6 неща в новите данъци, които не са никак леви

Статия на Георги Кадиев в днешния брой на 24 часа, за която заслужава да бъде поздравен. Очаквам да е началото на нещо...


Георги КАДИЕВ
в. 24 часа

Искаме ли след 2 г. тежка загуба на БСП, а ГЕРБ да се „жертва” за коалиция с ДПС?

Изборите за местна власт показаха силен наказателен вот срещу БСП. Част от него се дължи и на данъчната и митническа политика. Ще посоча част от проблемите, които виждам заложени в промените в данъчните закони, публикувани на сайта на Министерството на финансите.

Нито едно правителство не води само лява или дясна политика. На 29 септември лявото правителство на Проди в Италия прие проектобюджет, с който намали корпоративния данък от 33 % на 27,5 %. Отиващото си дясно правителство на Качински в Полша през април даде „бонус” към пенсиите на 6 млн. пенсионери. Струваше на полския бюджет около 850 милиона лева и не спаси Качински от загуба на изборите, но беше ясно изразена лява политика.

И сегашното българско правителство направи няколко сериозни стъпки в „дясна” посока през последните 2 г., като най-ярките са намаление на осигуровките с общо 9 пункта и намаление на корпоративен данък на 10%. Те бяха правилни за времето си. Дори съжалявам, че не намалихме осигуровките с 9% от началото на 2006 г. Но стъпките надясно трябва да имат линия, която една лява партия не прекрачва.

Връщам се към последните предложения на Министерството на финансите.

Проблем 1: Плосък данък. Категорично не е лява политика, особено при липса на необлагаем минимум. Безспорно има и положителни черти – познавам поне 10 човека, които се прехвърлят от чужбина в България заради тази ниска ставка на данъка. Но бих искал да получа конкретен отговор на въпрос, който виси от появата на идеята: как ще се компенсират тези 1,5 милиона българи с доходи до 430 лв. на месец, които губят от новия режим на облагане? Вярно, около 250 000 от тях са в бюджетния сектор и ще бъдат компенсирани с еднократни допълнителни възнаграждения. Може би половината от останалите получават по-високи от декларираните заплати и ще ги стимулираме да излязат на светло. Но има поне половин милион нископлатени българи, които губят и за чиято компенсация отговор не е даден. Това, че правителството ще разговаря с фирмите да вдигат заплати, е несериозно. Кой има време да разговаря с 400 000 фирми, действащи в страната, и как ще ги задължи?

Проблем 2: Виждам, че отпадат облекченията по семейно подоходно облагане, както и за дарения към инвалиди. Остават обаче облекченията за животозастраховане и за вноските за доброволно пенсионно застраховане. Стимулираме „богатите” да внасят доброволни вноски в частни фондове, а инвалидите да се оправят. Лява политика? Или лобито на фондовете е по-силно от лобито на инвалидите.

Проблем 3: Замяна на отпадналото облекчение за семейно облагане с повишение на детските надбавки. Струва пак толкова на бюджета, но има коренно различна данъчна философия. Първото можеш да го ползваш само ако имаш доход, ако си работещ родител. Повишението на детските надбавки стимулира просто брой деца, без значение работят ли родителите. Ясно ви е кои етнически групи най-много ще се възползват от това.
Защо не остане семейното облагане, след като така или иначе бюджетът дава тези 70 млн. лв.?

Проблем 4: Намаляване на данък дивидент от 7% на 5%. Въвеждаме поредно облекчение на капитала, а преди това сме махнали облекчения за социално слаби групи и за родители. Лява политика? Да не говорим, че стимулира потреблението в условия на тежък дефицит по текущата сметка, и трудно може да се нарече правилна макроикономическа политика. По-скоро би трябвало да гледате в обратна посока, към увеличаване на данък дивидент, за да стимулирате оставането му във фирмите, не разпределянето му към физически лица.

Проблем 5: Промяна на разпределението на осигурителната тежест работодател/ работник от 65:35 на 60:40. Учудвам се, че синдикатите лесно се съгласиха на това В национален мащаб са 250 млн. лв., които от задължение на работодателите се прехвърлят на служителите. Лява политика?

Проблем 6: Облагането на хазарта, чието стимулиране очевидно е приоритет №1 в данъчната ни политика. Припомням, че до края на 2006 г. Българският спортен тотализатор и „Еврофутбол” се облагаха с 8 % от оборота, а държавната лотария и бингозалите с 12 % от оборота. Тогава предложих единна ставка от 10% за всички видове хазарт, за да има еднакво данъчно третиране. От това очевидно губеше „Еврофутбол” (за БСТ и държавната лотария е без значение, тъй като платеният от него данък се връща към ДАМС като субсидия от бюджета), а печелеха бингозалите, като имаше и положителен ефект за бюджета.
Предложението мина през Министерския съвет. Последва писмо на министър Орешарски до председателя на бюджетната комисия, в което пишеше: „Предвид постъпили становища от данъчно задължени лица и допълнително извършени анализи и проучвания от Министерството на финансите, предлагам в Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде запазен сега действащият размер на данъчно облагане на хазартната дейност в страната, а именно алтернативен данък в размер на 8 и 12 на сто вместо предложената единна ставка от 10 на сто.”.
Стана скандал, приемането на закона се забави с над 3 месеца. В парламента ДПС и НДСВ подкрепиха поисканото от министър Орешарски, но в. Сега – стр. гласовете на БСП и опозицията ставката стана 10%. Сега очевидно ще гледаме втори епизод на същия филм, само че този път Министерството на финансите предлага не по-ниска ставка за хазарта, а намалена данъчна основа. Ако досега данъкът беше 10% от оборота, сега ще е 10% от оборота минус изплатените печалби. А те в сектора са средно 70% от оборота. Тоест, ефективната ставка на данъка ще е около 3% вместо досегашните 10%. В мотивите на министерството е записано, че „определената по този начин данъчна основа ще се доближава до реализирания финансов резултат от организаторите на хазартна дейност, което ще доведе до по-справедливо данъчно облагане”. Това е несериозно. Хазартът се облага с алтернативен данък поради невъзможността за осъществяване на ефективен данъчен контрол. Законодателят никога не е имал за цел да приближава данъчната основа за облагане до финансовия резултат на тези предприятия. Единствената относително стабилно определяема величина е стойността на залозите, поради което и тя е основата за изчисляване на алтернативния данък. Лява политика?

Орешарски, ДПС и НДСВ са ясни, но се надявам поне БСП да разбира за какво става въпрос.

Време е да се прави лява политика. Разумно, без крайни залитания, но всекидневно и всекичасно. Само с 20 детски градини няма да стане. Трябва преосмисляне на данъчната политика, включително и въвеждане на нови данъци. Трябва рязко подобряване на дейността на приходните агенции, особено на НАП. Трябва сериозно преструктуриране в разходната част на бюджета. Трябва затваряне на всички безмитни обекти, както го направиха в Румъния, независимо какво ще каже партийната организация в Свиленград примерно. Трябват моментални и радикални реформи в образование и здравеопазване. Трябва безпардонно изхвърляне на корумпирани политици от управлението, независимо дали са заслужили наши или не. Трябва привличане на критична маса от нови лица. В противен случай алтернативата е ясна. След две години БСП губи тежко, ГЕРБ се „жертва” и прави коалиция с ДПС и още някой, за да „спре комунизма” . Бойко Борисов нарича кретен не само мен, а и всички онези, които не му играят по свирката. Мутризацията завзема политиката. И всички вкупом чакаме дълго да изтече и тази вода.

Споделяне

Bookmark and Share

Общините сигурно са пощръклели

Тази статия в броя на в. "СЕГА" от днес може да послужи в подкрепа на някои мои тези от този материал.

По-голямата част от местната власт не подозира за съществуването на интернет, демонстративно пренебрегва пазарната логика и твори абсурдни наредби на килограм.
ТАНЯ ПЕТРОВА

Сочно нещо е местният вот. Обещанията с традиционна лекота задминават скоростта на светлината и аха да се сбъднат още преди да са изречени. За анонимния гласоподавател се водят имиджови, финансови и бухалкови битки, а прозата на битието прогонва далече дебата по същество.

В тези егоистично-показни времена въпросът за качеството на наредбите и правилата, изковани от общинските съвети, звучи досадно. Но пък е показателен за много неща.

Мъглявини на хоризонта

Титаничната битка, водена в момента, в масовия случай е битка за овладяване на мъглявини. Това допринася и за скудоумните предизборни кампании. Десетки общини още не са открили интернет, други го ползват, но избирателно. От сайта на община Венец например може да се разбере, че преобладаващият релеф е равнинно-хълмист, климатът се характеризира с горещо лято и студена зима, а горският фонд включва над 40 дървесни вида. На сайта са изброени и всички общински съветници, но на местните наредби не е посветена и една буква. Уроци по география, без каквато и да е било информация за действащата на територията на общината уредба и взиманите от общинарите решения, предлагат и други общински сайтове. Масово липсват и задължителните по закон регистри на общинската собственост.

Дупките не са подминали и сайтовете на по-големи общини, дори и този на Националното сдружение на общините. На сайта на голяма община като Пловдив линковете към 2 от 3-те страници с наредби са неактивни. От сайта на община Петрич пък излиза, че единствените регламентирани сфери са спортът на петричани, дейността на общинските дружества и разполагането на преместваеми обекти.

Неродени скандали

Неминуемото втренчване в големите градове, подпомагано от липсата на прозрачност в по-малките населени места, спестява на обществото незнаен брой скандали. Не липсват съвсем и добрите примери. Вечният софийски скандал за заменките на територията на друга голяма община със съразмерни апетити - Варна, не съществува. Варна прибягва до замени на имоти, вещи и право на строеж само след неуспешно проведен конкурс или търг. Изключение се прави единствено в случаите, в които се обезщетяват частни имоти при отчуждаване. Варна не се чуди и дали да провежда конкурси при назначаване на управите на общинските фирми, макар че е отнела правото на общинския съвет да се меси в определянето на конкурсните условия. Благоевград пък е една от малкото общини, въвела квалифицирано мнозинство от 2/3 при промяна на собствеността от публична в частна общинска.

Обичайните заподозрени за сделки със собственост като София и Пловдив на хартия изглеждат далеч по-благоприлично от други местни управи. Така например община Самоков не счита за особено ценна дейността на лицензирани оценители и общинарите предпочитат сами да пресмятат пазарната стойност на имотите. Евентуално участие на лицензирани оценители е предвидено само при продажба на имоти на търг или конкурс, като изрично е уточнено, че независимото мнение е само препоръчително. При заменките на собственост за оценители изобщо не се споменава, а цената се определя от общинарите.

Странен ред е въвел и общинският съвет в Кърджали. Тук решенията за замяна на собственост се взимат от общинския съвет при пълна слепота за евентуалната цена на имота. Оценката на имота се изготвя едва месец след решението на общинския съвет и се приема от Експертен съвет по приватизация. На фона на традиционните скандали около нереалистични пазарни оценки тази практика е, меко казано, съмнителна. Общинарите в Кърджали имат и друг принос - застопоряването на уж пазарни цени на общинската собственост в отделни случаи. Така например 1 кв. м общинска земя в най-централната част на града в момента е оценена на 70 лв. "пазарна цена" в случай, че въпросът касае промени в регулационния план и придаване на общински парченца към частни имоти. Кърджали е щедро и към управите на общинските фирми, като на бордовете се полагат до 3000 лв. за представителни разходи на година.

Подобно лежерно отношение към цените на собствеността е възможно благодарение на удобно мълчание в закона за общинската собственост. Оценка на лицензиран оценител в него изрично е предвидена само при случаи на отчуждаване на частни земи. София тук прави добро изключение, предвиждайки лицензирана оценка за всички видове разпоредителни сделки с общинско имущество.

Нарушения

В местните наредби не липсват и нарушения на националното законодателство, често видими само за потърпевшите с хъс за съдебни битки. Понякога те изскачат от невинни текстове като последния случай с високите такси за търговия с алкохол, въведени от градове като Варна, Бургас, Пловдив, Благоевград. Четирите общини се позоват на новия закон за местните данъци и такси, но всъщност прилагат стари и отменени правила, събирайки в пъти по-високи суми.

Пловдив дава и друг пример на странно на фона на членството ни в ЕС поведение. Въпреки множеството скандали около двойните ценоразписи за българи и чужденци общината необезпокоявано събира по-високи туристически такси от иноземците. За българите сумата на ден е от 50 до 10 стотинки, за чужденци - от 1 лв. до 20 стотинки. Интересен казус изскача и от нормативната уредба на община Брезово. Правото на свободно движение очевидно не стои на висота в общината, която е въвела минивизи за пришълците. На територията на Брезово пребиваването и пренощуването на странници без разрешение на общинските власти е изрично забранено.

Местна инициатива

Сравнението показва, че общините рядко напускат пределите на изрично вменените им от държавата задължения и предпочитат да не проявят самоинициатива в приемането на допълнителни наредби за регулиране на въпроси от местно значение. Изключенията тук са основно по линия на проявяването на допълнителна грижа за отделни групи като студенти, пенсионери, социално слаби.

Община Варна е една от малкото, решила да стимулира общинските служители за повишаване на събираемостта на глобите, данъците и таксите. За допълнително стимулиране на част от общинската администрация отиват 15% от всички събрани глоби, укрити или недекларирани задължения, извънредни постъпления след ревизии. Някои общини като Ветово отпускат стипендии на студенти с ниски доходи, докато други като Балчик са загрижени повече за следдипломната квалификация на общинските служители. Немалко общини са регламентирали и реда за стопанисване на пътищата, приемайки изрични критерии за ремонтирането на отделни отсечки с приоритет.

Най-сериозният недъг на местното нормотворчество е отдавна известен - фактическата смърт на много от писаните правила.

---------------------------------------------------

КУРИОЗИ

Най-куриозните текстове обикновено изскачат от общинските наредби за обществения ред. Иззад тях наднича и обликът, и духът на самите населени места.

Така например животът в Две могили през лятото най-официално започва в 5.00 часа. Тогава пада общинската забрана за вдигане на шум. Не е нужно да ходиш на място, за да си представиш и вида на улиците - в Две могили прекопаването на тротоари и улици е изрично забранено, както и засенчването на прозорците с картони, шперплат, зебло и др. Допускат се само щори и едноцветна хартия.

Куриозно звучат и голяма част от ограниченията, свързани с гледане на животни. Община Габрово има изключително пунктуална наредба за кучетата и е една от най-нетърпеливите местни управи по въпроса пръкнали ли са се или не нови кучешки поколения. Това трябва да бъде рапортувано от собствениците на общината в рамките на 3-дневен срок. За сравнение Берковица отпуска за новината цели 30 дни. Тук столицата се отчита с една от най-хуманните наредби. За кучетата, гледани в колибка, се изискват минимум 6 кв. м за ниските породи и 9 кв. м - за високите.

Някои общини са приели и количествени план-сметки по адрес на животните. На територията на Кърджали например извън изрично забранените зони се допуска отглеждането на 1 свиня майка, 2 свини за угояване, 1 крава, 1 теле, 4 овце, 2 кози, 15 птици и 10 зайци. В Самоков допускат максимум 2 броя едър и 10 броя дребен добитък. В планинския град изискват намордници не само при извеждането на кучета, но и при разходката на "други опасни домашни животни".

Нравите също раждат любопитни правила. Така например Казанлък е една от малкото общини, приели нарочна наредба за продажбата на еротична литература и аксесоари. Тази дейност се позволява само на закрито, като списанията и литературата задължително се опаковат в полиетиленови пликове. Достъпът за по-нисичките клиенти е орязан в името на децата - в неспециализираните магазини и книжарници тази стока се излага на минимална височина от 1,80 м.

Споделяне

Bookmark and Share

Купуването на гласове било европейско явление?

Слагам тук тази статия от днешния брой на в. "СЕГА" за да мога по-късно лесно да я намирам, без да ровя из архивите на вестника.

Доган е прав, но за Европа от ХІХ и началото на ХХ век
Светослав Терзиев


"Купуването на гласове е европейско явление... Демокрацията ще я бъде дори с купуването на гласове", каза в нощта след изборите лидерът на ДПС Ахмед Доган и както обикновено беше прав. Той имаше предвид Европа след Втората световна война. Но всъщност правилно е да се говори за Европа от края на ХIХ и началото на ХХ век, с която може да се сравнява днешната политическа култура в България. Доган несъмнено бе взел за пример и официалния кандидат за ЕС -Турция, където гласове се купуват не точно с пари, а с радиоприемници, телевизори и мобилни телефони. Известно е, че според него пътят към Европа минава през Босфора.Точно по изборите на гости в България бе видният френски политик Филип Ерзог, който сега е съветник на премиера Франсоа Фийон, а преди това е бил 14 години евродепутат. Запитан от "Сега" в кои европейски страни е забелязал купуване на гласове, той не можа да си спомни, но увери, че във Франция няма такава практика.И все пак явлението съществува, щом за него говори Доган. Проверка в интернет показва, че през последните две години то е предизвиквало скандали в няколко страни - Мароко, Мавритания, Конго, Колумбия. Общото между тях и България очевидно са равнището на живот на народа и неразвитостта на демокрацията. При масова бедност и политическа безпринципност хората са по-склонни да продават гласовете си, показва най-беглата справка. Тя обаче може да заблуждава и затова е по-добре да се потърси научно изследване на проблема Точно преди две години Станфордският университет в Калифорния организира международна конференция на тема "Бедност, демокрация и клиентелизъм: Политическата икономия на купуването на гласове". Научната среща неслучайно бе свикана в САЩ, където търговията с гласове (особено на местно равнище) има традиции. На предишните местни избори в Чикаго например средната цена на глас в бедняшките квартали бе 50 долара, твърди български имигрант. Знае се, че в Чикаго се намира най-многобройната българска колония в САЩ. Един от най-добрите доклади на конференцията бе изнесен от американския проф. Фредерик Чарлз Шафър от Масачузетския технологичен институт в съавторство с австрийския проф. Андреас Шедлер, който преподава във Виена и Мексико. Съвместният им труд се наричаше "Какво е купуване на гласове? Границите на пазарния модел". Както прилича на учени, те оспориха най-напред широко разпространеното мнение, че "купуването на гласове е обикновена икономическа транзакция, при която партии и кандидати дават материални изгоди на отделни граждани в замяна на подкрепа в избирателните урни". Разликата от нормалния пазар според тях произтича от липсата на социални и правни норми, които да гарантират изпълнение на сделката. Главната пречка е тайната на вота (ако няма други политически и морални пречки). Тя създава несигурност дали избирателите гласуват "правилно", след като са получили парите или други облаги. Според авторите купувачите на гласове са изправени пред задачата да превърнат сделката от "несигурна инвестиция, помрачена от високия риск за предателство, в печеливш бизнес, който дава разумни шансове за спазване на уговорката".Едно от решенията е "непрякото" купуване на гласове, при което не се дават директно пари и не се очаква гарантирана реципрочност пред урните, а се предлагат възможности за развитие и бъдещи облаги, които създават по-скоро "морален" ангажимент у избирателите. "Тази практика бе позната през ХIХ век в Англия и в началото на ХХ век във Франция, а днес е обичайна във Филипините и в Еквадор", пишат двамата изследователи, чийто труд излезе и като книга в Лондон през 2006 г. под заглавие "Избори за продан: Причини и последици при купуването на гласове". За целта се избират подходящи общности, които си имат вътрешно лидерство. В Тайван брокерите на гласове обикновено се свързват само с роднини, приятели и съседи. Подобна е тактиката в Тайланд, а също и в Аржентина, посочват Шафър и Шедлер.

При такъв подход е важно да има не само морков, но и тояга, т.е. санкции за онези, които отказват обещаваните им облаги или гласуват "неправилно". Във Филипините търговец на гласове обяснил: "Да се откаже такава оферта би могло да се сметне за предизвикателство срещу добрата воля на кандидата. Това би ви разобличило като избирател, който гласува против кандидата. Освен това ще ви смятат, че вървите срещу течението". В Перу и Мексико на избори през 2003 г. политически брокери са обяснявали на избиратели, че ако се държат "неправилно", ще загубят достъп до социални програми, щом определени хора дойдат на власт.

Когато се извършва пряко купуване на гласове, обещанията за сетнешни изгоди, както и общите заплахи не са достатъчни. Необходим е контрол кой как спазва уговорката, т.е. трябва да се преодолее тайната на вота. В началото на миналия век в Охайо са били подкупвани членовете на избирателните секции, за да надничат как гласуват гражданите. Това обаче е твърде груб метод и трудно се прилага. Когато избирателят трябва да впише, да задраска или да посочи със знак определено име в бюлетината, се използва индиго със същия размер, върху което остава следа. Тя доказва как е гласувал. Така се прави и сега във Филипините. Там се прилага и методът "совалка", изобретен през ХIХ век в САЩ и разпространен после в Австралия под названието "тасманийска хитрост". При него един избирател влиза с открадната бюлетина, на която е посочен "правилен" вот. След това скрива в джоба си чиста бюлетина, а пуска приготвената в плика, и излиза. Чистата се попълва отвън "правилно", дава се на друг избирател и т. н. Методът е популярен днес в Русия, където се нарича "верига".

Върху избирателите може да се влияе чрез повишаване или отбиване на избирателната активност в зависимост от това дали тя е благоприятна за даден кандидат, или трябва да се намали за съперник. България се прочу в Европа през 2005 г. с лотарията на правителството на Симеон Сакскобургготски, който се опита да върне повехналия ентусиазъм на електората към своята особа. Макар и да твърдеше, че целта е повишаване на общата избирателна активност, замисълът му бе толкова прозрачен, че дори генералният секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис изпрати на 14 юни 2005 г. предупредително писмо до тогавашния външен министър Соломон Паси. Той му обърна внимание, че ако идеята не се подкрепя от всички партии (а случаят бе точно такъв), тя ще служи завоалирано в полза само на партията инициатор.

Изборният туризъм с автобуси от Турция към България също е начин за изкуствено повишаване на избирателната активност в полза на определена партия (ДПС). В други страни автобусите се използват пък за намаляване на активността. Това се нарича "негативно купуване на гласове". За първи път то е приложено през ХIХ век в Мериленд и околностите на Ню Йорк с цел по-малко избиратели да гласуват за даден кандидат. Напоследък е практикувано в Гвиана, където избиратели са продавали "временно" личните си карти и така не са можели да отидат да гласуват. В Западна Австралия на бедните коренни жители се раздава алкохол, за да не им се ходи на избори. Във Филипините пък се организират екскурзии с автобуси сред природата или до туристически забележителности точно в деня на изборите. В Мексико и Венецуела, където пръстите на гласувалите се маркират с неизтриваемо мастило, хитреци плащат на избирателите да си топнат пръста в мастилото предварително и така ги дисквалифицират от вота.

Раздаването на "помощи" в цели села и бедни предградия е практика в Англия до 1872 г., когато там е въведено тайното гласуване. Тя обаче продължава в Индия, Сенегал и Тайланд, а също под различни форми и в България. В Мексико избирател в едно село обяснява политическата си позиция по следния начин: "Когато ни дават кокошка, ние гласуваме за кокошката, а не за кандидата". В Бенин избирателите виждат в това начин да си върнат част от награбеното от политиците. Селянин във Филипините казва, че "практически това е единственият начин да се вземе нещо от управляващите".

Директното плащане при таен вот е изобретено в началото на ХХ в. във Франция, където избирателите получавали половин банкнота преди гласуването, а другата половина им се връчвала, ако кандидатът спечели. На други места същият номер е правен с чифт обувки.

По-хитър е трикът със залаганията, минал успешно през 2000 г. в Тайван. Букмейкъри обявили залози от 1 към 10 в полза на определен кандидат, а за неговите съперници 0,8 към 1. Хазартните избиратели масово гласували в полза на първия, за да му гарантират победа и да спечелят от залозите.

Ако се сравнява с днешната чужда практика, България очевидно се нарежда сред държави от Азия, Африка и Латинска Америка. Тя обаче иска да бъде сравнявана с Европа, както излиза от твърдението на Доган, че купуването на гласове е европейско явление. Той е прав, доколкото и в други европейски страни освен у нас съществуват мафиотски структури. Така например на регионалните избори в Италия през 2003 г. за първи път бяха засечени избиратели, които заснемат с мобилни телефони бюлетината си в тъмната стаичка, за да докажат след това как са гласували. На 16 май 2003 г. Би Би Си пусна информация под заглавие "Мафията прибягва до телефони с камери. Италианските гангстери намериха ново приложение на мобилните телефони". Вътрешното министерство издаде тогава незабавна заповед да не се допускат избиратели да гласуват, ако носят телефонни апарати с камери. Тази година щафетата бе поета от български политически гангстери, но и техният номер бе разгадан бързо.

Споделяне

Bookmark and Share