Какъв гол ...

Споделяне

Bookmark and Share

България е с най-висок ръст на корупция в партийната система и правосъдието сред страните от ЕС

Всякакви проучвания го доказват, а и ние си го знаем и усещаме, обаче продължаваме да сме супер търпеливи към корупцията. Толкова години властта злоупотребява с публичните средства, а хората все още не реагират. Да не би да смятаме за нормално да крадем сами от себе си?! Вече имам сериозни съмнения че "рушветчийството" и "крадненето" не са неизкореними традиционни особености на българския манталитет?!

Източник: | www.dw-world.de | © Deutsche Welle

Трансперанси интернешънъл оповести в Берлин барометъра си за корупцията в държавните и обществени институтии в 60 държави. Той отразява мнението и опита на гражданите от тези страни.

България е страната от ЕС с най-висок ръст на корупция в съдебната система, партиите и здравеопазването. Това става ясно от представеното днес в Берлин проучване на организацията Трансперанси интереншънъл. То е проведено сред граждани и отразява тяхното възприятие на ситуацията с корупцията в страните им и техния опит при даване на подкупи.

Какво сочи барометърът за институциите в България?

По скалата на тази организация България получава индекс от 4,3  за корупция в политическите партии и правосъдието и 4,2 за – корупцията в законодателната власт. Висок е и ръстатът на корумпираност в здравеопазването: 4,1 пункта. За сравнение: с изключение на Полша, която има четири пункта и Литва - 3,9 пункта, почти всички останали страни в ЕС са с индекс от два до три пункта. А ако се сравни с предишни статистики през последните три години възприятието на българите към корупцията в здравеопазването се е увеличило и заема вече първите места в националния барометър.

Като цяло Румъния се е представила по-добре от България.

Индексът на корупция в нито една от румънските институции не надвишава четири пункта. Средно измерената степен за ЕС е 3,7 за корупция в партиите и 2,9 пункта в законодателната власт.

Българските партии са на едно ниво с боливийските по степен на корумпираност 

А що се отнася до страните извън ЕС нивото на корупция в България е близко до това в страните от Латинска Америка. В Боливия, например, има същият ръст на корумпираност в партиите, както в България- 4,3 пункта. Така поне смятат гражданите на тези две страни.

Подробности за нивото на корупция в България се очакват в понеделник  по време на официалната пресконференция на българския клон на Трансперанси интернешънъл.

Споделяне

Bookmark and Share

За отношението към политиците и др.

Няколко извадки от едно интервю на проф. Андрей Пантев за вестник "Монитор":

Професор Пантев, защо българите имат все по-негативно отношение към политиците?
­ Вероятно защото проявяват един неунищожим рефлекс от нашата битова характеристика -да търсят вещици хоризонтално, наоколо, но вън от себе си. Нека напомня, че българските политици не идват от планетата Сатурн, а са реализирани след избор, чиито синкопи се възпроизвеждат ­ от зоологически възторг до брутално отрицание. Тази еволюция обикновено е реализирана за не повече от две години. Създава се впечатлението, че веднъж да се промени парламентът, да се смени правителство и да се махнат управленците, всичко ще тръгне прекрасно. Но тези предположения, искания и надежди вече сме ги виждали. Това е лесно обяснение, но то само подготвя почва за нови спасители и нови пророци. Драмата е в морално-политическия климат в цялото ни общество. Пороците на парламента са пороци на всички нас. Защото рядко ще видим институция, колкото и малка да е тя, в която тези пороци да липсват.
­ Ако трябва с една дума да определите българския преход, коя би била тя?
­ Ако думата следва да е една, тя е симулация.
­ Огледало ли са българските политици на народа ни? И ако ги упрекваме, не е ли това упрек към хората, които са гласували за тях?
­ Това, че политическата дейност не отговаря на възвишените представи за идеал и служба на хората днес, не е само българско явление. Забелязваме една профанизация на политика от Австралия до Черна гора. Просто защото тя не се извежда от принципи и идеи, а от прагматизъм, който често е тяхно отрицание. Изразът на Бисмарк за съотношението между правителство и народ си остава ­ освен тогава, когато една страна попада под тежките ограничения на блоковото разделение. ­

..........................................

Морално здраво ли е обществото ни?
­ Не познавам изрядни общества по света в миналото и днес. Нека да не забравяме, че чак от 1808 г. търговията с роби се е приемала за легитимна дейност. Томас Джеферсън е имал роби, а Толстой ­ крепостни селяни. Нашето общество е поразено от друг морален порок ­ да приема парите като единствена индикация на смислен живот и на обществена значимост. След като всичко е за продан, тогава, защо по същата житейска логика да не се продават и гласове. От тук следва да започнат всички съдебни търсения и морални назидания. Не може да се възнаграждават при разните телевизионни игри с пари всякакви идиотизми и в същото време да се поучава, че продаването на гласове е лошо поведение. Когато едно общество е болно, това обикновено засяга всички негови органи, а не отделни.

...............................................

­ ­ Задълбочава ли се социалното разслоение у нас?
­ Никога досега не е имало такива социални пропасти, независимо от политическите режими. Ако говорим за прецеденти от нашата съвременност, такава пропаст е най-значимата и тревожна от всички останали. Някога Иречек написа, че българите изпитват отвращение към неравенството. Днес неравенството е обявено за естествено състояние, едва ли не свидетелство за ум и жизненост. Този морален дарвинизъм тепърва ще се развива и не виждам възможности и причини да бъде, ако не спрян, то поне ограничен. Да сте прочели някъде, че някой е върнал загубен портфейл, че някой не е поискал хонорар за услуга, че се отказал да пътува някъде, за да замине някой друг? Най-обикновени добродетели, върху които се крепи човечността. Но парвенюшките сватби и юбилеи са любимата тема на повечето медии. Лошото е, че са любимата тема и на читателите. Свикването с несправедливостта постепенно те превръща в палач или овца.
­ Какво е необходимо да променим в манталитета си като нация?
­ Манталитет на нация не се променя така лесно. В известен смисъл тогава, когато е създаден през времена на тежка и враждебна зависимост, той е трудно променим. Намирам, че можем да вникнем по-дълбоко в смисъла и причините на нашите исторически поражения, за да не се възпроизведат макар и по друг начин отново. Днес победата не се изрепчва с териториални придобивки, но поражението е поне в началото невидимо. Трябва да има някаква и вътрешна причина, а не само злосторници от близо и далеч. Засега обаче всякакъв опит в това отношение има първосигнална рецепция ­ той се приема като отрицание на славното ни минало, историческите ни приоритети, цивилизационните ни заслуги и прочее. А едното не означава отрицание на другото.

Споделяне

Bookmark and Share

Георги Близнашки за плоския данък и други теми

Георги Близнашки, депутат от БСП: Хората остават без жизнени шансове 
в. Земя,
2007-12-05
Иванка ХЛЕБАРОВА

С плоския данък БСП се оказа в небрано лозе.

Георги Близнашки е роден през 1956 г. Депутат от Коалиция за България в 40-ото народно събрание. Член на Висшия съвет на БСП. Доцент по конституционно право в СУ „Св. Кл. Охридски". Женен, с едно дете.

- Вашите думи, че плоският данък е контрареволюция, предизвикаха широк отзвук. Как ще се аргументирате?  
- В случая става дума за изключително политическо решение, едно от най-важните, вземани след 10 ноември 1989 г., защото оттук насетне чрез въвеждането на плоския данък по същество се отива към едно йерархично общество от затворен тип. Данъчната тежест не просто се пренася от богатите към хората с ниски и средни доходи. Това, което е особено неприятно, че тези хора, които поемат по-големия товар, се лишават от жизнени шансове и се ограничава тяхната житейска перспектива за развитие. Именно от тази гледна точка можем да говорим за контрареволюция, докато самите създатели на идеята говорят за данъчна революция. Богатите ще стават все по-богати, а бедните - все по-бедни. Смятам, че използването на понятието в този контекст е напълно легитимно.  
- А кой още споделя тези ваши идеи? Имате ли подкрепа в парламента, във вашата парламентарна група?  
- Изключително важно е да стигне до съзнанието на широката общественост за какво точно става дума, тъй като мнозина, включително и от парламентарната група на БСП, не са съвсем наясно за последиците, които произвежда плоският данък. Става дума за една крайнодясна, либертарианска мярка, чието прокарване среща съпротива навсякъде по света. Това не беше допуснато в цивилизованите страни на Западна Европа. Не е направено в САЩ. В парламентарната група има много разумни и грамотни хора, които схващат за какво става дума, но по силата на редица конюнктурни съображения, които най-общо могат да бъдат определени като страх и конформизъм, предпочитат да следват сляпо позицията на ръководството. Обаче въпросът е, че БСП е на път да загуби смисъла на своето съществуване.  
Искам да подчертая и това трябва да се знае, че няма политическо решение на нито един партиен орган на БСП относно въвеждането на плоския данък. Когато този въпрос беше разискван преди четири-пет месеца, след станалата остра размяна на мнения на пленума на Висшия съвет на БСП решението беше отложено. Впоследствие партията беше поставена пред свършен факт с решението, взето на съвета на коалицията - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Така че аз съм напълно в правото си да изразя по един категоричен и рязък начин своето несъгласие. Никой няма право да налага собствената си гледна точка на една цяла партия с над 100-годишна история и традиции, каквато е БСП.  
- Върху кого ще се стовари ударът на този закон?  
- Това е един закон, който предопределя социално-класовата структура на обществото за дълго време напред. Облекчават се от данъци богатите и тежестта се пренася върху по-бедните слоеве. Това, което трябва да се подчертае, че след като ние имаме изключително високи косвени данъци, изключително високи акцизи, които също пренасят тежестта надолу към по-низшите социални слоеве, България става страната с най-висока степен на социална несправедливост на европейския континент. Плоският данък е изключително вреден, защото разрушава тъканта на националната солидарност, онази солидарност, която ни прави членове на общност със споделени ценности и очакване за бъдещето, т.е. една нация с обща съдба.  
Особено неприятно е, че плоският данък се въвежда у нас по инициатива на ръководните среди на БСП, партия, която по дефиниция е призвана да отстоява каузата на социалната справедливост. Последицата от въвеждането на плоския данък е, че се отива към задълбочаване на социалната диференциация, която по същество стига до непоносимост. Това е нещо, което страна с егалитарни традиции, каквато сме ние, не може да се приеме. Смятам, че ще има обратна реакция, защото нашият народ е просветен и няма да остане безразличен към подобен тип политика.  
- Как стоят в тази връзка идеите за компенсации за работещите с по-ниски заплати, за необлагаемия минимум, за отмяната на семейното подоходно облагане, което засяга много млади семейства? Става ли дума за това при обсъждането на закона?  
- Не приемам плоския данък по принцип и опитите за компенсации са нещо преходно, което определям като хвърляне на прах в очите на хората. Това е една заблуда, защото в условията на пазарна икономика означава нещо временно, без особено значение. С някакви 10-20 лева повече въпросът не се решава. Така бяха представени нещата, че всички започнаха да изчисляват какво печелят и какво губят. Всъщност губи обществото като цяло, защото, освобождавайки олигархията от нейните задължения, по същество се извършва едно преразпределение на националния доход и се въвеждат пазарни механизми в сфери, които досега оставаха извън тях. Една от непосредствените последица от въвеждането на плоския данък е заявлението, че се отива към либерализирането на режима за таксите в държавните университети, т.е. те рязко ще се повишат. Тъй като плоският данък ограничава притока на средства, държавата няма да може да си позволи да вдигне заплатите на университетските преподаватели и остава да се либерализира режимът на таксите. Това са ефективните последици. Децата на богатите ще получат достъп до университетите, а те ще останат недостъпни за децата на хората с ниски доходи. Това е трагедията.  
Що се отнася до необлагаемия минимум, БСП се оказа в небрано лозе, защото отивайки към по-изчистен вариант на плоския данък, тя позволи на всички.  
други в парламента да въведат темата за необлагаемия минимум. Това също е междинна мярка, но все пак частично облекчава положението на социално слабите слоеве. БСП беше заобиколена отляво дори от дясната опозиция.  
- Мотивът на правителството е, че с въвеждането на плоския данък се изкарва на светло сивата икономика. Това ли е ефективната мярка за постигане на такъв резултат?  
- Абсурдна теза. България е твърде малка страна, за да се правим, че не знаем какво точно се случва. Държавата не трябва да капитулира пред олигархията, а да й наложи своите правила и да я дисциплинира. Сега ни предлагат точно обратния подход - да приемем правилата, налагани от самата олигархия.  
- Напоследък в обществото вниманието се фокусира върху хазарта. Защо е така?  
- Част от оправданието да се насърчава хазартът отново е свързано с възможността от привличане на свежи финансови ресурси в страната. Но всички разбираме, че той е вреден за манталитета на обществото. Хората започват да залагат на случайността, а не търсят автентична реализация чрез своя труд. Това е много опасна линия. Неслучайно навсякъде по света хазартът е изтикай в периферията. От него се облагодетелства една малка клика. Добре известно е, че оттам се финансират политически инициативи, избори и т.н. Поведението на тези хора е абсолютно неприемливо. Те се опитват да заплашват обществото, едва ли не какво ще се случи с България, ако тях ги няма.  
- Кажете какво става в редиците на БСП след изборите?  
- Ситуацията в БСП е изключително тежка и съм склонен да я определя като идейна и политическа деморализация. Още след загубата на изборите за европейски депутати през м. май, не бяха направени правилните изводи за това какво очаква българският народ от тази партия. Непосредствено след това се тръгна в погрешна посока и се стигна до крайно тежките поражения в големите центрове на страната. Не може да се обявяваш за победител и да се биеш в гърдите, без да обясниш какво всъщност се случва, защото това, което стана в големите градове, ще последва и в по-малките.  
- Стана ли дума в ръководството на БСП, че на предишни избори партията беше подкрепена от около 2 милиона души, а сега те са намалели почти четири пъти?  
- Тук е фундаменталният проблем, че в ръководството не желаят да се отиде на сериозен разговор. Самото пребиваване във властта им създаде едно изкуствено самочувствие. Нека да кажа, че феноменът има много дълбоки корени. Ако се реализира някаква скрита цел на българския мирен преход от тоталитаризъм към демокрация, то тя е свързана с обстоятелството, че властта премина от стария комунистически елит към техните деца и внуци. Но децата на номенклатурата не упражняват властта със социалния ангажимент, който имаха техните родители. И в този смисъл трябва ясно да им се каже, че те трябва да следват политика, която да отговаря на очакванията на широките обществени среди, които поддържат БСП. Това беше каузата, заради която те бяха изведени във властта. Не можем от крайнолеви заклинания да преминем към ултрадесни експерименти.  
- Единствено възможна ли е тази политика, която сега води правителството, както казва премиерът Станишев?  
- Изявления от типа, че това е единствено възможната политика, не отговарят на истината. Що се върна пак на плоския данък, понеже тогава си позволих да кажа, че на лъжата краката са къси. Даже може да се съжалява, че не беше проведен докрай плоският данък в неговия неподправен вид. Такъв, какъвто си го бяха намислили в самото начало, защото тогава много бързо щеше да стане ясна цялата несъстоятелност на тази инициатива.  
Абсолютно неприемлива за БСП също така е тезата, че в политиката различието между ляво и дясно било изчезнало. Към всеки проблем са възможни различни подходи, различни решения. И тук се прави груба грешка. Ако в ранната фаза на прехода трябваше да решаваме общодемократични задачи, да се приеме новата конституция, която предполага възможно най-широкото съгласие в обществото, да се утвърждават ценностите и принципите на демокрацията, около които да се обединят всички основни политически сили и в името това се допускаха различни компромиси, то сега е време за друг тип политика, която да изхожда от определена ценностна представа за бъдещето на страната. Така че подобни оценки са напълно неприемливи. Странно е откъде се взеха тези хора в ръководните среди на БСП, защото до неотдавна те отстояваха съвсем други каузи, а сега задават тон за политиката на партията и раздават оценки за хората, които се ангажираха с нейното оцеляване през годините на прехода. И при това се налагат безапелационни решения без каквато и да било дискусия.  
- Как присъединяването на България към Европейския съюз се отрази на следването на лявата политика, залегнала в програмата на БСП?.  
- Положителните последици от присъединяването на България към Европейския съюз трябва да се използват в интерес не на малък кръг от хора, а от цялото общество. Лявата политика не просто е възможна, но е задължителна след всички онези жертви, които понесоха трудовите хора. Неслучайно нашите приятели от Партията на европейските социалисти много внимателно, но категорично подчертаха това. ПЕС е категорично против въвеждането на плоския данък. Помислете си само, ако в Германия се въведе подобен данък, тогава средствата за ЕС рязко ще намалеят, а фондовете, на които разчитат бедни държави като нашата, ще изчезнат.  
- Какво е вашето мнение за лявото крило в БСП днес?  
-Бях дълго време техен опонент, когато те бяха доминиращата тенденция вътре в партията. Но при създалата се ситуация мисля, че те играят една изключително полезна роля, защото създадоха форум за дискусия, която е невъзможна в ръководните среди на партията. Когато се учредяваха, аз ги поздравих и заявих, че не може да има силна социалистическа партия без силна левица вътре в нея. Те са необходима противотежест на една десница, която не се е обозначила в достатъчна степен, но по същество доминира в ръководните среди на БСП. Те могат да изиграят изключително важна роля за оцеляването и стабилизирането на БСП. Призовах ги да си взаимодействаме с оглед на отстояването на автентичния социалистически облик на нашата партия.  
- Все пак защо ние така мъчително вървяхме през прехода и сега сме на последно място? Съседна Румъния например върви много по-напред от нас.  
- Постиженията на Румъния не трябва да се надценяват. Това, в което те успяха, е, че не допуснаха да се развихри олигархията и да налага своите интереси като официални на страната. Политическият елит на Румъния, независимо от множеството разправии помежду им, поддържа консенсус по основните направления на вътрешната и външната политика и това носи добри резултати. Румънските социалисти извършиха структурните реформи в обществото и нещата останаха под контрол. Докато у нас се отиде в друга посока и сме затънали в блатото на корупцията, от което трудно ще излезем, ако не се постигне този вътрешен консенсус в политическия елит за въвеждане на ред и сигурност в страната.  
- На политическата сцена днес е ГЕРБ. Има прогнози, че на следващите парламентарни избори може да се наложи БСП да прави коалиция именно с тях. Няма ли да бъде безпринципно това от наша страна?  
- Трябва много внимателно да се следи какво се случва с тази нова формация. Тя е поредното странно формирование в нашия политически живот. И засега нещата се въртят около една-единствена личност. Очевидно е, че ГЕРБ няма да остане в този му вид, в момента в който навлезе в сферата на висшата политика. Ще се появят и фракции, и разделения. Ще се случи нещо подобно, което сега наблюдаваме в НДСВ. Нещата ще зависят от поведението на тези хора. Към ГЕРБ се насочват мнозина, които досега поддържаха БСП. Изводите трябва да се правят изключително внимателно. В политиката, както е известно, няма вечни приятели, нито вечни врагове. Трябва да се мисли за висшите национални интереси. Но каквито и компромиси и коалиции да се правят занапред, БСП трябва да запази своя собствен облик.

Споделяне

Bookmark and Share

Размишления за икономическата и финансовата политика

НЕЯСНО БЪДЕЩЕ С НОСТАЛГИЯ ПО СТАНИШЕВ

Вестник "Класа" - 2007-12-03 20:39

Всичко се познава в сравнение, от лошото има и по-лошо

Доц. Чавдар Николов

Програмата на ГЕРБ в настоящия й вид свидетелства еднозначно за въпиеща липса на европейска нормалност в нашето общество. Политическото пространство в България се е превърнало в някакво криво огледало, в което всички изглеждаме, най-меко казано, уродливо. Така наличната ненормалност, разбира се, е всеобща, съвкупна и комплексна, но ние ще ограничим разглеждането й до три ключови сфери: партийният живот, образованието и медиите.

Въвеждането на плосък данък от БСП за пореден път разбърка всякакви тукашни, едва започнали да улягат представи за ляво и дясно. А това, което у нас се мисли за автентична партийна десница, волю-неволю бе направо натикано в сферата на икономическия сюрреализъм и трансцедентност. Нормалната европейска ляво-дясна дискусия в контекста би следвало да се развива по линията „прогресивна скала на облагане – умерено прогресивна скала за облагане на доходите”. Вместо нея обаче имаме спор „плосък данък без или със и ако със, тогава с колко, необлагаем минимум”.

Какви икономически знания се предлагат у нас?

Появата на авансцената на икономисти с капацитета на експертите на ГЕРБ говори от своя страна за качествата на образованието. Това, че магистърската степен, надградена над неикономическо бакалавърство, относително рядко прави един човек пълноценен икономист, е едно на ръка. Икономическите знания, които у нас се предлагат, са предимно теоретични. Те са почерпани главно от американски, в най-добрия случай – от британски учебници. Макрокономическата и финансовата практика в Европейския съюз, където доминираща е все пак континенталната, а не англосаксонската наука и култура, се познава слабо от преподавателите и естествено нито достатъчно се преподава, нито се анализира. На студентите не се обяснява дори и фактът, че между хубаво звучащите теории и държавническата практика са налице редица съществени разлики. Иновационният процес зад океана съвсем не е оставен на собствените закони на пазара, а бива последователно финансиран и насърчаван посредством държавните военни поръчки.

България като европейски рекордьор в данъчното облагане

Прост пример – в колко от учебниците по публични финанси у нас се разяснява подробно регресивното действие и социалната проблематичност на косвените данъци? Защо след като ГЕРБ предлага данъчната ни система да остане да се крепи единствено върху данъка добавена стойност и акцизите, никой от „авторитетите” не реагира адекватно? Държавата, която се явява пример за всеки грамотен либерал – САЩ, гради данъчната си система почти изключително на прякото данъчно облагане, коефициентът на съотношение между приходите от косвени и преки данъци в бюджета там е 0,42. В многоцитираната Ирландия пък има относително равновесие между косвените и преките налози – коефициент 0,97. Българският коефициент понастоящем възлиза на около 3,0 в полза на косвените данъци, което е „девиативен” рекорд в Евросъюза. Ако обаче се реализират възгледите, заложени в програмата на ГЕРБ, същият коефициент ще клони към безкрайност. Следователно подобно неевропейско, а африканско измерение ще придобие и социалната данъчна несправедливост в България.

Примитивният балкански либерализъм

В подобна абсолютно ненормална партийна и образователна среда да се очаква разумно поведение на медиите е в рамките на нищожните вероятности. По телевизии и радиа, както и по големите вестници, бива толериран и насърчаван единствено примитивният балкански либерализъм. Обичайното състезание е кой да застане „още по-“ и кой „най-“ в дясно. Ежеминутно налаганото обяснение е колко хубаво и смислено се явява именно това дясно, а всичко останало е повече от глупаво и незаслужаващо каквото и да е внимание.

Черни дни очакват пенсионерите

Затова в настъпващата суматоха така и никой не обяснява, че предлаганото от ГЕРБ вещае катастрофа, подобна на тази с „реституцията на бащината земя в реални граници”, но със значително по-голям социален обхват. Рискът, при приватизация на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса, хората да останат без пенсии и всички да се окажем без достъпно здравеопазване, е неприемливо голям.

Безогледното орязване на бюджетните разходи в съкратени срокове вещае от своя страна невиждана досега криза в образованието, при която отминалата учителска стачка ще ни изглежда като не повече от „подробност от пейзажа”.

Но за да не излезе, че плашим хората с празни приказки, ще дадем отново показателен пример от световната практика. Когато фалира гигантът „Енрон“, той затри активи за около 70 милиарда долара. Но по оценка на експерти това не бе най-страшното. С компанията изчезна и пенсионният й фонд, и нейните служители, а и още много други лица изведнъж загубиха пенсиите, на които разчитаха.

Ролята на държавно организираните пенсионни институции е да гарантират макар и малки, но все пак пенсии. В това отношение, разбира се, може още много да се желае за работата и на Националния осигурителен институт, и на НЗОК, но все пак фактът, че ги има, е положителен. Частните пенсионни и здравни фондове биха могли да изпълняват изключително допълваща роля. Единствената държава в света само с частни пенсионни фондове е Чили и тя в момента усилено мисли за срочно възстановяване на системата на държавното пенсионно осигуряване. Защото във въпросната сфера пазарът демонстрира един от своите така наречени ”провали”, сиреч качества, които следва да се коригират от държавата. Оставени сами на себе си, въпросните качества дават социално неприемливи резултати.

Престъпни глутници от недообразовани икономисти застрашават страната

Сега с голяма доза сигурност се прогнозира, че даже сегашното откровено бездарно държавно управление още в недалечно бъдеще ще породи носталгични настроения, съпоставено с евентуално властимащата и властуправляваща партия ГЕРБ.

Сънят на разума раждал чудовища. Възгледите са си възгледи, но раздаваните без основателни знания дипломи продължават да раждат глутници напористи некадърници със самочувствие. А заради “плодотворната” им дейност страната ни може да загуби и малкото, което досега е постигнала и съхранила.

Споделяне

Bookmark and Share

Анализ на данните относно разходите за отбрана на България

Част от едно материалче, върху което работих преди няколко седмици:

В сравнителен план за годините след присъединяването на България в НАТО, основните показатели на Държавния бюджет, в частта му за Министерството на отбраната са следните:



2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.


Приходи

46 000,0

48 700,0

48 700,0

48 700,0

48 700,0


Разходи

Текущи

Капиталови

НИРД

831 943,6

771 943,6

60 000,0

2 000,0

833 826,0

743 826,9

90 000,0


938 634,0

753 045,0

185 589,0

2 710,0

1 007 104,0

810 625,0

196 479,0

1 200,0

1 119 395,0

867 916,0

251 479,0

2 230,0


Субсидия

54 321,8

803 726,0

918 810,0

985 604,0

1 099 138,0


Трансфери

-18 072,0

-18 600,0

-26 876,0

-27 200,0

-28 443,0

Разходите на МО като процент от Брутния вътрешен продукт на страната през годините се както следва: 2000 г. – 2,93 %, 2001 г. – 2,66 %, 2002 г. – 2,92 %, 2003 г. – 2,91 %, 2004 г. – 2,56 %, 2005 г. – 2,50 %, 2006 г. – 2,27 % , 2007 – 2,2 %, 2008 г. – 2,1 %.

Относителни разходи за НИРД за 2008 г. – 0,023 % от бюджета на МО, с относително нарастване от 0,01 % спрямо 2007 г.

Разходи за заплати и социално осигурителни плащания за 2008 г. –592 772,1 хил. лв. или 45, 25 % от бюджета на министерството (норма 40 %).

Разходи за текуща издръжка – 374 894,9 хил. лв или 28,62 % (норма 30 %).

Капиталови разходи – 342 171,0 хил. лв или 26,13% от общия размер на бюджета на МО (норма 30 %).

Общо разходи за мисии зад граница от 2001 г. до 2006 г. – 327 941 000 лв. + 90 млн. лв., предвидени за 2007 г.

За мисии в Ирак, 2003-2006 г. – 114 729 000 лв. + 8,5 млн. лв., предвидени за 2007 г.

Разходи за участие в международни мисии: (в лв.)

2005

2006

2007

2008

71 772 500

74 282 336

90 000 000

90 000 000

Според Доклада на министъра на отбраната за хода на трансформацията на Въоръжените сили (представен на 2 май 2007 г. пред Комисията по отбрана), през 2005 г. са изразходвани 2,13 % от бюджета на МО за бойна подготовка, през 2006 г. – 1,62 %, планирани за 2007 г. – 1,80 %, за 2008 г. – 2,45 %, за 2009 г. – 3,09 %. Съгласно установените нормативи, за бойна подготовка следва да се отделят минимум 10 % от бюджета на МО.

България е на последно място в НАТО по разходи за превъоръжаване на един военнослужещ. – 2490 щ.д. За сравнение, Румъния заделя 5500 щ.д., Унгария – 5900 щ.д., Полша – 6000 щ.д., Чехия – 7100 щ.д., Естония – 9100 щ.д.

Същевременно 0,69 % от населението на страната е ангажирано с отбраната, като средното число за НАТО е 0,35 – 0,4 %. Пред нас са само Гърция, Турция, САЩ и Франция. Резултатът е: натоварване на икономиката, неефективно разходване парите на данъкоплатците, не се изграждат своевременно необходимите отбранителни способности за посрещане на новите рискове, заплахи и предизвикателства.

За периода до 2015 г. политическата задача за използваемост на Въоръжените ни сили е 8 %. През 2004 г. 4,0 % от състава на Сухопътните войски са били в операции, през 2005 г. – 3,5 %, а през 2006 г. – 2,29 %, като в края 2006 г., след приключването на мисията на ВВС на летището в Кабул, този процент достигна 1,97 %. Според плановете и заделения за осъществяването им финансов ресурс, през 2012 г. е планирано да сме в състояние да предоставим за съюзни мисии и операции 870 военнослужещи, което представлява 4,63 % от състава на Сухопътните войски. за 2014 са планирани за развръщане в операции зад граница 1420 военнослужещи, като от тях 1200 или 6,48 % са от СВ, 70 военнослужещи от ВВС и 150 от състава на ВМС.

С оглед на икономическия потенциал на страната и предвид бюджетната прогноза за периода 2008-2010 г. няма реалистична възможност за увеличаване дела на финансовите средства за Въоръжените сили. Допълнителни ресурси трябва да бъдат намерени предимно чрез намаляване на разходите за поддръжка на определен тип способности, които няма да бъдат необходими в бъдеще, както и чрез постигане на максимална ефективност при разходване на ресурсите за отбрана. Необходимо е приоритетно развитие на отбранителни способности в области с най-голяма вероятност за проявление. Нужна е оптимизация на структура, личен състав, инфраструктура, въоръжение и техника при спазване на принципа за приоритет на способностите с най-голяма вероятност за реализация.

В тази връзка, за да се гарантира прозрачността на управлението и за да се улесни осъществяването на парламентарния и гражданския контрол, е необходимо да бъде изискана информация относно критериите, по които се оценява ефективността на направените разходи. По какви показатели МО и ръководството на БА извършват процеса на оценяване дали и в каква степен изразходените средства допринасят за постигането на приоритетите и задачите, поставени пред ВС. Удачно е да се постави въпроса за подготовка и внасяне на Закон за аквизицията, разпростиращ се както върху МО, така и върху МВР и специалните служби.

Има индикации, че в резултат на демографските и икономическите условия в Република България, и ускорената професионализация на армията, са налице диспропорции в личен състав, система за стратегическо ръководство и командване, организационни структури и планове за модернизация на Въоръжените сили.

С уговорката че ограничеността на наличната информацията възпрепятства анализа, може да се заключи, че за да имаме ефективни Въоръжени сили за териториална отбрана и да остават ресурси за операции зад граница в подкрепа на мира и сигурността в кризисни региони, следва да бъдат съкратени около 5-6 хиляди офицера, и 3-4 хиляди сержанта и то за една година. Даже и половината от този брой да отговаря на реалността, очакването и осъществяването на процеса ще породят значително обществено напрежение, засилващо съществуващите социални протести. В тази връзка е необходимо да се изиска от компетентните министерства и ведомства да се създаде стратегия за „меко” социално адаптиране на тази не малка част от офицерския и сержантския корпус. Може да се очаква като възможно решение нова промяна на ЗОВС, с която да бъде снижена пределната възраст за кадрова военна служба. В допълнение следва да се изиска разработването на икономически мерки за създаване на пазарни ниши за социална реализация на освободените военнослужещи в индустриалните центрове, съчетани с адекватни програми за образование и преквалификация. Преди всичко е необходимо Министерството на отбраната да докладва за реалните разчети, своите планове и намерения, както и начинът, по който ще бъдат отразени в показателите на бюджета за следващата година.

За поредна година отчитаме като недостатък функционалното и административно разделение между МО и ГЩ. При липсата единна интегрирана структура за управление на Въоръжените сили, съчетаваща в себе си политическата и военната експертиза, не би могло да се постигне ефективно и ефикасно осъществяване на отбранителната политика, в това число рационално разпределение на наличните финансови ресурси. За съжаление дублирането на структури, неяснотите в йерархичните връзки, както и в разпределението на информационния поток в рамките на МО и ГЩ дават повод отбраната на страната да бъде причислена към онзи кръг публични системи, които изявяват претенции за финансиране, без ясни ангажименти за адекватни реформи на управленската и функционалната си структура.

Изхождайки от анализа на наличните данни и отчитайки предоставяната от изпълнителната власт в хода на годината информация, относно състоянието на сектора за сигурност, се потвърждава извода, че е необходимо е се извърши цялостен преглед на системата за сигурност. Въз основа на прегледа следва да се преосмислят приоритетите на трансформацията и да се актуализират всички концептуални и програмни документи. Задълбочено трябва да се анализират и предефинират ролята, мисиите и задачите на отбраната, необходимите способности и задълженията на ВС, така че да отговарят напълно на капацитета и възможностите на страната, както и на променената външнополитическа обстановка и средата на сигурност. В хода на процеса следва да се поддържа обществената дискусия и да се ангажира вниманието на заинтересованите субекти и от неправителствения сектор върху направените анализи, изводи, насоки за политиката по сигурността.

Споделяне

Bookmark and Share

Дупките по асфалта миришат на корупция

Коментар на Огнян Минчев във вестник "СЕГА":

Преди три години случайно попаднах в компанията на бизнес дама, представляваща на Балканите и трите международни компании, производителки на химикали за укрепване на пътните настилки - т.нар. "сезонни добавки" за асфалт, които подобряват неговата устойчивост и на студ, и на горещина. 

Винаги ми е правело впечатление, че в нормалните страни - независимо от географското им местоположение - пътищата нямат кръпки (за това, че няма и дупки - да не говорим). Споделих това с госпожата, която ми отговори, че от всички балкански страни само България и Албания не ползват сезонни добавки за асфалт. Иронично усмихната, тя обясни - "от кмета на София до кмета на малкото село, от министъра на регионалното развитие до най-низшия чиновник на ГУП (бел. ред. Главно управление на пътищата, което бе преобразувано във фонд "Републиканска пътна инфраструктура") - всеки има интерес пътищата да се разпадат всяка зима и да бъдат кърпени всяко лято, за да се краде по устойчива схема безкрай". 

Така липсата на невинните (и струващи стотинки) "сезонни добавки" гарантира мащабната корупционна формула, която устойчиво държи България в обятията на Третия свят по качество на пътищата. Всъщност на много места в Третия свят пътните настилки са много по-добри в сравнение с нашето безобразие.  
Необходимо ли е да добавям, че ежегодните корупционни пътни ремонти и кърпежи се правят през най-натоварения за пътуване летен сезон? Че причиняват гигантски задръствания на едни и същи възлови места - Сливен -Карнобат, Омуртаг -Търговище, Вакарел - Ихтиман - Пазарджик по "магистрала" Тракия, прохода Витиня по "магистрала" Хемус? 

Статията "Пари газим, по дупки пътуваме", публикувана в "Сега" на 28 ноември, за пореден път припомня, че един от основните проблеми за примитивното състояние на българските пътища е мащабната корупция, която се е разпростряла на всички етажи в държавата - от върха до най-малкото кметство или местна пътна служба. 

Като един от представителите на "Трансперънси интърнешънъл" в България искам да припомня на читателите доклада, който нашата организация публикува по повод концесията за магистрала "Тракия", подписана от правителството на Симеон Сакскобургготски през април 2005 г. По онова време и настоящият премиер Станишев, и настоящият министър Гагаузов - още в качеството си на полуопозиционни политици - подкрепиха категорично изводите за масирана корупция на върха на изпълнителната власт по повод на тази концесия. 

Корупционите облаги от тази сделка - и минали, и бъдещи - обаче са очевидно толкова огромни, че всяко следващо след Сакскобургготски правителство е свръхизкушено да продължи концесията и да кашира беззаконието й в своя полза.

Но дали ще успеят опитите на европейските институции, на гражданските организации и на независимите медии да спрат безобразието, наречено "концесия за магистрала "Тракия" и да дадат шанс на българските граждани да получат максимално бързо удобен магистрален път по изгоден и почтен начин?

Не съм сигурен, че Европейският съюз ще се справи с цялата тази корупционна клоака по българските пътища. Дори и да дочакаме 2014 г. с потрошени нерви и автомобили - докато не бъде изхвърлена системната корупция и нейната чиновническа йерархия от българските пътища, нашето ходене по мъките няма да приключи. 

Споделяне

Bookmark and Share

Думам ти, царю, сещай се, Бойко

Един свой коментар от миналата седмица, публикуван във вестник "Стандарт", М. Карбовски завършва със следния извод:

.... Единственото, което си заслужава да се отбележи, е, че партиите от лидерски тип са проблем на цялата нация. Ние обичаме да отглеждаме малки култчета в политическата си градина и после им берем срама (и неуспеха). Лидерските партии от типа "файтон" са безполезни или дори опасни - те винаги са един-единствен човек, който успява да обедини около себе си доза политически пролетариат и да обяви това за нова спасителна политика. По-късно оялият се политически пролетариат си отива с обидени крясъци, като замъква парче от икономиката или цели браншове. Този процес започна по времето на Жорж Ганчев, култивира се при Командира, стигна апогей с идването на царя (помните ли каква блъсканица беше, за да се запишеш в НДСВ?!) и сега има своите параметри при Генерала. Борисов има своята харизма и своя полувоенен метод на управление. Но утре, ако партията му остане от лидерски тип, царската съдба ще го застигне. Не защото е лош политик, а защото не иска да предвиди колко хора копнеят да се наядат с власт покрай него. Не иска да предвиди дефицита от идеология - у нас всеки може да управлява, ако във вестника пише за него и е готин. Но явно политиката е нещо повече - нещо, което никога не ни е преподавано по българска история. Във властта си, за да си слуга на народа, а не на цар или генерал. Това първи трябваше да разберат царят и Генерала. За единия вече е късно. 

"Дежурните" анализатори в пресата също осъзнават тия закономерности, но е рядкост да прочетеш нещо подобно в колонките им. Може би само когато им изнася.

Споделяне

Bookmark and Share