като вносител се подписа и Ива Станкова от БСП. В суматохата проектът за създаване на фонд "Асистирана репродукция" излезе недоносен. Основният му недостатък беше, че предполага конфликт на интереси, тъй като лекарите, работещи в ин витро клиники, ще препоръчват кои клиники да финансира фондът. Т.е. едни болници ще си разпределят парите помежду си, а пациентите може да се окажат без избор. Под тази повърхност лъсна един още по-съществен проблем. Тъй като държавата отдавна е неглижирала репродуктивната медицина, тя дори няма написани критерии, по които безпристрастно да се оценяват ин витро клиниките. Което при този вид медицинска помощ е особено важно, тъй като от качеството й зависи успехът при опитите за зачеване. Без такива критерии няма гаранция, че милионите от бюджета няма да изтекат в каца без дъно.

Така се стигна и до скандала в парламента, депутатите отхвърлиха проекта на Първанова, а пациентите решиха, че повече никога няма да видят предвидените за тях пари. По медиите настана истерия около глупавото подмятане на депутата Х за "in vivo" оплождането. В крайна сметка вече всички разследват кой на кого какво казал в здравната комисия, кой до кого седял при изричането на дебелашката шега и прочие. И проблемът за ин витро оплождането беше загърбен. Фондът беше връчен на здравно министерство, но продължават да липсват критерии за оценка на ин витро клиниките. ...

... болните от хепатит, множествена склероза и бъбречна недостатъчност, които никой още не е харесал като потенциален електорат, не е отпуснал за тях пари от излишъка и не е създал специален фонд, който да покрива безотказно и без чакане животоподдържащите им лекарства. Няма и фонд, който да поднови античната апаратура в отделенията по хемодиализа, която отдавна е опасна за пациентите. Фонд няма за онкоболните, за пациентите с шизофрения или за хората с редки болести. А и те се нуждаят от помощ и дългосрочна политика. Цинично е политиците да противопоставят пациентите с различни заболявания, да избират едни и да пренебрегват други, само защото болестта им не е толкова обществено атрактивна.

И то при положение, че постоянно доказват, че ако искат, могат да намерят пари. За всички.

Хубав анализ. Винаги съм ценял сериозния, лишен от емоции и обективен подход при представянето на проблемите и търсенето на възможности за разрешаването им.

Редактирано на 19 декември 2008 г., 16.30 часа.

Преди малко видях отвореното писмо на Любен Дилов - син до Слави Трифонов, в което откривам ново потвърждене за част от подозренията ми:

... А за фонда, който разбуни духовете, истината е доста по-сложна - пари за „ин витро" и „ин виво" има, въпросът беше как да се контролира разхода им така, че да стигат по предназначение, а не някъде другаде.

И тук госпожа Антония Първанова успя по брилянтен начин да ви подведе да подкрепяте един проект, който най-малкото съдържа подозрения за конфликт на интереси. ...

... става дума за два различни акта - специален закон и бюджета на държавата. И ако законът беше подкрепен, то съвсем справедливо депутати от най-различни партии се противопоставиха на идеите на г-жа Първанова как точно да наместят парите за репродуктивно здраве.

Цялата шумотевица около „ин виво" и „ин витро" беше аберацио иктус - отклоняване на вниманието по посока на невиновно лице. ...

Споделяне